Дори да има дневни и тримесечни стикери, въпросът е как ще се поддържа и остарялата, и новоизградената пътна инфраструктура

Въпреки съпротивата, оказана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), на първо четене в ресорната парламентарна комисия беше прието въвеждането на дневни и тримесечни винетки от 1 януари 2017 г. Предложението е на група депутати от Реформаторския блок и Патриотичния фронт, подкрепено от омбудсмана. Ако пълният пакет мерки мине и в зала, ще видим еднодневни винетки за леки коли, ще ползваме т.нар. сезонна винетка, а годишният стикер ще важи не за календарната година, а за 365 дни от датата на закупуване.

Зад включването на опции за еднодневни и тримесечни винетки стои разумното наблюдение, че голяма част от ползващите републиканската пътна мрежа с леките си автомобили го правят на периоди, непокрити от настоящите пакети. Сезонните стикери ще бъдат подходящи за хората, които предприемат значително повече пътувания през летния сезон, докато еднодневните отварят възможности за намаляване на цената уикенд разходки или по-кратки работни воаяжи.

Така както са разписани в момента опциите, които ни предоставят от МРРБ – седмична, месечна и (календарна) годишна винетка – оставят впечатлението за нарочен дизайн, който да принуждава автомибилистите да надплащат. Ако искате да пътувате само за ден – не може, платете за цяла седмица, ако искате да отидете за седмица-две на море – не може, платете за месец, ако искате да пътувате само лятото или през ски сезона – не може, платете за година. Това не е случайно, системата е направена така, че да маскира по-високата цена на реално полезния период на ползване на винетката с по-голяма номинална продължителност на ценната книга. Тази ценова политика прилича на подхода на някои производители на хранителни продукти, когато разходите им се покачат – запазват цената и опаковката, но намаляват грамажа.

Всъщност, от ведомството на Лиляна Павлова директно ни казват, че средствата, генерирани от винетни такси в момента се недостатъчни за поддържането на пътната мрежа в норми на ползване – конкретното число е 600 млн. лв. дефицит. Това не трябва да ни учудва, като имаме предвид активното строителство на пътища през последните години, основно чрез субсидии от европейските кохезионни фондове. Както и при други проекти, финансирани с евросредства, реалното измерение на разходите по поддръжка на построеното вече започва да тежи и да създава проблеми в обществените бюджети – само да погледнем какво се случва с дълговете на общините, билетчето в София и т.н. Работата не е само да изхарчиш пари за лъскава инфраструктура и да прережеш триумфално лентата, трябва и финансово издържан план за поддръжката на всяко съоръжение години наред.

Обещава ни се, че в близките две години най-сетне ще видим преминаване към значително по-добре работещата система на тол таксите. В същото време необяснимо защо от МРРБ ни казват, че това ще направи винетките „електронни“. Изглежда някой трябва да обясни на държавните транспортни специалисти, че фундаменталанта разлика между винетна и тол система е в това, че при първата се плаща за време, докато при втората - за ползването на конкретен пътен участък. С други думи, плануваната промяна ще бъде по-скоро в системата за следене на винетните стикери, а не преминаване към тол такси.

Така или иначе, проблемът вече съществува – имаме инфраструктура, която няма как да бъде издържана с настоящия модел. Гласуваните промени не го адресират, а дават възможност да се случи едно класическо скрито субсидиране. Ако моделите на МРРБ се окажат верни и дефицитът се увеличи след въвеждането на новите стикери, тази по-голяма дупка ще има своите последствия. Тя или ще бъде запълнена с приходи от други данъци, като по този начин нешофиращите данъкоплатци ще субсидират шофиращите, или определени пътища ще бъдат оставени в по-лошо състояние спрямо други и така субсидирането ще е за приоритетни региони за сметка на неприоритетните. Само сменяме кой плаща сметката.

По-високи разходи

Според МРРБ печатането на еднодневни винетки (с всичките им атрибути и системи за сигурност) може да не е особено икономически оправдано начинание, защото „разходите за производство, дистрибуция и продажба ще бъдат по-високи от приходите“. Още повече, като включим в картинката и повсеместните измами с винетки – отлепяне, залепяне – както и изключително неефективния метод на контрол - чрез физическа проверка от пътна полиция. Картинката изглежда още по-мрачна.

*Авторът е председател на „Българско либертарианско общество“ и преподавател по икономика в СУ „Св. Климент Охридски“.