Казването на това, че „демокрацията не подхожда на руснаците“, си остава глупост, независимо дали звучи „вляво“ или „вдясно“

В последно време думата „демокрация“ рядко фигурира в речите на руските политици. Много руснаци са разочаровани от демокрацията - не само те. Отказът от демокрацията след пробуждането на активните демократични движения в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век стана глобален феномен. За това има сериозни причини, най-важната от които беше, че демократичните лидери невинаги бяха достатъчно компетентни, за да се справят със ситуацията. Въпреки това съм убеден, че не съществуват алтернативи на демокрацията. Различни страни стигат по различни пътища до демокрацията и по различен начин приемат нейните принципи.

На Русия ще се наложи да строи демокрация, която отчита и взема за основа нейните културни особености, традиции, манталитет и национален характер. Само че съществуват някои особености, без които системата не може да бъде демократична. Някои от тях са особено важни именно за Русия, тъй като засега ние не можем да твърдим, че тях ги има в нашия съвременен живот. Такива са редовните честни избори, осигуряващи периодична смяна на хората във властта, стабилен конституционен ред и политическо равновесие между трите стълба на властта, конкуренцията между политическите партии, спазването на основните права и свободи на човека, справедлива и непревзета правосъдна система и развито гражданско общество. Казването на това, че „демокрацията не подхожда на руснаците“, си остава глупост, независимо дали звучи „вляво“ или „вдясно“.

В хода на историята си руснаците са обединявали и защитавали обширни територии, давали са на света известни политици, мислители, писатели, композитори и художници. Ние сме талантлив народ, способен да проявява чудеса от издръжливост и упоритост в тежък труд. Руснаците - както в родината, така и в чужбина - постигат огромен успех, когато могат да работят в нормални условия. Какво е необходимо, за да бъдат пробудени талантът и способностите на нашия народ? Ние трябва да подобрим отношенията вътре в обществото, да подобрим политическата система. На нас ни е необходим силен президентски авторитет. В Русия ключов фактор се явява възможността народът да се доверява на президента и да вярва в него. Само че призивите „да върнем Сталин“ - това е опасно безумие, те са проява на отсъствието на здрав разум.

През цялата руска история личността на човека на власт е имала огромно значение. Характерът, предпочитанията, психологическите особеност на царя, генералния секретар или президента са оставяли своята следа върху всичко, ставащо в страната. През XXI век Русия е длъжна да преодолее прекомерната зависимост от лидера. На Русия й е необходим силен независим парламент.

Днешният руски парламент почти през цялото време е подлаган на критика, остра критика, и според мен като правило тя е оправдана. Председателят на Държавната дума каза веднъж: „Думата - това не е място за дискусии“. Вероятно това е било грешка на езика, но не по-малко вероятно е, че това е била грешка на езика по Фройд. Руският парламент в неговия съвременен вид е съставен при игнориране на закона за дебат, което разделя обществото и компрометира държавната власт в очите на мислещата публика. В даден момент тези грешки трябва да бъдат поправени. За да се превърне Федералното събрание (парламентът - б. р.) в истински институт на властта, изпълнителната власт - президентът, трябва да промени отношението си към парламента. Действително ли е в интерес на президента да има парламент, който утвърждава решенията така, както прави сега? Парламентът трябва да има силен, щателен и внимателно премислен механизъм на разглеждане и слушания по най-значимите теми в страната.

Днес двете камари на Федералното събрание в действителност се състоят от протежета. Политическите партии не играят роля в живота на страната и в парламента, което би трябвало да се случва при демокрация. Създаването на истински, силни, отговорни политически партии с тяхна собствена идеология - това е една от най-важните задачи, стоящи пред нашето общество и „политическата класа“ в близките години. Ние, разбира се, не можем просто да игнорираме проблема на управляемост, който особено остро стои в случая с Русия. Този проблем е свързан с огромните размери на страната и нейния многонационален характер и може да бъде решен само на основата на федерализма.

Проблемът на управляемост е тясно свързан с друга противоречива тема - борбата с корупцията. В края на краищата, ако държавата не може да се справи с този проблем, тя подкопава доверието у хората, а то е много важен актив. Поради което не трябва просто да се примиряваме с нея, както някои хора предполагат, твърдейки, че корупцията не може да бъде изкоренена в Русия. Тези хора цитират историка от XVIII век Николай Карамзин. Когато по време на пътуване в Европа той бил попитан какво правят хората в Русия, той отговорил: „Крадат“. С това трябва да има борба, но тези проблеми не могат да бъдат решени с полицейски мерки, забрани и срокове за излежаване в затвора. Главно оръжие срещу корупцията са функциониращите демократични институции и здравата икономика, даваща на хората средства да проявят инициатива, да организират свой собствен бизнес, и това укротява апетита на алчните чиновници. Защо не става това? Не се съмнявам, че и тук също всичко зависи от политиката.

Сегашната стагнация на руската икономика, чийто ръст е равен на нула, е налице, защото в продължение на много години не е имало никакви фундаментални промени в идеите за нейното развитие. При това „екипът икономисти“, главни теоретици и тези, които допълват техните идеи, в голямата си част остават несменяеми. Доминира монетаристкото мислене. Съществува упорит отказ от регулиране на икономиката, от стимулиране на търсенето, от ефективно използване на натрупаните резерви или инфраструктурни проекти. Икономиката остава в усмирителната риза на твърдия монетаризъм.

Двадесет и първи век започна трудно, той е пълен с изненади, а пред човечеството изникват спешни проблеми. Обновена Русия може да стане ключов участник в обновяването на света.

*Михаил Горбачов е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991 г. Заемал е поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Той е първият и последен президент на СССР. Коментарът му е публикуван в британското списание Prospect,

(От БГНЕС със съкращения).