Ако преди два месеца някой бе казал, че „Реал” по кралски ще грабне своята любима купа, то мнозина щяха да му отвърнат: „Не си хвърляй парите на вятъра!” Десет точки зад „Барселона”, треньорски рокади, сърдит Кристиано Роналдо... Вещаеха се тежки времена за „Реал” с треньора дебютант Зинедин Зидан.

Два месеца по-късно „кралският” клуб доказа, че е неразрушим. Дори когато е слаб. Да, „Реал” бе слаб (за това, което сме свикнали) във финала срещу „Атлетико”. Контузен или не, Роналдо изкара 120 незабележими минути. Все едно не му беше интересно да е на „Сан Сиро”. А всички знаем - Кристиано обича да е звездата от тренировката до големия финал. Но Господ отдавна е намигнал на момчето от остров Мадейра. Дойдоха дузпите и на него се падна честта да вкара петата, победната. Съблече фланелката си с лъвски рев, камерите го заслепиха, а той победоносно вдигаше ръце. Факт е - триумфът в Шампионска лига е за шампионите. Роналдо е такъв, а „Реал” е в клуб „Шампионска лига“. Изравни се с „Барселона” по брой титли в модерния формат на турнира - по четири. На Кристиано му остана още един трофей, за да настигне в личния двубой Лионел Меси.
„CR7 имаше само едно важно докосване в мача, но то бе златно“, признава каталунският в. „Мундо депортиво“.

„Имах видение, че ще вкарам победния гол, и го казах на Зизу - възкликна Роналдо. - Помолих го да ми даде да бия петата дузпа. Велик магически момент за отбора и за феновете.“

Понякога дори Роналдо може да е мълчалив, но „Реал“ има още много герои. Начело с капитана Серхио Рамос. Преди 2 години защитникът спаси финала срещу „Атлетико” с гол в 90-ата минута за 1:1, последваха продължения и успех с 4:1. Сега откри резултата, след това вкара и дузпа. Трети път „Реал” игра срещу испански съперник на финала и трети път спечели. Лесно му бе само при 3:0 срещу „Валенсия” в далечната 2000 година.
А „Атлетико”? Колко трудно е да си днес фен на този отбор... През 1974-та при 1:0 гол на Шварценбек от „Байерн” в сетния миг прати финала в преиграване и последва 0:4. Преди две години пак няколко проклети секунди не достигнаха на „Атлетико” да стане господарят на Мадрид, на Европа, на света...

Стилът на Диего Симеоне не се харесваше на футболните естети. С много ритане, блъскане и борба бяха отстранени видимо по-мощните „Барселона” и „Байерн”. На финала обаче бе истинско чудо - „Атлетико” владееше много повече топката, подаваше си, а „Реал” се бранеше. В края на 90-те минути владеенето на топката бе 58:42 в проценти за „червено-белите”. Но видимо е, че на „дюшекчиите” подобна роля в големия мач е непривична. Футболистите на Симеоне предпочитаха сами да дриблират, вместо да си подават. Дори в този компонент „Реал” успя да излъже градския съперник, когото не бе побеждавал от онзи финал в Лисабон през 2014-а.
Още през нощта героите на „бял” Мадрид се прибраха у дома. Чакаше ги милионно море от фенове. Върху открит автобус отборът ликуваше купата с големите уши - от летище „Барахас” през стадион „Сантяго Бернабеу” до митичния площад „Сибелес”, арената на кралския пир.