Британската голова машина Йън Ръш: Идвам за мача на Стоичков, ще се забавляваме с феновете

Ако потърсите синоними на думата „гол” в някой оксфордски речник, нищо чудно да видите и вариант с „Йън Ръш”. Уелсецът вкара 346 пъти за „Ливърпул”, а общо над 430 в кариерата си в британския футбол и „Ювентус”. Вдигна пет титли на Англия, две на Европа, три купи на Англия...

Високата слаба фигура с мустаците бе кошмар, сънуван от всеки вратар през 80-те и 90-те.

Ръш е поредният велик в играта, приел поканата на Христо Стоичков за мача на 20 май в София.

Вестник „Труд” се срещна с него в хотел „Титаник” в Ливърпул, където легендарният нападател говори за миналото и за предстоящата си визита у нас.

- Мистър Ръш, как минава времето ви сега?

- Посланик съм на „Ливърпул“. Част съм и от програмата за развитие на таланти на Уелската федерация. Накратко - обикалям планетата, виждам стотици ливърпулски фенове и... Нямате представа колко много са!

- Юрген Клоп ли е човекът, който ще върне „Ливърпул“ на върха?

- Много мениджъри се опитаха, но не успяха да вземат титлата. Юрген дойде подготвен и знае какво да очаква... Той каза - три или четири години ще му трябват. Това е реалистична цел. Донесе много позитивизъм, винаги се усмихва, гори в играта и както се казва - "рита топката" с играчите.

- Вкарахте над 400 гола за националния и за клубните си тимове. Най-специалното ви попадение?

- Има един гол за Уелс... С него бихме Германия с 1:0 в Кардиф, а те бяха световен шампион за 1990-а само месеци по-рано. Това е най-великият мач в историята на Уелс, горд съм от онази нощ, атмосферата бе велика.

- Вие сте фен на „Евертън“ от дете. Какво е чувството да вкараш рекорден брой голове в мърсисайдското дерби - по-точно двайсет и пет на този съперник?

- Странно е... Аз бях голям фен на „Евертън“ като дете. Играех в „Честър Сити“, когато „Евертън“ прати скаут да ме гледа. И той каза, че не съм достатъчно добър. Три месеца по-късно подписах с „Ливърпул“. И се заех да им покажа какво са изпуснали. Винаги вкарвах голове срещу тях. И това бе уникално усещане!

- Какво е специалното на град Ливърпул, защо е толкова луд по футбола?

- Тук семействата са разделени на „сини“ и „червени“. Градът наистина е луд по футбола. Където и да идете - в хотел, кафене, пъб... всеки говори за „Ливърпул“ или за „Евертън“. Хората наистина са влюбени в играта! Има три неща, с които Ливърпул като град е известен по света. Комедийните актьори, музикантите и футболът.

- Вие струвахте 300 000 паунда навремето на „Ливърпул“. Днес колко би струвал играч, който гарантира по 35-40 гола на сезон?

- Не можеш да си го купиш в наши дни. Не и в Англия. През 80-те моят трансфер бе световен рекорд за тийнейджър. Днес обаче парите са направо нелепи. Не бих заменил обаче моите времена с днешните, въпреки че днес бих печелил повече пари.

- Не ви ли липсват калните терени, онзи стар английски футбол, в който играчите не миришат на парфюм?

- Да, липсват ми... Играчите днес са много по-добре подготвени физически. Терените са като килими и великите играчи от нашето време щяха да са брилянтни днес с тяхната техника. Не ми казвайте, че Стоичков нямаше да е велик и днес на тези идеални терени! В днешно време не можеш просто да риташ хората по игрището, веднага ще получиш картон. А в онези дни минаваше около час игра, преди някой да получи жълт картон. Не че бяхме груби, просто показвахме на съперника, че сме там!

- А културата на пиене в английския футбол? Кой щеше да е шампион в този спорт - вашият „Ливърпул“ или „Манчестър Юнайтед“ с онзи техен тим, за който се носеха легенди?

- О, да - те имаха големи личности в този аспект. Но в „Ливърпул“ имаше правило - 24 часа преди мач не се пиеше. След двубоя обаче всички отивахме и си поръчвахме питиета в пъба сред феновете. Обичахме да споделяме с тях успехите, да си говорим. Всичко е наред, когато печелиш. Ако обаче не побеждаваш, започват въпросите за режима и пиенето. Все пак, ако трябва да съм конкретен, като гледам онзи състав на „Юнайтед“... Може би бяха по-силни от нас в пиенето!

- Разкажете как сте пеели песен на Крис Риа в тунела преди финала за Купата на шампионите в Рим през 1984-та?

- Играем финал с „Рома“ на техния стадион. В устата на вълчицата. И това си бе тест - да се удавим, или да плуваме в дълбокото? И запяхме: "Не знам какво е това, но ние го харесваме!" Беше хит на Крис Риа тогава. Играчите на „Рома“ не можеха да повярват - нали трябваше да сме уплашени!?

- Еврошампионът „Ливърпул“ бе детрониран в София. Помните ли?

- Вкарах тогава на ЦСКА, но ми отмениха гола. Нашият вратар Брус Гробелар току-що бе заменил дългогодишния ни страж Рей Клемънс. Имахме нови играчи, като мен например. В турнира на шампионите по онова време съперниците бяха много силни. И направиш ли грешка - наказваха те! Ние направихме две - Брус имаше вина и ни наказаха. И ЦСКА победи.

- Вие бяхте в „Ливърпул“, когато се случиха две от най-големите трагедии в историята на футбола - "Хейзел" и "Хилзбъро"...

- Футболът е за забавление, а не да загиват хора в него. Ливърпул като град изживя тежко "Хилзбъро". Феновете и на двата отбора се обединиха и заедно преживяха трагедията. "Хейзел" имаше огромен ефект върху всички английски отбори. Защото те не играха в Европа, а бяха дяволски добри. Но петгодишната забрана се отрази и на тях, и на всички останали.

- Преминахте в „Ювентус“ за една година, трудна ли беше тази стъпка?

- Вкарах 14 гола в онзи сезон в Италия и мисля, че се справих добре. Феновете на „Юве“ бяха страхотни и много ме подкрепяха. Проблемът бе, че стилът бе твърде дефанзивен. Различен от този на „Ливърпул“. В Италия се играеше друг футбол - повеждаш с 1:0 и това е. Отидох при треньора и говорих с него. Той ми обясни - по-лесно е да адаптираш един човек към 10, а не обратното. Но аз не се забавлявах, не изпитвах удоволствие. Можех да играя втори сезон в „Ювентус“, а имах и доста други варианти - „Байерн“, „Барселона“ или „Рома“. Но когато разбрах, че „Ливърпул“ иска да ме върне, не се поколебах. Но да ви призная - в Италия научих много за играта. Отидох там като добър голаджия, а се върнах доста по-завършен играч.

- Кени Далглиш ви върна в „Ливърпул“. Той ли е най-добрият футболист в историята на клуба?

- За мен да, но не мога да ви обясня защо. Ако ме питате беше ли бърз? Не! Беше ли добър с глава? Не! Но Кени имаше невероятен футболен ум. Виждаше и разбираше играта, пускаше топката в пространства, които другите не виждаха. А аз бях бърз и вече бях там, за да завършвам атаките. Познавахме се отлично. Ние почти не си говорехме извън терена, но на игрището - това бе невероятно партньорство. Той вкарваше по 20-25 гола, аз по 30-35... И това гарантираше титли и трофеи.

- Имахте ли суеверия като играч?

- Като съвсем млад преди един мач се приготвих да обуя обувките си и усетих, че са като камък. Беше много студен ден. Намокрих ги, за да омекнат. След това излязох на терена, играехме срещу „Лутън“. Бихме с 6:0, а аз вкарах пет гола. И от този ден си мокрих обувките преди всеки мач.

- Има ли някой нападател днес, който ви напомня за вас?

- Фернандо Торес в първата му година в „Ливърпул“. Страхотен е и Луис Суарес. Невероятно е, че не го номинираха за "Златната топка". Та днес той е най-добрият играч на „Барса“! Харесвам също и Агуеро, който е най-добрият нападател във Висшата лига.

- Поканен сте от Христо Стоичков за мача му в София на 20 май, в който ще играят легенди като Марадона, Баджо и Ромарио. Ще отправите ли послание за българските фенове?

- Това е невероятна чест. Играл съм няколко пъти срещу мистър Стоичков, гледал съм го. Изключителен играч, легенда! Благодаря за шанса да играя с такива личности. Ще излезем на терена и ще се забавляваме заедно с феновете. Дано всички на стадиона в София усетят мача така!

Коментари

Задължително поле