Пет месеца след голямото разочарование, което предизвика резултатът от британския референдум за излизане от ЕС, все още гадаем в каква посока ще поемат оттук нататък отношенията на Острова с Европа. И с планетата като цяло. Заради самоналоженото британско народно допитване и прецедента, който произлезе от него, логично разсъждаващите хора очакваха Лондон да поеме инициативата в процеса. Явно неподготвени дори с хипотетичен анализ за възможните последствия от победа на Брекзит, консерваторите на Тереза Мей обаче потънаха в лепкаво юридическо блато.

Ден след ден датата на окончателния Брекзит отплува все по-далеч във времето - от началото на 2018 г., през средата й, до края й, и последно пролетта или лятото на 2019 г. Нито една от британските прогнози досега не е трайна. И нито един от приоритетите на Лондон в бъдещите преговори с ЕС не е бил обявен публично. Същевременно външният министър Борис Джонсън обикаля от седмици държави от Британската общност, за да ги замеря с обещания за общ търговски и икономически просперитет. И без изрично да споменава Брекзит - като причина за спонтанното преоткриване на Пакистан или Бангладеш като страни на “множество икономически възможности“, - користните цели зад маневрите му са повече от прозрачни. Тереза Мей пък тази седмица е на гости на богатите страни от Близкия изток като Бахрейн, традиционен потребител на британско военно оборудване, за да ги убеждава в... кой ли знае какво?!

С основание търпението на ЕС към лондонските фасони се изчерпа много отдавна - още по време на кампанията за референдума. И дойде моментът Брюксел да каже: „Няма закога да ви чакаме.“ ЕС не е основан от Великобритания; страната никога не се е смятала или държала като пълноправен член на клуба и е единствената, предоговаряла на два пъти условията на участието си - повече привилегии от това... .

„Искам да направя едно кратко вметване в началото. Много отдавна, на двадесетгодишна възраст, когато гласувах за първи път в живота си, беше на френския референдум за приемането на Великобритания в ЕС. Тогава подкрепях лагера „да“ и все още не съжалявам за избора си.“ С това въведение започна първото официално изявление на главния преговарящ на ЕС за Брекзит, бивш френски външен министър Мишел Барние, в Брюксел вчера. Дипломатичен, но и безкомпромисен. Търпението си има граници! В крайна сметка Великобритания решава дали иска или не иска да е част от ЕС. Европа е тази, която избира как и в какво качество да поддържа отношенията си с нея.

Мишел Барние започна изявлението си на английски език, за да са сигурни островитяните, че разбират какво им казва. Премина през френския като напомняне за чий точно Европейски съюз става въпрос и отново се върна на английския. Подчертано с най-натъртения акцент, с който потомците на Луи ХІV използват езика на наследниците на Хенри VІІІ. Барние ясно заяви, че намеренията на Лондон да протака, доколкото му е удобно началото на процедурата, няма да хванат дикиш. Докато британците се чудят „дали сбъркахме“, европейците вече са сигурни и просто искат да прехвърлят следващата страница. Искат или не искат англичаните да се съобразяват със създадения от тях прецедент, ЕС предвижда те да са вън най-късно до октомври 2018 г. И първо ще напуснат съюза, а след това ще преговарят за преференциални отношения, отсече Барние. Толкова!

* Изразът Brexit на английски език се образува от Britain и Exit (Великобритания и изход); à la française - „по френски“.