Украйна също е изправена пред значителни проблеми с работната сила

Бившият генерал на НАТО в Европа Джеймс Ставридис предложи привличането на сили на ООН от Латинска Америка и Африка за прекратяване на конфликта в Украйна, съобщава Bloomberg.

„Украйна също е изправена пред значителни проблеми с работната сила - но още по-ужасна е възможността да откаже помощта от САЩ и може би от Европейския съюз. Призивите на президента Володимир Зеленски имат все по-голям тон на отчаяние и нищо в назначенията за националната сигурност на отбора Тръмп вероятно няма да насърчи чувството за сигурност на Киев. Дори Марко Рубио, избраният от Тръмп за държавен секретар, изостави дългогодишната си подкрепа за Киев. С течение на времето шансовете са срещу украинците на бойното поле.

Така че въпросът е какъв вид сделка може да бъде приемлива, ако не и привлекателна и за двете страни? И кой ще помогне на страните да седнат на масата? Всъщност тези севернокорейски войски напомнят за потенциален модел за компромис: демилитаризираната зона, която поддържаше мира на Корейския полуостров в продължение на седем десетилетия.

Грубите очертания на едно споразумение са видими повече от година. Когато първоначалното руско нахлуване не успя да превземе масата и да завладее цяла Украйна, бойните линии започнаха да стагнират. Имаше някои връщания напред-назад – украинците си върнаха около половината от това, което Русия държеше в най-високата си точка – но пейзажът е прост: Русия държи около 20% от Украйна, включително Крим и четирите провинции на Донбас; а Киев държи останалите 80% от страната, включително Одеса и ключовото югозападно черноморско крайбрежие. Докато Украйна превзе малка част от Русия близо до Курск преди няколко месеца, тази изпъкналост вероятно скоро ще рухне в лицето на решителна руско-севернокорейска военна операция”, пише Ставридис.

Нека използваме тази география като отправна точка за компромис. Путин няма да върне Крим и четирите области, в които има голям процент етнически руснаци. Зеленски ще мрази това и ще протестира, но военните реалности на руската окупация са фиксирани. Това, което виждате, вероятно е това, което ще получите, независимо дали сте в Киев или Москва.

Ако приемем, че това е грубото земно изчисление, следващата стъпка е да се създаде смислено прекратяване на огъня чрез изграждане на демилитаризирана зона между териториите, държани от всяка страна. Тук Корейската война предоставя разумен прецедент: създайте ивица, може би 5-10 мили широка, и накарайте противоборстващите страни да я патрулират, точно както севернокорейците и южнокорейците са се изправяли един срещу друг в продължение на 70 години. Или, може би по-добре, но по-малко вероятно, може да има неутрална сила от мироопазващи сили на ООН от Латинска Америка или Африка.

Следващата стъпка е осигуряването на някакво ниво на гаранции за сигурност за Украйна, така че Путин да не може просто да нахлуе отново от предните си позиции в Донбас. Докато членството в Организацията на Северноатлантическия пакт би било идеално от гледна точка на Киев, в момента то не е реалистично. Путин ще поиска Украйна да бъде неутрална, без натовски обучители, войски, самолети или подкрепа, базирани на украинска територия. Търговското пространство между тези позиции е ограничено, но има възможност за определено ниво на ангажираност на НАТО в обучението и оборудването на украинците, освен членство.

С течение на времето украинците също може да искат членство в Европейския съюз и те са на път към това . Отлагането на възможността за членство в ЕС за, да речем, пет години и членството в НАТО за 10 може да бъде отправна точка в преговорите.

Някои наблюдатели ще кажат: „Какво му е на НАТО?“ Съвсем малко всъщност. Ако и когато тази война приключи с преговори, Украйна ще има най-опитните, иновативни и добре оборудвани сухопътни сили в Европа. Дори ако членството в НАТО отнеме десетилетие, стойността на украинското членство е реална.

Финландия премина през подобно преживяване, когато Съветският съюз нахлу през 1939 г. в така наречената Зимна война. Финландците се бориха с руснаците до безизходица, но в крайна сметка размениха около 10% от земята си за мир и обещаха неутралитет. Сега те са жизненоважни членове на НАТО.

Всички ще мразят части от тази сделка. Путин ще го намрази, защото не получава това, което наистина искаше – цяла Украйна, 40 милиона нови граждани-васали и богатите природни ресурси на нацията. Вместо това той ще получи 20% от тази територия, пълна с неексплодирали боеприпаси, мини и изгоряла инфраструктура.

Зеленски ще мрази подобна сделка, защото той на практика търгува земя за мир. Не е правилно или честно, но нито животът, нито реалната политика.

Имаме една поговорка в Северна Флорида, откъдето съм аз: Понякога така или иначе трябва да си за това, което ще се случи. В крайна сметка това са решения, които украинците и руснаците трябва да вземат, но формата на сделката става ясна. Всичко, което е необходимо, е тласък за масата, който може да дойде от Вашингтон съвсем скоро, се казва още в статията.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion, пенсиониран адмирал от военноморските сили на САЩ, бивш върховен главнокомандващ съюзническите сили на НАТО и почетен декан на факултета по право и дипломация Fletcher в университета Tufts. Ставридис е и заместник-председател по глобалните въпроси в Carlyle Group. Той е в бордовете на Aon, Fortinet и Ankura Consulting Group и е съветвал Shield Capital, фирма, която инвестира в сектора на киберсигурността.