Бившият белгийски крал призна, че има незаконна дъщеря

Лондон улеснява с визи експерти

ДАНС по следите на коронавируса Мерки срещу заразата, идваща от Китай

Удължиха бедственото положение в Община Перник заради водната криза

Българинът доплатил 4 млрд. за лекарства Първи сме в ЕС по разходи за медикаменти

220 милиона долара за екшън комедията „Лоши момчета завинаги” Филмът се представя над очакванията

СЗО промени оценката си за коронавируса, вече го смята за високорисков

Турски хакери в мащабна кампания от името на Анкара Властите в Кипър, Гърция, Ирак и Албания на мушка

Самоубилият се пред ДАНС отвлякъл самолет през 1981 г. Емил Крумов трябвало да дава показания за „Луков марш”

За какво може да ни наложат дисциплинарно наказание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 28 януари 2020

Борисов: Длъжни сме да не допуснем подобни трагедии като Холокоста да се случат отново

Турските домати пълни с пестициди Изследване откри 56 забранени вещества в зеленчуци

Пожарникари уловиха змия в домашно мазе в Сливен

Първа жертва на коронавирус в Пекин

Срутете и гарата! Тя също е красива

Дай ни на нас да сринем и после да построим поредния лъскав урод

В Пловдив се опитаха да разрушат поредния паметник на културата – старите тютюневи складове. Изравняването им със земята без малко да премине успешно (предвидено да се извърши набързо в почивните дни), ако бдителни граждани не бяха алармирали медиите и властите. Вандалщината е преустановена, но на историческите сгради вече са нанесени сериозни вреди.

Убийството на тютюневия склад в Пловдив всъщност не е нещо ново. Много преди 1989 г. българските градове бяха съсипани от хора, които нямаха спомен за уличките, дуварите, брезичките, за комшулуците и въобще за атмосферата на града, който им е даден да го поуправляват. И те го управляваха! И понеже не бяха расли в него, решаваха, че ще го превърнат в нещо като белокаменна Москва, та сриваха наред. Рушаха сгради с помощта на военна техника, зачеркваха улици и стари квартали от картата, просваха на тяхно място мраморни плочници и ялови зелени площи. И градовете си заприличваха в безличността си, а рушителите получаваха ордени и званието „герой на социалистическия труд“.

Тогава туй нещо го правеше партията с голямото П. Но поне се знаеше кой го прави! Сега е друго. Ужасяващо кълбо от фирми, офшорки, инвеститори, изпълнители, подизпълнители, кметове и главни архитекти руши всичко, което все пак е останало от историята и атмосферата на един град. Но никога – ама никога! – не се стига до каквото и да било възмездие. Дори не и морално. А стореното е невъзвратимо.

Затова си помислих, че случилото се в Пловдив е именно убийство – защото както убитият възкръсва единствено в измислените филми, така и складът няма да възкръсне. Най-вероятно всичко ще се узакони, като според мен разликата между „законно” и „узаконено” е като разликата между Канада и канадската борба.

В Ню Йорк видях къща на два етажа – хем не беше кой знае колко красива – сгушена между два билдинга. Била от хиляда осемстотин и все едно коя точно година, но никой не я сринал, а билдингите сякаш я крепяха под мишниците си. Един-единствен път съм бил в Берлин, но и там моите приятели ми показаха нещо, което тукашните инвеститори няма как да проумеят. След бомбардировките през Втората световна война от една църква останала някаква много малка част – ъгъл някакъв, еркер, куличка отгоре… И това нещо е съхранено! Оградено от бетон, стъкло и метал, които не го скриват, не го унищожават, а някак го подчертават, сякаш му се прекланят… За Лайпциг няма смисъл и да се говори: там прословутите безистени са така пипнати, че са се превърнали в най-бляскавите и най-скъпи търговски площи в целия град.

Навсякъде си кътат атмосферата, защото атмосферата е памет за града. Ако някой се интересува от града, де… Или от паметта!

Не съм от Пловдив, но колчем ми се случи да отида там, всеки път минавам покрай тия сгради – тютюневите складове и фабрики… Когато си тръгвам оттам, задължително отивам до гарата или до автогарата по уличките на „тютюневия град” с тия същите могъщи здания. И докато си чакам автобуса, не гледам разписанието, а сградата отсреща… Всичко там напомня, че се е строяло с чувство за достойнство от достойни хора. Строено за работа, но и за да внушава респект.

Та си викам сега: и на кого пречеше това красиво нещо? Казват, че щели да строят на негово място хотел. Хотел – хотел! Лошо няма. Като стане културна столица, Пловдив ще има нужда от нови (и изискани) хотели. Но наистина ли на никого не му е минало през ума, че от този някогашен склад също става прекрасен хотел? При това далеч по-скъп и къде-къде по-многозвезден. Защото щеше да носи атмосферата на пловдивския ХХ век. Не са ли чували инвеститорите, че когато китайците придобиват Уолдорф-Астория – тази емблема на Ню Йорк! – те не са го срутили, та да вдигнат на негово място някоя безлична tower с височината на Световния търговски център?

А на нас ни дай да сринем и после да построим поредния лъскав урод. Чиста работа.

Било въпрос на някаква неразбория – едва ли не на канцеларска грешка! Не ми се вярва. Разрушаването е станало през почивния ден, което ми напомни как изринаха едни дюни именно по време на поредната безкрайна ваканция! Твърде припряно ми се стори това разрушаване, тъй че ако наистина има грешка в бумагите, то тя е била добре известна на някого и се избързало – вероятно за да се изпревари поправянето й. Сега вече няма смисъл да се поправя, нали така? Каквото било – било.

Апропо, Пловдив има много красива железопътна гара. За чудене ли ще е, ако някой пореден инвеститор я срине из основи и спретне на нейно място нова? Като софийската например. Но трябва да се избърза, защото 2019 г. наближава и удобните за рушене почивни дни не са чак толкова много.

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.