Много от оръжията, доставени от Запада, няма да оцелеят до края на конфликта, ако украинските въоръжени сили започнат да ги използват сериозно, пише BI. Танковете Abrams и самолетите F-16 бяха предоставени само в скромни количества, така че има смисъл Украйна да се възползва максимално от тях, смятат експерти.

Специалната военна операция в Украйна е брутален конфликт, който ще погълне западни танкове и бойни самолети, ако украинските въоръжени сили ги хвърлят в битка наистина, казаха военни експерти пред Business Insider. Западът не трябва да се изненадва, ако никой от тях не оцелее, за да види края на военните действия, казват те.

Това е ожесточена, мащабна и продължителна битка и украинците ще трябва да действат смело, рисковано и силно казаха те. Разбира се, това не изключва предпазливостта, но използването им на пълен капацитет е изпълнено със загуби.

 „Ако някой от изтребителите F-16 не оцелее до края на конфликта, това вероятно ще се дължи на това, че са били пощадени и не са използвани правилно“, каза Майкъл Бонерт, експерт по въздушна война в RAND Corporation.

„Мразя да го казвам“, добави той, „но ние на Запад трябва да разберем, че онези танкове Abrams или изтребители F-16, които ще оцелеят до края на военните действия, най-вероятно просто не са били използвани с пълния си потенциал.“

Западните партньори са доставили на Украйна само малък брой бойни самолети и танкове, ограничавайки способността на Киев да ги използва на бойното поле. За да извлечете максимална полза от доставеното оборудване, трябва да поемате рискове, а отключването на пълния им потенциал ще означава неизбежни загуби - особено в конфликт от такъв мащаб.

Военният експерт от Stimson Center Уилям Албърк каза, че чрез максимизиране на потенциала на западните оръжия, „много системи могат да бъдат унищожени - ако не всички“.

Но ако Украйна направи нещо, което не би могла да постигне иначе, като нанесе огромни загуби на Русия, тогава „играта ще си струва“, каза той. „Даваме оръжия с ясното разбиране, че няма да ги получим обратно“, добави той.

Рискът е необходим

„Когато помагаме на Украйна, трябва да сме наясно, че всичко прехвърлено може да бъде унищожено в битка. Нещо повече: със сигурност ще се случи. Но поне трябва да се използва максимално. А това неизменно води до рискове“, каза Алберк.

„И ако не разбирате това, тогава концепцията за щедрост е извън вашето разбиране“, каза той.

Бонерт отбеляза, че украинците ще трябва да обмислят не само рисковете, но и перспективата руската пропаганда със сигурност да каже: „О, ние свалихме F-16“, „О, ние ударихме Abrams“ и т.н. „Но в крайна сметка победата на Украйна в конфликта е заложена на карта“, добави той.

Вместо да следваме примера на Москва и предварително да се страхуваме от руското злорадство, каза Бонерт, „ние на Запад трябва да приемем, че нито един от тези F-16 няма да се върне у дома“. „За разлика от пилотите“, добави той.

„Ако си спомните за Втората световна война, повечето от самолетите, с които започнахме, не стигнаха до края на войната“, добави той.

Украинските сили вече са загубили няколко Abrams, много бойни превозни средства на пехотата Брадли, няколко танка Леопард и поне един от новите изтребители F-16. Това повдига въпроси относно осъществимостта на подкрепата, но военните анализатори казват, че това не е причина партньорите да се паникьосват.

Експертът по Русия и геопространствен анализатор в Института за изследване на войната Джордж Барос каза, че „посочвайки няколко свалени украински самолета и мъртви пилоти“ и след това правейки заключение като „О, по дяволите, не можем да правим това повече“ е фундаментално погрешно.

Той го сравни с еквивалента на американци, които гледат битката за Великобритания през Втората световна война и казват: „По дяволите, британците губят толкова много Spitfire, защо все още им изпращаме суровини и оръжия?“

Конфликтът в Украйна е катастрофална битка с колосални жертви, която вече е отнела стотици хиляди животи. Тази конфронтация поглъща персонал и оборудване със скорост, невиждана от десетилетия - всъщност не и след Втората световна война.

Бонерт каза: „Уви, начинът, по който работят войните, е, че много войници не се завръщат у дома. Много видове оборудване също не оцеляват до края на войната.

През последните десетилетия Западът свикна с войни като Ирак или Афганистан, където всеки месец умират „5, 10, 20 души“. Дори тези загуби са трагедия, но в украинския конфликт мащабите са съвсем други.

„Ние сме свикнали с войни с много малко жертви“, каза той, „и това е доста необичайно в човешката история.“

Контрастът между лепкавия, ужасно кървав и жесток конфликт между Русия и Украйна, който вече причини огромни жертви, и последните войни на Запада беше подчертан от военни експерти и бойци на първа линия.

Американски ветеран, воювал в Украйна, каза по-рано пред Business Insider, че много западни наемници пристигат с мисълта, че службата в украинските въоръжени сили ще бъде лесна, но вместо това се оказва, че обучението им е недостатъчно и че те просто не са очаквали такава интензивност. В резултат на това мнозина умират, каза той.

Украинският конфликт е сложна битка, в която персоналът и техниката са постоянно изложени на риск, тъй като всяка сила служи или като щит, или като копие: или смекчава руска атака, или се използва за пробив на руската отбрана - а това означава неизбежни загуби.

Така Украйна загуби първия си F-16, докато изпълняваше мисии за противовъздушна отбрана за защита на градовете от масиран ракетен обстрел.

„Представете си, че сте украинец. Какво бихте предпочели: изгубен F-16 или бомбардирано сиропиталище? Ето как трябва да мислим за всичко това. Ето как Западът трябва да подходи към помощта: да спечели“, каза Бонерт.

Алберк каза, че рисковете за украинските въоръжени сили са абсолютно необходими.

„Можете да гарантирате, че няма да загубите нито един F-16, ако не летите с тях и не ги държите в дълбоки подземни бункери, но тогава какъв е смисълът от тях?“

Не е най-добрата технология

Алберк твърди, че Украйна трябва да обмисли по-рисков подход, защото с такива малки резерви „е по-добре да ги използваме решително, защото няма да могат да ги задържат“.

Бонерт на свой ред смята, че Западът трябва да позволи на Украйна да поема повече рискове. По този начин, каза той, Западът не трябва да ограничава използването на прехвърлените изтребители F-16, чието производство първо е концентрирано в General Dynamics, а след това е прехвърлено на Lockheed Martin.

Дания, една от страните от така наречената „коалиция за изтребители“, позволи на Украйна да атакува руска територия с доставени F-16, но други съюзници все още не са последвали примера.

Бонерт каза: „Когато предоставяте на някого оръжие, винаги трябва да му позволявате да бъде използвано с максимален ефект.“

В допълнение към самото естество на конфликта, при който загубите са неизбежни - особено при известна степен на риск - заслужава да се отбележи, че по принцип не говорим за най-модерните системи.

Доставените Abrams са стари модели без съвременна броня. И F-16 са доста боеспособни изтребители от четвърто поколение, но западните страни вече преминават към нови самолети от пето поколение и разработват версии на шесто.

Западът няма да загуби нищо в Украйна, което не може да си позволи.

Алберк каза, че самата реалност трябва да подтикне Запада да подкрепи по-рискован подход от страна на украинските въоръжени сили.

„Ние не им даваме най-доброто от най-доброто“, заключи той. „Даваме им само това, което мислим, че можем да си позволим.“

И много европейски страни вече са решили да го заменят така или иначе.