Който е гледал интервюто на вътрешната министърка Румяна Бъчварова по Нова тв вчера сигурно е разбрал, че тя и обществото живеят в различни държави. Инак няма как да се обясни разминаването между нейното и общественото усещане за престъпността.

В държавата на Бъчварова има, както каза тя, „много значим спад на грабежите“. А в нашата - тъй като ние сме обществото, нали така - грабят масово, все по-дръзко, мерзко и безнаказано. В криминалните рубрики всеки ден гледаме битки на разбойници с продавачки, нападения с калашници над автомобили инкасо и баби на село, които ронят сълзи и треперят – изнасилени или пребити за няколко лева.

В държавата на Бъчварова, по нейните думи „разкриват извършителите на тези престъпления в кратък срок или веднага“. В нашата не е така – в нея бандитите обикновено не ги хващат или ако ги хванат случайно, те избягват наказанието и се връщат още по-нагли.

В държавата на Бъчварова "МВР и службите работят изключително професионално“. В нашата обират едни хора завчера, те викат полицаи, показват им хайдуците на кадри от камери и ги молят да вземат отпечатъци само, но полицаите не щат и това е.

Според министърката „усещането за тревожност у обществото“ e това, което му пречи да сподели нейното виждане.

А според нас това, което пречи на министърката да види това, което виждаме ние, е най-добре описано в „Приказката за стълбата“ от Христо Смирненски.