Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник Младост с 20 години опит, от които 7 е работил във Великобритания. Активен лектор, включително и на международни конгреси, експерт по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското дружество по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лечение и диагностика на сърдечната недостатъчност през 2019-2021 г.

През последните години е с основен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лечението на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.  Разговаряме с д-р Носиков с цел да разбулим митовете около вредите за сърцето и как влияят лошите навици на правилната му фунция. 

- Д-р Носиков, кажете ни какви са най-големите митове и легенди за това как не вредим на сърцето?

- Най-много митове и легенди в България има свързани с измерването на артериалното налягане (АН) и лечението на високия холестерол. Първият мит е, че нормалното кръвно е 120/80 mmHg. Това е цифра, която не присъства никъде в нашите учебници и ръководни правила. При пациентите над 80 г. възраст, стойности до 160 mmHg за систолата (горната граница на кръвното) често не са притеснителни и не изискват незабавни мерки.

На следващо място, ако вече сме започнали лечение на една артериална хипертония (високо кръвно налягане), гоним стойности под 130/80mmHg, т.е. ако говорим за долната граница – 70-79 mmHg. Сами виждате, че нито 120 mmHg за систолата, нито 80 mmHg, може да бъде наречено „нормално кръвно“ за всичките ни пациенти, а по-скоро използваме индивидуализирани стойности и то за „оптимално кръвно“ за конкретния пациент.

Освен това пациентите често измерват кръвното си само при оплаквания, най-вече при главоболие, световъртеж и след кръвоизлив в окото или от носа, докато ние предпочитаме да видим стойности на АН в състояние на душевен и физически покой, при липса на оплаквания, измерени за период от време (минимум 3 дни, а най-често > 7 дни), като това ни дава представа за т.нар. „обичайно“ АН, а не само само за пиковите стойности при неразположение.

По подобен начин стоят нещата и при стойностите на холестерола. Ние, кардиолозите, използваме индивидуализирани норми за оптимален LDL (т. нар. „лош холестерол“), като за целта първо оценяваме сърдечно-съдовия риск на конкретния пациент. Оптимален LDL за пациент с нисък риск е под 3.0 mmol/L, а за пациент с много висок риск с прекарани 2 сърдечно-съдови инцидента (инфаркт/инсулт) в рамките на 2 г., е под 1 mmol/L.

Освен това, повечето ни пациенти в България спадат поради една или друга причина (възраст, пол, диабет, тютюнопушене) към високия сърдечно-съдов риск. При тях целим LDL под 1.8 mmol/L, но също така и стойности поне двойно по-ниски от изходните. Например, ако пациент с висок риск е с LDL 2.5 mmol/L, което в лабораторните резултати излиза като „нормален“ холестерол, оптималните стойности за него са 1.2 mmol/L, което в повечето случаи може да бъде постигнато само с лекарства. И тук вече идва големият проблем със скептицизма към понижаването на холестерола, особено чрез използването на статини, лекарства с доказан ефект, в същото време обвинявани за безброй странични действия като се започне от деменция, мине се през мускулни болки и „товарене на черния дроб“. Всъщност страничните ефекти от статините са изключително редки и съвсем безобидни – мускулни болки реално се наблюдават при 0.5% от пациентите (5 на 1000 пациента), а безобидни покачвания на чернодробните ензими при 3% от пациентите, като тук е важно да се отбележи, че те не са показател за чернодробно увреждане. С леко понижение в дозата или използване на друг статин ние най-често се справяме с тези проблеми. Повечето пациенти нямат каквито и да било неприятни усещания или трайни вреди при употребата на статини. В допълнение към тях ние разполагаме с медикамент, който понижава абсорбцията на холестерола и няма почти никакви странични действия, като – ако ефектът от медикаментите приемани през устата не е достатъчен, можем да добавим специални инжекционни препарати за допълнително понижение на „лошия“ холестерол.

- Как влияят вредните навици върху организма? Кои са най-срещаните и опасните?

- Най-честите вредни навици са тютюнопушенето, обездвижването, нездравословното хранене и прекомерната употреба на алкохол. В България почти 1/3 от населението пуши, а над 50% от населението е с наднормено тегло или затлъстяване. Кухнята ни е богата на мазни храни и бързи въглехидрати (хляб, питки, баници, сладкиши, вафли, бонбони).

Тук следва да се отбележи, че не всички мазнини са еднакви. Транс-мазнините (съдържат се най-много в маргарин, бисквити и чипсове) са изключително вредни и следва да се избягват на всяка цена, а мазнините в маслините, авокадото, зехтина, прясната морска риба са даже полезни по отношение на намаляването на сърдечно-съдовия риск.

