15-годишно момче е задържано за убийство на 14-годишно в училище в Германия

Бойко Борисов се срещна с руския посланик Анатолий Макаров

Отмениха глоба от 100 лева за нахапана от кучета

Общината наложи 140 000 лв. глоби на шуменци

Премиерът не се появи в НС. От БСП скандират: Оставка!

19 състезатели ще представят България на зимната Олимпиада в Пьонгчанг БОК утвърди делегацията в присъствието на корейския посланик

Прокуратурата в Горна Оряховица наложила глоби за 115 000 лв. и пратила в затвора 42 лица

Труп на жена на плажа в парк „Росенец“

Участниците в дискусията за Истанбулската конвенция се обявиха против нея

Кметът на Търново кани гражданите на обществено обсъждане за дългосрочен дълг от 805 768 лева

Спор между „Булгаргаз“ и британски инвеститор

Възстановено е движението при тунела „Топли дол“

Въвеждат виртуални ПОС терминали за данъците

Корнелия Нинова: Рано или късно всеки, който краде, ще лежи в затвора

Дебатите по вота на недоверие през обектива на „Труд“

Юруш на външните експерти!

Както научаваме от правосъдната министърка Екатерина Захариева, чуждите експерти, които идват у нас, за да ни помагат да реформираме съдебната власт, с всеки изминал ден се множат. След пет-шест дни от Брюксел пристигали специалистите, които зам.-председателят на ЕК Франц Тимерман обеща да прати „на терен“ по искане на нашия премиер. Германският министър за Европа Михаел Рот също изразил готовност да командирова немски юристи в София. Водели се разговори със Световната банка – и нейни хора да съдействат за подобряване на правосъдието у нас. И британски експерти стягали куфари за България с цел да ни препоръчат промени във Висшия съдебен съвет и държавното обвинение. „Въпреки, че са с различна система, те имат добри практики по отношение на мениджмънта на прокуратурата и съдилищата“, посочва със задоволство Захариева.

Изглежда обаче, че новините за партньорската помощ, които тя съобщава, будят по-други чувства у нашите магистрати. От коментарите им (вижте ги в социалните мрежи черно на бяло) блика предимно ирония и сарказъм. Ето някои от тях:

„ Горещо препоръчвам на г-жа Захариева да вземе и Султана на Бруней за консултант. Предполагам, че той ще създаде най-малко проблеми в разходната част на бюджета, а ще бъде не по-малко полезен от белгийските, люксембургските и прочие консултанти, пък и от самата нея.“

Или: „Германските експерти от Кьолн ли ще бъдат? А британските дали ще са от Родъръм?“ (б.а. – и в двата града имигранти се гавриха безнаказано с жени и деца).

И още: „Да заповядат външните експерти в съдебните ни палати. И в Министерския съвет да заповядат, щом ги канят, и в президентството, и в Народното събрание. По-нататък току виж българската част от тези институции станала излишна. И направо един губернатор ще си поискаме.“

Запитани за мнение на живо, повечето наши прокурори и съдии не проявяват чувство за хумор. Те са просто скептични. Или обидени. Чуйте ги:

„Поканата да дойдат експерти от чужбина е все едно да викаш неволята от народната приказка. Тя говори за некомпетентност на отговорните за реформата политици. Но ние имаме способни практикуващи юристи. Няма да стане нищо, ако не си го направим сами.“

И друго: „ Що милиони дадоха на чужденци да ни учат! А нас българските магистрати никой не ни пита за нищо. От нас се иска само да работим за жълти стотинки и да си мълчим, когато управляващите политически сили ни уреждат с тям угодни ръководители.“

И трето: „Пак ще има проба-грешка! Че нали по чужд акъл направихме и ВСС, и БОРКОР, и КПУКИ, и спецсъда, и спецпрокуратурата? И какво? Нищо и половина. Сега евробюрократите се възбуждат от органа на Кунева. И ние пак ли страстно да въздишаме?“

Възможно е, разбира се, най-новото повикване на гост – реформатори и да предизвиква въодушевление у някои жреци на нашенската Темида. Но ако някой от тях се е изказал възторжено по тази тема някъде, то ние, за жалост, не сме чули, нито разбрали.

