Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Махмуд Абас призова ЕС да признае държавата Палестина

Теменужка Петкова: Реформите в енергийния отрасъл са факт

Строг затвор за жена, лъгала многократно, че е изнасилвана

Израелски учени дешифрираха скрижал от Мъртво море

Безизходицата с US бюджета (ИНФОГРАФИКА)

Цвета Караянчева: Нямаме притеснения за вота на недоверие към кабинета

Съперникът на Григор иска да мине Мъри

Министър Ангелкова: Павилиони с единна визия ще заменят сергиите по тротоарите в „Слънчев бряг-изток“

Двама души са загинали при катастрофа край Ловеч

Най-малко 11 цивилни са били убити при турски удари в Сирия

Пучдемон се закани да формира ново правителство

Закъсняващото президентско състезание

Сложният пъзел от взаимни зависимости между партиите е основната причина още да нямаме нито една партийна кандидатура

В последния ден на месец май сме. Президентските избори вече чукат на вратата. Политическата подготовка за тях тече от началото на годината. И въпреки това нито една от парламентарно представените партии така и не е огласила своя претендент за президентския пост. Нещо повече, големите партии за кой ли път отлагат датата, на която ще обявяват своята номинация.

Не можем да се надяваме и на развръзка в скоро време. Освен множеството разговори, които се водят между различни групи от партии, тече и друг процес – на тактическо изчакване.

Да спрем вниманието си първо на левицата. Дни след конгреса си партията на Първанов напусна управлението, давайки знак на БСП, че техният политически хоризонт вече е обвързан със Столетницата. Агресивният подход на АБВ да наложи фигура от своите редици като общ ляв кандидат обаче не се хареса на новото ръководство на „Позитано“. След избора на Нинова сред червените започна да се чувства някакво оживление и заради това трудно БСП може да приеме някой да й налага кандидат-президент, който е външен за партията.

Или с други думи, преговорите за издигане на кандидат-президент в лявото пространство тепърва започват.

За сметка на това в десницата разговор все още дори няма. А като нищо може и да не се проведе такъв. Тактическите действия обаче започнаха с номинацията на Росен Плевнелиев от страна на ДСБ. Целта беше ясна – Радан Кънев и партията му да се позиционират като единствените защитници на евроатлантическата ориентация на България. Резултатът е налице – президентът Плевнелиев просто побърза да обяви, че няма да се кандидатира.

Оттук нататък ще следва само изчакване. Двете крила в Реформаторския блок се дебнат взаимно – някой от тях да издигне кандидат-президент, за да може другите да го обвинят, че разцепва блока.

ГЕРБ от своя страна има предимството на най-голямата партия, която може буквално в последния момент да номинира кандидат, да го наложи и да спечели. Именно заради това заявката на Борисов, че ГЕРБ ще обявят номинацията си в началото на септември, е съвсем реалистична. Така те могат да изчакат да видят всички кандидати и чак след това да решат за своята номинация.

В патриотичното поле също се чака. От една страна, текат преговори между Патриотичния фронт и „Атака“. От друга страна обаче възможността за по-широка кандидатура заедно с АБВ и други малки партии е опция, която все още не е затворена.

Прави впечатление, че малко се говори за ролята на ДПС в тези президентски избори. На предишни избори за държавен глава непрекъснато се повтаряше невярното твърдение, че президент не може да се стане без подкрепата на ДПС. А заради това всички погледи бяха вперени в решението на Ахмед Доган – кого ще подкрепи на втория тур. Вероятно и този път мнението на ДПС на балотажа ще е от значение, но на тези избори има нещо различно за ДПС. Цел номер едно за движението не е чрез президентските избори да си вдигне политическата цена. Всички усилия сега са насочени към това ДПС да се справи с опонента си на етническото поле – новата партия на Лютви Местан.

Именно заради това и тук имаме тактическо изчакване. Ако ДОСТ издигне самостоятелен кандидат за президент, на ДПС не му остава друга възможност, освен и то да издигне собствена кандидатура и тогава двете партии да си премерят силите.

Сложният пъзел от взаимни зависимости между отделните партии е основната причина към този момент да нямаме нито една партийна кандидатура. Не се и очертава в следващите седмици това да се промени. Вследствие на това, за добро или лошо, ще имаме доста скъсено президентско състезание.

Изчакване вляво

Още в началото на годината АБВ огласиха, че ще представят своята номинация за президентските избори в края на април – трябваше да мине конгресът на БСП. Само че форумът закъсня с две седмици, а съответно и номинацията на АБВ остана за средата на май. Уравнението изглеждаше лесно решимо. Вариант номер едно – ако Миков остане начело на БСП, партията на Георги Първанов издига своя собствена кандидатпрезидентска двойка, борейки се за резултат, който да покаже силата на АБВ и слабостта на Столетницата. С кандидат за президент като Ивайло Калфин от страна на АБВ и Янаки Стоилов от БСП това беше реалистичен сценарий. Вариант номер 2 – Корнелия Нинова оглавява червените и се търси общ ляв кандидат.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.