#Кой уби делфина

Още преди да установят кой причинява смъртта на бозайниците, чиновниците погнаха рибарите във време, когато няма мрежи, няма и работа

Делфин идва от гръцкото “делфис”, което ще рече “утроба”. Морските хора смятат от древни времена, че бозайникът е символ на успешното плаване и спасението. Затова всеки капитан на кораб, преди да тръгне на “рейс”, вземал със себе си малка статуетка с формата на делфин.

Разказват, че преди буря делфините се крият в дълбоки води, защото усещат стихията много преди тя да се развихри. Ако това е вярно, то делфините за пореден път са предусещали случките от последните дни и още преди месец са се изпокрили далеч от брега – на хладно и по-дълбоко, там, където е в момента рибата, с която се хранят. Едно време между рибарите, делфините и рибата имало баланс. Никой на никого не пречел. Никой никого не убивал.

От пет години обаче нещата са различни. Рибарите пропищяха, че делфините в морето са милиони, че всеки бозайник яде по 20-30 кг риба на ден и взема поминъка им.

“Те са като вълци в морето” – тази квалификация на един царевски рибар даде сякаш гласност на войната между морските и делфините. И от този момент за всеки изхвърлен на ивицата бозайник всички обвиняват риболовците. Не че са светци. Наистина най- честата причина за смъртта на делфините е заплитането им в рибарските мрежи. Сигурно е имало случаи, в които са ги стреляли с харпун. Има хора, които с гордост показват снимки на дядовците си, които през 50-те години с пушки са отстрелвали бозайници за мас. Но тогава убиването на делфините е било позволено.

А сега, да се избият за няколко дни 76 делфина, едва ли не изглежда нереално и ненормално. Освен това делфините в момента не им пречат – навътре в морето са, няма и толкова активен риболов. Морските, които са опънали мрежи за калкан, се кълнат, че тази година няма случаи на заплетени делфини. Затова седнали и размишлявали – какво може да е причинило такава масова смърт на морските бозайници? Така стигнали до извода, че не е тайнствена болест, а… вероятно военно учение, което съвсем наскоро се състоя в морето. Тътенът на бомбите се чувал чак на брега, макар и маневрите да били навътре. Логично изглежда делфините да са загинали от детонацията.

Тялото на всеки изхвърлен мъртъв делфин на брега предизвиква ужас у туристите, а природозащитници мигом започват да търсят дивиденти. Вдига се много шум, следват обвинения и твърде често се оказва, че причината не е насилствена смърт.

Прекаленото прехласване в това кой е убил делфинът, ако изобщо някой го е убил, желанието за заклеймяване най-вече на рибарите и скандалът всъщност изместват истинската тема.

Няма държавна политика за риболова. Преди няколко месеца вестник “Труд” писа за това, както и че драстично са намалели още много местни видове – калкан, барбун, меджид… А моруната е далечен спомен. Както казват рибарите “Рибата дом няма, търси си държава.” Замърсяването на морето и безконтролният риболов също са сред факторите за изчезването на рибата. Затова, ако войните риболовци – делфини, природозащитници – рибари и т.н. продължават и държавата не се намеси с правила и закони, ще ни остане само споменът за израза “Морето ври от паламуд”, сафрид или нещо друго. Истината е, че в момента ври, но от тези безсмислени войни.

След истерията с изхвърлените мъртви 76 делфина премиерът Бойко Борисов заяви, че забранява риболова в районите в Черно море, в които има популация на делфини. Още днес (петък – б.р.) в Бургас обявиха, че в понеделник ще има кръгла маса за проблема, ще се чуе и мнението на рибарите.

Много от тях смятат, че природозащитници искат да вземат от ЕС едни 20 млн. евро за защитени зони, в които не се лови риба. И да унищожат поминъка им. Защото тогава големите кораби навътре пак ще си ловят, но не и рибарите, които няма да могат да допърпорят до разрешените зони с малките си лодки.

Дори не е ясна причината за мъртвите делфини, а вече взеха решение… Ако приемат това със зоните, няма да можем да ловим риба, овесват нос морските вълци.

Но се надяват да имат време и възможност да убедят институциите в правотата и исканията си. Защото рибарите и уникалната им професия още ги има. С мъжкия им труд сред вълните, с кривотиите им, с измислиците им за истории, станали в морето. Но ги има. Има я и рибата. Все още.

Траленето – най-големият бич на морето

Най-големият бич за изтребването на рибата в Черно море – това е траленето на дъното. Корабите, които кръстосват с тралове, унищожават фауната, хайвера, както и например горките калканчета, които като малки приличат на капачки от буркан.

Само че за траленето няма никакви законови разпоредби. Жестокото тралене (загребване, заораване – б.р.) на дъното в други страни е забранено. За тази дейност си има определeни зони и квоти. У нас такова нещо няма. Ако държавата не го забрани, рискуваме морската фауна съвсем да изчезне. Като пример: последната есен почти нямаше паламуд, а тази пролет сафридът – най- голямата радост на риболовците, след тежката зима, бе мит, потънал сякаш вдън морето.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.