Факт е, че много пъти през годините са ни съветвали чужденци, като например:

– Да ликвидираме следствието по баварски модел, а после – не, да го възстановим;

Да допуснем по френски модел младежи от студентската скамейка след изпит да стават съдии, а после – не, да не допускаме момчета и момичета с тройки по търговско право да решават спорове за милиарди;

– Да е тайно гласуването във ВСС, а после – не, да бъде явно;

– Да поправим Конституцията в частта за съдебната власт – първи път, втори път, трети и пак…

Има още примери за разнопосочни съвети отвън, които получаваме и следваме безотказно. Колко пари са похарчени за тях не е ясно, но пък са явни резултатите.

Въпреки това! Защо да не допуснем добронамерено все пак, че новодошлите чужденци, вещи по правото, ще свършат този път тип-топ нашата работа?

Да допуснем. Но нека да видим преди това какво свършиха тримата най-прочути чужди експерти, пребивавали най-дълго у нас.

Ролф Шлотерер – немец, Бащата на БОРКОР, както го нарекоха репортерите, родител и кръстник на „уникалния инструмент за борба с корупцията“, както сам той го определи. Да си спомним неговите думи:

„Чух шегата, че БОРКОР е кръстен на Борко, любимото куче на премиера Борисов. Тя ме развеселява, не ме обижда. Истината е, че с вътрешния министър Цветанов обсъждахме идеята и аз попитах: „Как се казва на български „борба с корупцията?“. Като чух, реагирах на момента – от днес БОРКОР е името на нашия проект.“

Има ли немски БОРКОР? Ролф отговаря:

„Не, такова нещо в Германия няма.“

А защо да го експериментираме у нас?

„На вас ви трябва уникален модел за борба с корупцията, понеже сте уникална държава – отвръща германецът. – Поговорката „Законът е врата в полето“ е българска, единствена по рода си. И в Германия има корупция, и в цял свят – тя е стремежът на хората към лична облага, а спирачките й са законът и моралът. У вас корупцията е друго – тя е средството, което задвижва неработещите служби и институции. БОРКОР е кибернетичен продукт и няма да арестува корумпирани. Но шест месеца след като го инсталираме в обществените поръчки, резултатите ще са видими“.

Добре звучи, обаче какво се случи?

След като похарчи 35 млн. лв. с най-добри намерения, разбира се, Ролф се върна в своята родина с думите: „Главният прокурор Борис Велчев ме предупреди, че у вас действа системата на колективната безотговорност – само и единствено тя. Аз не му повярвах отначало, но вече знам, че е прав.“

Друг виден експерт – Хелмут Палдер, баварец, над 18 години участва в промените на правораздаването в България. Начело бе на два дългосрочни проекта за подпомагане на българската прокуратура. Тактиката му беше да хвали главните прокурори за текущата им работа и да ги анализира като им свърши мандата. Започна дейността си у нас с препоръката от евродокладите – да бъдат вкарани в затвора политиците, които заслужават; и я завърши с това, че уреди Цветан Цветанов с адвокат от Бавария – забележителният Ханс Петер Ул – депутат от Бундестага, който стана активист на ГЕРБ и надви държавното обвинение с три оправдателни присъди за своя клиент.

Ами шампионът по джудо за Испания и началник на Полицейската академия в Мадрид Анхел Луис Браво? Забравихте ли вече, че нашето МВР по едно време бе девоенизирано и прекроено по испански модел?

„Пазителят на реда и у вас, както и у нас, ще се оценява по 2000 точки за заплата според труда “, разказваше Браво. А депутатството същевременно реши да облече българския полицай като карабинер. „Нашите ченгета сега – разсъждаваше един народен избраник – приличат, меко казано, на гащници“.

А на какво заприличаха след това? Един от главните секретари на МВР – Калин Георгиев го обясни по следния начин:

„ Аз – каза той – не съм генерал и не съм просто главен секретар. След две напълно противоположни реформи в МВР ранговете са така объркани, че аз съм „държавен служител с висше образование категория „А“ и висш ръководен персонал със специфично наименование главен комисар на длъжност генерален комисар.“ А униформата ми е толкова пищна и шарена, че приличам с нея едновременно на пуяк и на конгоански маршал“

Георгиев обяснимо е вече извън системата по вътрешния ред.

Но какъв е изводът за външните експерти? Сами си го направете. Ние ще отбележим само, без коментар, какво е общото между всичките тях – те, без значение какво казват и правят, не живеят тук. Заминават си. А ние оставаме.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.