Откак взели да тричат, бясно куче в Странджа не се е видяло

Странджанското село Бродилово през тази година скри тричането от очите на света. И още думите им се вадят с ченгел от устата. Изглежда са намерили някакъв съвсем секретен начин да поддържат традицията тричане на кучета, за която ги подгониха природозащитниците и властите. Никой не разбра какво се случи навръх празника Кукеровден. Тричаха или не тричаха кучетата си хитрите бродиловци - може само да се гадае. Макар че е много съмнително странджанци, наследили странния обичай от дедите си, да са се отвърнали изведнъж от тях...

Всяка година те връзват кучетата си през средата и ги въртят над селския вир или близката река. Първоначално, щом се разчу за тричането или "въртенето", което се извършва за здраве, то предизвика небивал интерес като самобитен обичай. Защитници на животните обаче скочиха срещу него - бил варварски, все едно че бесели животните. И от няколко години насам бродиловци са като в клопка - не могат дъх да си поемат. То полиция, то жандармерия и глоби ги преследват всеки път когато настъпи заветният ден.

Местните хора измисляха всяка година различни начини да избягат от камерите, полицаите и най-вече от глобите, но нищо не излизаше. Първия път започнаха тричането в ранни зори. Будни репортери обаче ги изловиха в гората. След това решиха да тричат по късна доба - пак ги хванаха. Третия път изобщо не се криха, а тръгнаха към близкия вир само да цамбурнат уж в него животните си. Глобиха ги. Така през годините различните им хитрости не можаха да минат метър. Този път обаче никой не ги усети. Или пък на всички им омръзна безкрайното дебнене.

В близкото село Кости Кукеровден празнуваха на 5 март. По принцип бродиловци тачат празника в следващата събота. Но тя тази година се падна работна. Затова изместиха празника си и те като Кости. „Какво толкова са се хванали за това тричане - възмущава се Атанас Велков, дошъл за празниците в дядовата си къща. - Вдига се животното на високо, завърта си силно, започва да квичи, изхожда се, цопва в гьола, отръсква си, хуква като пощуряло и се шмугва в шубраците. И му минава като на куче. Самата дума „тричане“ значи „лекуване“. Това на животното му е имунизацията срещу бяс. Откак се е започнало с тричането, бясно куче в Странджа не се е видяло. Абе, тоя обичай в цяла България го е имало, ама само тук сме си го запазили. И сега искат да ни го затрият. Те хората ги тричат с тоя кучешки живот, за псетата им домиляло, мамата им лицемерна.“

Според бродиловци тричането на Кукеровден не се състояло. Отишла пак полиция и завинаги ги отказала да тричат кучета, гласи основната версия на местните.

Но... от минимум сто години те си шият костюми и си правят маски за празненствата. Зимата тук е дълга и този празник е първият повод за радост в планината. Затова нищо не е в състояние да ги уплаши и да ги лиши от него, както и от завещания им от дедите обичай, смятат в Странджа. И се възхищават от смелостта и опърничавостта на бродиловци.

По принцип преди въртенето стопаните дават отбрана храна на домашните си любимци кучетата. В попарата им сутрин дори сипват по малко ракия или вино, за да ги загреят, преди да изпълнят онзи малко странен, малко варварски, но отколешен обичай.

Местните обясняват, че тричането в никакъв случай не означава бесене, а въртене на животното над водата. Те вярват, че това се прави за доброто на кучето, а и на стопанина му. "Аз моя Гонзо съм го тричал седем-осем пъти и всяка година става все по-здрав", разказваше пред „Труд“ стопанинът му бай Яни.

Бродилово е скътано в едно от най-красивите кътчета на Странджа. То е известно и с още един свой обичай - нестинарството. "Срещу нестинарството обаче никой не вряка", казват обидено местните и се скриват зад оградите на домовете си. "Аз моето куче ще си го тричам у дома. Тук е частна собственост, не могат да ми кажат копче, провиква се възрастна жена иззад дувара. С което даде идея на отчаяните стопани.

Още преди Кукеровден тази година бродиловци се бяха събрали в местната кръчма и се веселяха. "Тогава тричахме", изтърва се един от веселяците. Истина ли, шега ли - никой не знае. Та затова има версии или че са въртели кучетата си преди Кукеровден, или пък че всеки у дома си е тричил - хем безопасно, хем тайно, хем далеч от лоши погледи и думи хорски.

Тричането в домашни условия на практика избягва сблъсъци, обиди и нерви. Освен това още не е обявено за нарушение.

Такива са странджанските нрави. Тричане, нестинарство, търсене на злато по коритата на реките. А в едно от селата например - Вършило, хората още помнят и говорят за "хвърчащите тоалетни". Те са изградени към уникалните странджански къщи и са били неразривна част от бита на хората. Едно време най-отдолу бил дамът, където спели животните, а по стълбите нагоре се стигало до втория етаж, където спели странджанци. Там, на височина над 3 м на дървената тераса всяка къща си имала импровизирана дървена тоалетна, за да не слизат стопаните по стръмните стълби през нощта. Сега с това приспособление са останали едва няколко къщи, и то почти пред рухване. Но по-възрастните вършиловци си спомнят за него. Това за "хвърчащите села" обаче е друга тема.

Думата е за "тричането в домашни условия". То е хитрина и крайна мярка срещу зейналите срещу бродиловци недоброжелатели. Хитрините са неразделна част от Кукеровден и за следващата пролет отсега се замислят нови.