Задачата на БСП е да си върне доверието като пълноценна опозиционна сила

На приключилия конгрес на БСП много неща се случиха за първи път. И то в цялата 125-годишна история на партията. Най-важните въпроси останаха в сянка при едни доста странни апаратни техники. Досегашното ръководство на партията беше подчинило всичко на задачата да се удържи досегашното положение. Поради което конгресът затъна в някакви процедури и дори не остана време за програмните документи. Не че такъв дебат преди това не се разгоря доста остро в Националния съвет. И като че ли се страхуваха това да не се повтори...

Първия ден почти цялото време беше отнето от приветствия, от конструктивен доклад, изключително положителен, и не дойде ред да се говори по важните въпроси. Организацията беше отвратителна. За първи път имаше и такава изнервена система на гласуване.

Основната интрига на конгреса предварително фокусира вниманието на делегатите, а и на медиите в лидерския сблъсък. Дебатът се състоя. И това беше единственото съдържателно и стойностно нещо. Имаше възможност да се сравняват заявките за промяна, за визии, за политики. Нямаше как това да бъде потиснато и заглушено, макар да се състоя на закрито заседание. Тайна не може да се опази от медиите. А и самата партия няма интерес от закритите врати. По-добре всичко да става публично. Както направи публична предконгресната си кампания Корнелия Нинова. Това също се случва за първи път. Досега не се е гледало с добро око да се коментират въпроси извън партията, но е добре, че се случи.

Коментира се, че също за първи път лидер на партията е жена. Не смятам, че полът има значение, а нейните качества и посланията, които излъчва. Те са знак за промяна в поведението на партията. Че ще се търси път за излизане от традиционните подходи. А промяната наистина е много важна. И то не само заради БСП. Много важно е България да има пълноценна опозиция и сегашният момент е подходящ за това. Още повече че през последните два-три месеца БСП е единствената партия, която според данните от социологическите проучвания започна да покачва доверието към себе си. И аз вярвам, че този процес ще има силно продължение, че може да се превърне в тенденция.

Коментирана тема са и отношенията на БСП с другите леви формации. Нейната теза е, че механичният сбор между различни формати в лявото пространство, включително самоопределящите се като такива, е погрешен подход. Пред очите си имаме пример с т.нар Реформаторски блок, който е такъв механичен сбор от някакви остатъци от СДС, и виждаме колко проблеми има там. А и БСП има собствен опит от Коалиция за България и се е уверила, че подобно събиране на различни субекти не носи друго, освен че създава проблеми, както стана при последните местни избори...

Сега за БСП важното е да утвърди доверието към себе си като най-пълноценен субект в ляво. Първо, на собствен ход да си върне онова, което загуби - особено през последните няколко години. Да стане естествен притегателен център, около който да започне да се формира единение на левите. И не само на левите, а и в по-широк план в перспектива. Ако не се излезе от рамката на съществуващи формирования, повечето от които отцепили се от нея, то няма да има никакъв успех. Трябва да търси по-широка платформа за обединение особено в сегашния период, който е златен период за опозиция. Първата задача е да си върне доверието като пълноценна опозиционна сила и да започне да налага дневен ред за това, което хората очакват от нея. Да започне атака за овладяване на властта на дясното мнозинство. Да даде съдържателна заявка не само че иска да махне дясното от властта, но иска и да управлява след това. Разбира се, първият тест дали може да се постигне единство на левите сили ще бъдат президентските избори. И предполагам, че няма да се бави дълго с решенията по него, нито ще прави компромис. Ако БСП успее да поеме инициативата по този въпрос, може да застави ГЕРБ и те да избързат с обявяване на кандидатурата.

Президентските избори - първи рубикон за Нинова

Изискванията към фигурата на следващия президент са прекомерно претоварени с очаквания. И най-вече към външните предизвикателства за България, част от които крият и рискове за нейното съществуване изобщо като държава. Затова много внимателно трябва да се търси обединителна фигура, а не затворена в лявото или дясното. Това ще е много важен рубикон за председателката на партията.