Сафридът избяга от мръсните води, траловете и делфините

Така се пее в една отдавнашна песен на "Тоника". Текстът си е ясновидски. Имало риба всякаква, но градът станал голям, със заводи и таверни, и рибата изчезнала. Рибарите от няколко години алармират, че риба няма.

Отначало никой не го вземаше на сериозно. Но последната есен почти нямаше паламуд, а пък тази пролет сафридът- най- голямата радост на риболовците след тежката зима, е мит, потънал сякаш в дън морето. Вероятната причина е, че под водата има студена граница, която не пуска пасажите към брега.

Но липсата на сафрид е едно на ръка. Драстично са намалели още много местни видове - калкан, барбун, меджид... А моруната е далечен спомен.

Според рибарите, две са основните причини. Първата е безразборното жестоко тралене (загребване, заораване – б.р.) на дъното. В другите страни например траловете, които унищожават хайвера и малките са забранени. За тази дейност си има определeни зони и квоти. У нас такова нещо нямало. Морските смятат, че държавата трябва да забрани траленето. Иначе рискуваме морската фауна съвсем да изчезне.

"Рибата дом няма, търси си държава", казват рибарите. А и българската е най-вкусна и най-търсена. Ето сега, на пазара има гръцки сафрид, но всички търсят българския, защото уловен в по- топлите морета, той е тричав и постен.

Затова нашата риба е предпочитана, особено есенната, чиито вкусови качества са най-добри. Много по-добри от гръцките и испанските. И си спомнят как едно време Черно море вряло от калкан. Сега обаче, още докато е съвсем мъничък - колкото капачка от буркан, траловете го унищожават. Много често недобросъвестни риболовци уж излизат за барбун, а ловят калкан. Разликата в цените на двете риби е огромна. Калканът върви по 30 лева килото, барбунът- 6 пъти по-малко.

Доста рибари не са съгласни, че траленето много пречи. "Човекът е виновен. Сами си режем клона, на който седим!", клатят глава хора, които цял живот са мятали мрежите си сред вълните. Безконтролният риболов и замърсяването унищожават рибата. И после - всички ловят, но никой не зарибява. Защо? Държавата трябва да помогне и на рибата, и на рибарите. И най-вече на морето.

Друга причина са делфините. Един делфин дневно изяжда по 20- 30 кг риба. Популацията им била скочила рязко. От плажа на Царево с просто око се виждат подскачащи над водата делфини. Но тукашните хора никак не им се радват.

Делфините често атакуват даляните, късат мрежите и изяждат улова.

"Делфинът е вълк в морето", ядосват се рибарите. Но ги е страх да се палят много, защото ха морето изхвърли мъртъв бозайник, ха тях обвинят.

По повод делфините и изчезналия сафрид рибарите не са единодушни. Изтъква се като причина и студеното море, което отблъсква пасажите сафрид. Макар че и заплахата на делфините ги държи далече от брега. „Тези бозайници са като зверове и плашат рибата!“, ядосват се рибарите.

Вчера, на даляна на култовия курорт Варвара, са хванали паламуд- майка. В момента тези риби си хвърлят хайвера, а наесен ще се наловят големите угоени вече екземпляри. А, дано! Но...

Риболовът е като лотарията. Но ако морето е чисто, без тралове и делфини, надеждата е, че ще има не само повече риба, но и екземплярите ще бъдат по-едри... Ами и ако тогава няма?, питат се врели и кипели в морските дела мъже.

И понеже умеят не само да съчиняват чудати и невероятни истории, с които прогонват зимната скука, оказва се, че сериозно размишляват как да се разреши кризата в риболова. Тяхното предложение е морето също да се зарибява, както реките, езерата и язовирите. „Защо да не може?“, недоумяват те. „Трябва да се обединят държавите и да се проучи морето, да се изследва състоянието му и да се вземат мерки. Иначе деликатесната черноморска риба ще остане мил спомен от миналото, както стана с моруната.“ - заключават рибарите.

Кога е чиста водата

Есента на 2012-а си беше истинска есен на паламуда. Рибарите в Ахтопол трупаха на брега препълнени каси. „Толкова много паламуд излезе, че където и да пуснеш мрежата, вадиш я препълнена", спомнят си с носталгия морските хора. И заключават: „Има ли риба, значи водата е чиста!“