След Слободан Милошевич, Радован Караджич, Ратко Младич и Воислав Шешел съдът може да пуска кепенци

Някогашният лидер на босненските сърби Радован Караджич бе осъден на 40 години затвор от Трибунала в Хага. Обвинението настояваше за най-високата присъда - доживотна, това искаха и жертвите или техните близки от престъпленията, за които Караджич бе изправен пред съда. По същество, както се казва, и тези 40 години са си не до живот, а до смъртна кончина. Когато си на 71, дори ако ти приспаднат тези седем години в затвора, през които се води делото срещу тебе, дори ако предстоящото обжалване на присъдата даде някакъв резултат, 40 години са си обещание да прекараш в килия до края на земните си дни.

Макар и със закъснение от двадесет и няколко години, справедливостта все пак възтържествува. Престъпленията, за които Караджич бе търсен, издирван, заловен, пратен в Хага, обвинен и осъден, бяха извършени между 1992 и 1995 година. Някои от тях станаха емблематични за целия жертвен разпад на бившата югославска федерация - концентрационните лагери в шест общини в Босна някъде в началото, четиригодишната обсада на столицата Сараево с хилядите загинали от артилерийски и снайперистки огън, клането в анклава Сребреница на 14 юли 1995-а, когато около 8000 мъже и момчета мюсюлмани бяха изклани от сръбските сили под бездушния поглед на задължените да ги охраняват „сини каски“ на ООН от Холандия. Радован Караджич не е натискал спусъка на нито един снайпер или автомат, но той беше идеологът и политикът, който като първи президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина вдъхнови подобни действия. Казват, че две срещи в Белград са изиграли решаващо значение за формирането му като националист - едната с председателя на Сръбската академия на науките и изкуствата, иначе талантливият писател Добрица Чосич и, разбира се, със Слободан Милошевич. Това, ако не всичко, обяснява достатъчно за последвалите трагични събития по полетата в Босна и за ролята на доктор Караджич в тях.

Караджич изслуша присъдата с неподвижно каменно лице. Нямал е илюзии, въпреки че в интервю предния ден за една балканска информационна мрежа заяви, че очаква да бъде оправдан. Някогашната му съратничка Биляна Плавшич, която също бе осъдена в Хага, но се разкая за действията си и си излежа присъдата, го определи като поведение на „нереален оптимист“. Най-малкото заради ясно декларираното намерение на съда в Хага да оправдае своето създаване от ООН за разчистване на престъпленията срещу човечеството с присъда срещу една от знаковите фигури на една от най-тежките войни на територията на Европа след Втората световна. С правни, а не с политически аргументи, за какъвто подход нерядко Трибуналът бе обвиняван в предишните години и при предишните случаи, че е създаден и действа като политически, а не като юридически инструмент. След тринадесет години издирване и седем години в затвора, от които пет в съдебен процес, най-после пред магистратите застана човек, който си заслужава присъдата от съдебен състав, който си заслужава заплатите.

Какво си е мислил д-р Радован Караджич при изслушването на присъдата? Може би за предателствата, които го доведоха до подсъдимата скамейка? За някогашния помощник държавен секретар на САЩ Ричард Холбрук, наричан още „Булдозера“, който вършееше из Балканите с цел да умиротвори района и който бил обещал на някогашния лидер на босненските сърби да получи имунитет и да бъде оставен на мира, ако доброволно се оттегли. Караджич изтъкна този аргумент по време на процеса, в който реши да се защитава сам с подкрепата на екип сръбски специалисти. Но Холбрук отдавна е покойник, пък и правилото „имунитет срещу оттегляне“ очевидно действа избирателно. Или пък си е мислел за готовността, с която сръбските власти решиха да го пратят в Хага, след като го откриха под фалшива самоличност с очила и дълга бяла брада да прави публични сеанси за психическа помощ в Белград. Но тогава, през 2008 г. Сърбия започваше да дава знак за скъсване с миналото на Милошевич и за присъединяване към европейското семейство. На което Брюксел отговори - да, но най-напред ни предайте всички издирвани лица от войните в Босна, обвинени от Трибунала в Хага. Иначе няма да стане.

И Караджич замина. Последваха го генерал Ратко Младич, военният ръководител на босненските сърби, който също търка наровете и чака присъда, която едва ли ще бъде много по-различна от 40-те години на неговия политически шеф. Последва го и лидерът на сръбските радикали Воислав Шешел, един от вдъхновителите и организаторите на паравоенните сръбски структури, които действаха в Босна и активно участваха в масовите етнически чистки там. Той също чака присъдата си, но у дома, в Белград, пуснат там, за да продължи на спокойствие лечението си от рак с уговорката, че когато трябва да чуе лично становището на съда, ще трябва да се върне в Хага. Времето дойде, но Шешел не се връща, дори се закани, че ще участва в предстоящите на 24 април предсрочни парламентарни избори в Сърбия.

След толкова години някои намират поведението на радикала за бутафорно, но изглежда не са съвсем прави, щом като отказът от връщане на Шешел обратно в съда стана повод за нова вълна от напрежение между Белград и Загреб. Хърватите обвиниха сръбските власти, че си затварят очите пред капризите на радикала и че по такъв начин нарушават условието, което Брюксел постави за обвинените военнопрестъпници. На всичко отгоре вицепремиерът и външен министър на Сърбия, социалистът Ивица Дачич препоръча на политическия елит в Загреб да си гледа своите „шешели, с които Хърватия е пълна“ и които свободно се разхождат насам-натам. Това е сръбската школа - изказването направи Дачич, а не някой друг от властта. Та нали сегашният президент Томислав Николич някога бе заместник на Шешел в Сръбската радикална партия, а премиерът Александър Вучич - един от най-способните и перспективни нейни кадри. Сега под новото партийно лого на Сръбската прогресивна партия и двамата са начело на властта в Белград. Играят го проевропейци, но все още има хора, които се питат дали няма да се окаже вярна прогнозата на словенския философ Славой Жижек, че при това ниво на политическа култура в Сърбия и след Милошевич тя ще бъде управлявана както при Милошевич, но с друг инструментариум.

Трибуналът в Хага за престъпленията в бивша Югославия направи своя „голям шлем“ - Слободан Милошевич, починал в килията си през 2006 г., Радован Караджич с неговите 40 години като обобщена политическа и правна оценка на всичко, което преди повече от двадесет години се случи в Босна, генерал Ратко Младич в очакване да чуе становището на магистратите за своята роля в тези събития и накрая Воислав Шешел, който между борбата с рака и съдебната присъда продължава да разбунва балканските политически страсти.

Трибуналът в Хага свърши своята работа, май, и е време да пуска кепенци. Освен ако... освен ако не избухне някоя косовска бомба.