Залесяват нова гора върху опожарена

Мицотакис се среща с Бойко Борисов и Зоран Заев в Солун

Румен Драганов: Не се очаква драстично поскъпване на самолетните билети

ВСС гласува повторно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор Протест и контрапротест около сграда на съдебните кадровици

Стоян Мирчев, БСП: Михаил Миков отсъства от кампанията, а сега принизява усилията ни

Пожарите в Австралия унищожили част от имота на Ръсел Кроу

Уволниха пияния шофьор на училищен автобус

Прокуратурата: Няма доказателства за престъпление в сигнала на БОЕЦ срещу Иван Гешев

ТЕЛК трябва да умре, за да живеят хората с увреждания Това е една социалистическа уравниловка, която отказва да прогледне отвъд формалната медицинска диагноза и да съзре човешката съдба

Как да обясним на блондинка защо звукът от гръмотевицата закъснява

Туск: Великобритания ще стане второстепенен играч след Брекзит

Кметът на Перник: Водният режим, който предлагат от ВиК, може да унищожи цели сектори

Жираф предизвика тежка катастрофа в резерват в ЮАР, загина турист

Мечка нападна и рани ловец край село Търничене

Стрелба в колеж в руския град Благовещенск (ВИДЕО)

Арбитражният дявол се оказа не толкова черен

Премиерът Бойко Борисов инспектира АЕЦ „Белене” точно преди три години и откри, че „там където трябва да има централа, има гьол”.

България има шанс дори да спечели от руските реактори, защото те са произведени нови и още са в гаранция

След решението на арбитражния съд по делото за АЕЦ „Белене“ между България и „Росатом“ се оказва, че дяволът не е толкова черен, колкото очакваха мнозина. Дори е много бял. Когато управляваш един процес, има два сценария. Единият е да максимализираш печалбата, а в другия – да минимализираш загубите. В случая с това дело, в което съдът отсъди сумата от 550 млн. евро в полза на „Росатом“, загубите са минимализирани.

Още когато беше обявено преди години, че отиваме на арбитраж, моето мнение беше, независимо от тезите на различни институции и специалисти, че ние ще спечелим и няма да платим, защото сме наели най-добрата адвокатска кантора, аз изразих съмнение и казах, че ще се издължим, поради една много проста причина. Тук става дума за дело, което е едноинстанционно. При него няма обжалване. Освен това нека видим какъв е предметът на делото? Ти си подписал договор или споразумение. Може дори да сте се чули само по телефона и да си поръчал някакво оборудване, контрагентът отсреща ти дава офертата. Щом ти си платил аванс, това означава, че сделката е стартирала. В нашия случай след сключена сделка „Росатом“ се обажда и казва „оборудването е готово, ела и си го вземи“, а ние казваме „Не!“. Няма как да не си платим и решението на съда е очаквано, и в рамките на тази логика.

Но реално ние нямаме загуба в този случай. Всъщност първоначалната претенция на руската страна беше за 1,2 млрд. евро. Разликата между отсъдената сума и претенцията е за пропуснати ползи. Това, че е отпаднала тази претенция, е добрата новина.

Какво ще се случи от тук нататък, решава правителството. Поръчали сме си улук за къщата, а после се чудим какво да правим с това оборудване – това си е наш проблем, но имаме нов улук и пазар на улуци. Опциите са много.

Ако се намери инвеститор, може и да се продължи проектът, но е много трудно, защото дори само като проект „Белене“ е много сложен. Само който не е строил, не знае колко е сложно да докараш един проект до строително разрешително. Имаш предварителна подготовка, сервитути, обезщетения, имаш проект и ако имаш вече строително разрешение можеш да строиш. Това струва много. Допускам и такъв вариант, но е по-малко вероятен.

Другият вариант е да се договорим с производителя, защото много важно е това оборудване да носи гаранции. Ако то е сертифицирано, можем да го продадем някъде, защото то струва доста пари.

Предполагам, без да съм сигурен, че все още имаме гаранция върху самото оборудване. Това означава, че можем да го продадем не като скрап, както предишното оборудване на „Белене“, а като ново. Между другото известно е, че Русия строи аналогични централи, и то в Иран, във Виетнам, в Индия. Има място където руската страна при определени условия да пласира това оборудване при взаимно изгодна цена. Това означава, че при добро стечение на обстоятелствата не само може да не загубим, но дори и да спечелим от тази работа.

Топката вече е в полето на министерство на енергетиката. Лично аз, ако бях в позиция да решавам, бих довел докрай строителството на централата в Белене, защото предимствата са много повече.

В този случай обаче бих разработил няколко варианта и бих ги предоставил на министър-председателя, като поставя на първо място варианта да се договорим с руската страна тези реактори да бъдат предоставени за нова площадка в рамките на Руската федерация, защото там има такива проекти.

Едно такова решение може да бъде изгодно и за двете страни, защото ние можем да спечелим финансово, а руската страна – по друг начин.

Това оборудване има своята друга стойност. Проектирането и производството на реактори отнема страшно много време и ако има чисто нови, неексплоатирани и в гаранции, означава, че един проект за нова площадка може да се реализира предсрочно и да се изведе в действие, при това с години по-рано. Руснаците биха имали само полза от подобна сделка, защото предсрочното въвеждане на нова централа само ще генерира печалби. 16 млрд. киловатчаса електроенергия годишно, при 15% печалба, това е златна кокошка. За две години това оборудване ще си върне парите на половина, ако не и повече.

Това е оптималното, което България може да постигне в този казус. Приказките, че тези реактори може да се използват в АЕЦ „Козлодуй“, не са невъзможни, но е прекалено сложно, поради хиляди технически причини, за които не само аз, но и много други колеги експерти са се произнасяли.

*Авторът е енергиен експерт

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.