Какви са правата ми, ако работя през нощта

Дните на долара са преброени, заяви Лавров

Откриха 45 кг контрабандна паста за наргиле в тайници на лек автомобил

ТИР изля отровни препарати, след като се обърна край село Девене

Евакуираха сградата на Областната администрация в град Русе заради сигнал за бомба

Закопчаха шестима за наркоразпространение в пловдивския квартал „Столипиново“ (СНИМКИ)

30 000 евакуирани заради потоп в Индия

Срути се виадукт на автомагистрала в Италия (ВИДЕО и СНИМКИ) По първоначална информация десетки хора са загинали

Форд, натъпкан с вехтории, блокира рампа на поликлиника Полицаи избутаха нарушителя

Двама мъже нарязаха 120 м жп релси на Сточна гара в София, единият се издирва

Британската полиция разглежда инцидента пред парламента като терористичен акт

51-годишната Салма Хайек се показа без филтри и ретуш на морето

Откриха тялото на удавен 67-годишен мъж край Синеморец

Трибагреник на 20-метров пилон посреща в Шумен

Волен Сидеров за затворените заради шума от Симеонов заведения: Тези действия са незаконни

15 вечни цитата от Умберто Еко

Великият Умберто Еко  си отиде от този свят на 84 години. Еко е боледувал от рак и е починал късно вечерта в петък в дома си.

Италианецът е автор на емблематични романи като „Името на розата” и „Махалото на Фуко”.

Известен е с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги.

Той не е прекъсвал активността си като миналата година излезе последният му роман – „Нулев брой”.

Еко е роден на 5 януари 1932 година в град Алесандрия в северна Италия. Баща му е счетоводител, мобилизиран в 3 войни.

Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.

Младият Умберто e възпитан в католически училища. Следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет.

През 1956г. публикува първата си книга „Естетиката на Тома Аквински”, която е разширен вариант на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.

„Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота”, казва Еко.

От 1956г. до 1964г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет.

През 1959г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката.

В трактатът „Отворената творба” от 1962г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.

„На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава”, пише Еко в уебсайта си.

През 1963г. Еко се присъединява към „Gruppo 63″ – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. Членството му в колектива вдъхновява бъдещата му работа.

През 1975г. става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”.

В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980г., става известен извън академичните среди.

Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.

Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на Юнеско.

Еко е женен от 1962г. за германския изкуствовед Ренате Еко, с която имат син и дъщеря.

В последните години на живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини.

Да се поклоним пред мъдростта му с някои от най-запомнящите се негови цитати, които ще останат вечни.

1. „Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”

2. „Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“

3. „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“

4. „За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.“

5. „Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!”

6. „Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.”

7. „Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и – ако се наложи, – благоразумен при потулването им.”

8. „Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.”

9. „Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.“

10. „Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.“

11. „Истинският герой е винаги един герой по погрешка.“

12. „Ние живеем за книгите“.

13. „Колко хубав беше спектакълът на природата все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!“

14. „Има само едно нещо, което пишете за себе си и това е списъкът за пазаруване.“

15. „Какво е любовта ? Към нищо друго на този свят – нито към човек , нито към дявол, към нищо – не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по-дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.