Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Имало в Бургас някога риба в морето всякаква

Сафридът избяга от мръсните води, траловете и делфините

Така се пее в една отдавнашна песен на “Тоника”. Текстът си е ясновидски. Имало риба всякаква, но градът станал голям, със заводи и таверни, и рибата изчезнала. Рибарите от няколко години алармират, че риба няма.

Отначало никой не го вземаше на сериозно. Но последната есен почти нямаше паламуд, а пък тази пролет сафридът- най- голямата радост на риболовците след тежката зима, е мит, потънал сякаш в дън морето. Вероятната причина е, че под водата има студена граница, която не пуска пасажите към брега.

Но липсата на сафрид е едно на ръка. Драстично са намалели още много местни видове – калкан, барбун, меджид… А моруната е далечен спомен.

Според рибарите, две са основните причини. Първата е безразборното жестоко тралене (загребване, заораване – б.р.) на дъното. В другите страни например траловете, които унищожават хайвера и малките са забранени. За тази дейност си има определeни зони и квоти. У нас такова нещо нямало. Морските смятат, че държавата трябва да забрани траленето. Иначе рискуваме морската фауна съвсем да изчезне.

“Рибата дом няма, търси си държава”, казват рибарите. А и българската е най-вкусна и най-търсена. Ето сега, на пазара има гръцки сафрид, но всички търсят българския, защото уловен в по- топлите морета, той е тричав и постен.

Затова нашата риба е предпочитана, особено есенната, чиито вкусови качества са най-добри. Много по-добри от гръцките и испанските. И си спомнят как едно време Черно море вряло от калкан. Сега обаче, още докато е съвсем мъничък – колкото капачка от буркан, траловете го унищожават. Много често недобросъвестни риболовци уж излизат за барбун, а ловят калкан. Разликата в цените на двете риби е огромна. Калканът върви по 30 лева килото, барбунът- 6 пъти по-малко.

Доста рибари не са съгласни, че траленето много пречи. “Човекът е виновен. Сами си режем клона, на който седим!”, клатят глава хора, които цял живот са мятали мрежите си сред вълните. Безконтролният риболов и замърсяването унищожават рибата. И после – всички ловят, но никой не зарибява. Защо? Държавата трябва да помогне и на рибата, и на рибарите. И най-вече на морето.

Друга причина са делфините. Един делфин дневно изяжда по 20- 30 кг риба. Популацията им била скочила рязко. От плажа на Царево с просто око се виждат подскачащи над водата делфини. Но тукашните хора никак не им се радват.

Делфините често атакуват даляните, късат мрежите и изяждат улова.

“Делфинът е вълк в морето”, ядосват се рибарите. Но ги е страх да се палят много, защото ха морето изхвърли мъртъв бозайник, ха тях обвинят.

По повод делфините и изчезналия сафрид рибарите не са единодушни. Изтъква се като причина и студеното море, което отблъсква пасажите сафрид. Макар че и заплахата на делфините ги държи далече от брега. „Тези бозайници са като зверове и плашат рибата!“, ядосват се рибарите.

Вчера, на даляна на култовия курорт Варвара, са хванали паламуд- майка. В момента тези риби си хвърлят хайвера, а наесен ще се наловят големите угоени вече екземпляри. А, дано! Но…

Риболовът е като лотарията. Но ако морето е чисто, без тралове и делфини, надеждата е, че ще има не само повече риба, но и екземплярите ще бъдат по-едри… Ами и ако тогава няма?, питат се врели и кипели в морските дела мъже.

И понеже умеят не само да съчиняват чудати и невероятни истории, с които прогонват зимната скука, оказва се, че сериозно размишляват как да се разреши кризата в риболова. Тяхното предложение е морето също да се зарибява, както реките, езерата и язовирите. „Защо да не може?“, недоумяват те. „Трябва да се обединят държавите и да се проучи морето, да се изследва състоянието му и да се вземат мерки. Иначе деликатесната черноморска риба ще остане мил спомен от миналото, както стана с моруната.“ – заключават рибарите.

Кога е чиста водата

Есента на 2012-а си беше истинска есен на паламуда. Рибарите в Ахтопол трупаха на брега препълнени каси. „Толкова много паламуд излезе, че където и да пуснеш мрежата, вадиш я препълнена”, спомнят си с носталгия морските хора. И заключават: „Има ли риба, значи водата е чиста!“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете