Хип-хоп и арендби дивата Сантра започва своята певческа кариера едва на шестнайсет години, когато подписва договор с музикална компания и променя името си от Сандра на Сантра. Плътният, почти негърски глас, както и атрактивното й сценично поведение и визия бързо й печелят много верни фенове. Успява да пробие още с първите си песни, като третият й сингъл „Не ме обичаш вече“, който записва заедно с рап певеца Спенс, я поставя начело на много музикални класации. Голям успех постигат и дуетите й с Кристо, Графа, Криско, Лора Караджова, Павел и Венци-Венц, както и най-новият й хит с Атанас Колев от „Х-фактор“ - „В твоя чест“. Прави няколко проекта и с рапъра Бобо, като песента им „Аз и ти“ влиза дори в румънския чарт. Сантра се изкушава и от модата, като сама създава някои от сценичните си тоалети и изработва свои бижута.

- Сантра, новата ти песен с Атанас Колев „В твоя чест“ вече катери класациите. Какво те вдъхнови за нея?

- Ситуация, която в случая не е преживяна лично от мен, но от нея се роди тази песен. Често взаимоотношенията между хората не се получават и „В твоя чест“ е като химн за такава ситуация. С Атанас първоначално си разменяхме идеята да направим обща песен и когато тя се появи, дойде кантото, а после дойде и фразата „в твоя чест“, от която всъщност тръгнахме. Невинаги изкуството е преживяно 100 процента, но различни случки около мен ме провокират и след това минават през моята призма.

- А ако опишеш твоите лични преживявания в автобиографична песен, как ще звучи и какво заглавие би й сложила?

- Това е много интересно. Сложно ми е да кажа конкретно заглавие, но със сигурност ще е много емоционална песен, в която ще има и някаква трудност, която накрая се преодолява. Аз съм много борбен човек и обикновено успявам да се преборя с трудностите си по добър начин. Обичам също така да помагам на хората около мен, с подкрепа от всякакъв род.

- С какви трудности ти се е налагало да се пребориш?

- С много неща съм се справяла - тежки раздели с хора, неуспехи в работно отношение, проблеми със здравето, проблеми във взаимоотношенията. Проблемите, които имат всички хора, не са ме пропуснали, но съм доволна от начина, по който съм се справила с тях, без те да ме спънат или да ме спрат да правя нещата, които обичам. Ако имам проблем, не съм от хората, които ще седнат да се вайкат и да псуват, аз съм човек на действието и веднага търся решението му.

- Освен музиката кои са темите, които те вълнуват най-много?

- Психология, политика, бизнес. Като цяло много ме интересува световната политика и какво се случва в геополитически план.

- Какво е в състояние да те накара да избухнеш?

- Лесно избухвам, защото съм доста емоционална. Доста съм ревнива, това ми е лошо качество между другото и понякога става причина за такова избухване. Също така не обичам да ме лъжат - лъжата доста ме дразни. Случва ми се да избухвам в някакви моменти, не съм лесна за близките си, но от друга страна съм откровена за нещата, които ме изнервят, така че ако човек се вслушва в нещата, които казвам, няма къде да сбърка.

- Жана Бергендорф отнесе много нападки от хора, които не са запознати с личната й история. Какви са впечатленията ти от Жана?

- Жана е голям човек. Познавам я добре, били сме на много участия заедно и имам хубави впечатления от нея. Надявам се да успее да излезе от трудната ситуация, в която се намира. За съжаление, като си популярно лице, постъпките ти също стават публично достояние, аз не мога и не бих я съдила. Човек не трябва да съди и да е 100 процента сигурен в нещо, нали все пак животът е колело. Всеки преживява някаква собствена лична драма.

- Ти лично как се справяш с твоите драми? Известно е, че майка ти е психотерапевт, прибягвала ли си до такава помощ?

- Да, посещавала съм психотерапевт, защото ползите от такова нещо са безброй, най-вече се простират до това, че човек се чувства по-добре със себе си в света, който сам си създава. Вярвам, че ние сами си създаваме света и той е пълно отражение на нашия вътрешен свят. Срещите с психотерапевт по някакъв начин хвърлят светлина върху много неща, за които преди не си си давал сметка, и това ми е помогнало лично на мен да се справям по-добре със себе си. Например точно с ревността и избухването, вече съм много по-добре, отколкото преди. Успях да се справя и с паник атаките, които имах, а те са много тежки за всеки, който ги е преживявал.

- Как се усещаше по време на тези атаки?

- Атаката се дефинира с внезапен, нерационален пристъп на силен страх и привидно от нищо се появява такъв пристъп. Много е тежко за всеки, който го е преживявал. Преди ми се случваше в определен момент през деня и не можех да съм функционална в ежедневието си.

- А кои неща ти беше най-трудно да преодолееш в периода на твоето съзряване?

- Разводът на майка ми и баща ми е едното при всички положения. Приемането на втората жена на баща ми също не беше лесно за мен, както и новата житейска среда - това е нещо, което съм преодоляла най-трудно. Естествено, че щетите, които това ми е нанесло като човек, си остават за цял живот, но все пак съм намерила начин да ги огранича по някакъв начин.

- Случвало ли ти се е да си толкова обезверена и отчаяна, че да не ти се живее повече, както се случва все по-често и на много млади хора, на които им е трудно да открият смисъл?

- Това е хубав въпрос, с който съм се сблъсквала в една или друга ситуация. На мен лично не ми е било трудно да намеря смисъл, но съм виждала хора около мен, които са имали подобни мисли. Смятам, че по някакъв начин обществото поддържа това нещо, защото у нас можеш да си на 30 години и да нямаш сериозна работа и те издържат родителите, а аз мисля, че точно работата и заниманията с някаква кауза и цел спасяват при такава ситуация. Смисълът е в това да работиш и да имаш цел - да я гониш и да се бориш за нея.

- Смяташ ли, че в България има достатъчно работа за младите?

- Живеем и в капиталистическо време, това означава, че всеки е отговорен за своето собствено добруване и за себе си. Като цяло не може всичко да оставяме на държавата и да казваме „държавата трябва да направи това“; не - ние трябва да си го направим. В България има работа за целия китайски народ, няма да е платена 10 000 на месец, но всеки трябва да се бори и да прави някакви неща. Не казвам, че е лесно, и на мен не ми е лесно и аз мога да застана и да кажа „ами артистите в чужбина получават толкова повече пари“ и това е факт, обаче, аз съм си в България. Израснала съм тук и правя нещата, които ми харесват, както и музиката, която харесвам, в родината. Успявам по някакъв начин да се справям, въпреки че нямам роднина от номенклатурата, нито съм гений, нито нещо кой знае какво особено - аз съм си един нормален човек, който работи.

- Не ти ли идва в повече понякога?

- Понякога буквално не издържам от работа и не го правя за някакви безумни пари, но си имам цел и съм приела, че у нас ситуацията е такава. Мога да кажа, че аз сама си намирам работата. Сама си я създавам и я върша, но не всеки може да бъде така. Когато нещо не ми харесва, значи трябва да го променя, да дам повече от себе си и да стана по-добра в това, което правя. В моят живот, като имам някакви неуспехи, не хвърлям вината на някой друг, а обикновено търся грешката в себе си.

- Коя е личността от родния шоубизнес, която е пример и вдъхновение за теб?

- Има няколко души, които много харесвам. От моя бизнес това са двама - Мария Илиева и Криско, страхотни професионалисти, с които съм имала възможност да работя. По принцип от резултатите, които човек постига, се вижда до каква степен е достоен за възхищение.

- Ти нямаш предразсъдъци към поп фолка и не криеш, че си посещавала и такива заведения. Кои изпълнители от този жанр харесваш?

- Отдавна не съм посещавала нощни заведения, защото в момента почти не излизам, освен когато работя - ако си сладкар, не ти се яде много сладко (смее се}. Иначе харесвам изпълнителите, които имат дарба да пеят, като Азис, Софи Маринова, Преслава, Цветелина Янева, Десислава, Галена, те наистина пеят страхотно. Аз нямам нищо против поп фолка, имам против чалга културата, но подобни неща ги има и в попа, както и в рапа.

- Случва ли ти се нещата, за които пееш, след време наистина да се осъществят в живота?

- Това е абсолютен факт и някои от песните са ми се случвали след това. Например „Изгревът и залезът“ е такава песен и след нея дойде и самата случка - сериозно влюбване.

- С какво се занимава твоят любим?

- Той е професионален състезател по тенис на маса. Покрай него и аз се запалих да играя тенис.

- Кои негови качества харесваш и замисляш ли се вече за сватба?

- Харесвам това, че е добър човек, че има чувство за хумор и че ме кара да се чувствам добре. А за сватба - вече няколко пъти му предложих в медиите, но той нищо не казва по въпроса, явно не иска да се ожени за мен. Никой не иска да се жени за мен, това е положението! (Смее се.) Ако някой от страниците на вестника прочете това и ако иска да се оженим - приемам предложения! (Отново избухва в смях - б.а.)

- Какво ти се иска да изкрещиш така, че да те чуят всички?

- Четете повече, хора - няма значение какво, по някое време все ще попаднеш на нещо правилно.

- Любим цитат?

- Любимата ми мисъл е на Бомбарди: „Искрено вярвам, че щастието на човек се състои в това да излезе на „бойното поле“, да се бори с цялото си сърце, да даде всичко онова, което може, и после да легне пак там - щастлив и като победител.“