Бързите въглехидрати, особено в условията на обездвижване, рано или късно водят до проблеми с теглото, натрупване на мастна тъкан в корема и около сърцето и повишават риска от развитие на диабет.

Обездвижването, често върви ръка за ръка с наднорменото тегло, стреса и модерния начин на живот – прекарваме деня на бюро, пред компютър, а преди и след работа се придвижваме с кола. При него се губи мускулна маса, покачва се сърдечно-съдовия риск, както и риска от развитие на захарен диабет.

Умереността при употреба на алкохол значително намалява риска от различни видове ракови заболявания, подпомага контрола на теглото и редуцира риска от развитие на предсърдно мъждене – честа аритмия, увеличаваща риска от тежки инсулти.

- Какво съветвате вашите пациенти, пушачи например, за намаляване на вредата?

- Винаги ги съветваме да предприемат тотален отказ от тютюнопушене. По този начин те си намаляват риска не само от инфаркт и инсулт, но и от рак на белия дроб. Всъщност това са трите заболявания, на които се дължат близо ¾ от смъртността в България. За съжаление, повечето от тях по една или друга причина не го правят и се връщат към вредния навик дори и след многократни опити за спиране на цигарите. Също така, възможна алтернатива за пушачите, които по една или друга причина биха продължили да пушат, са бездимните продукти.

- Вие имате международен опит, какво показват тенденциите в международен план, как да опазим здравето си?

- Проблемите с вредните навици и нездравословния начин на живот, за които говорихме по-рано, съществуват под една или друга форма в повечето държави по света. В скандинавските и англо-саксонските държави (Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Канада) тютюнопушенето през 2024 г. е на исторически минимум, като в някои от тях под 10% от населението пуши. За сравнение, във Великобритания преди 50 г. почти 50% от населението е пушило. Това е постигнато чрез комбинация от регулаторни мерки и кампании за информиране на населението за вредите от цигарите.

От друга страна, в тези държави има значим проблем по отношение на затлъстяването и нездравословното хранене. Смята се, че това, както и липсата на достатъчно превенция, е основната причина здравните показатели в САЩ да бъдат относително лоши, особено спрямо огромните здравни разходи там. Тенденцията в световен мащаб е да се набляга все повече на комплексната превенция на сърдечно-съдовите и раковите заболявания, като това включва скрининг при безсимптомни пациенти (например за рак на дебелото черво), ранно лечение на артериалната хипертония и високия холестерол, програми за подпомагане на отказ от тютюнопушене, както и такива за постигане на оптимално телесно тегло. Във Франция например, държавата с най-ниска сърдечно-съдова смъртност в Европа и света, хората като цяло се хранят доста по-балансирано, а наднорменото тегло е значително по-малък проблем, като навиците за това се създават още в ранна детска възраст.

- А имат ли място иновациите за превенция на сърдечно-съдовите заболявания и за здравето на организма като цяло? Могат ли да ни помогнат срещу вредните навици?

- Разбира се. В болницата, в която работя предлагаме нискодозов скенер на гръдния кош, който позволява ранна детекция на белодробен рак. Това е иновация, която се използва широко във Великобритания и води до много добри резултати. Дори и пациентът да има белодробни промени, ние ги установяваме рано и проследяваме при необходимост, а това от своя страна позволява навременно лечение с много добри резултати. Протоколът, по който се извършва изследването, е одобрен от МЗ, като то е подходящо за пушачи на над 50 г. възраст с над 20 пакето-години „пушачески“ стаж.

Друга опция за пушачите, които не се отказват от вредния навик са бездимните изделия, които представляват един вид алтернатива за пушачите, и при употребата на които се отделят в пъти по-малко вредни вещества в сравнение с конвенционалните цигари. Сред тях например са продуктите за нагряване и вейп изделията. Тук искам да споделя един интересен факт – в Швеция и Норвегия почти всеки пети мъж използва тютюн за дъвчене, но в тези държави лиспват данни за повишен сърдечно-съдов риск, а освен това честотата на рак на белия дроб е значително по-ниска в сравнение с държавите с подобна честота на тютюнопушене.

Иновации като електрическите колела и автомобили, както и модерните напоследък термопомпи за отопление намаляват замърсяването на въздуха. По отношение на наднорменото тегло вече имаме иновативни медикаменти, които регулират по един естествен физиологичен начин прекомерния апетит и желанието за сладко и тестено.

- С какво да не прекаляват хората, особено сега на фона на предстоящите празници?

- Да не прекаляват с ядене, алкохол и солено. Ако не искат да откажат цигарите, поне да не пушат в затворени помещения – така излагат на тютюнев дим и другите членове на семейството както и гостите, или пък да използват бездимните алтернативи, за които споменах.

Добре известен факт е, че по Коледа и Нова Година както и седмиците веднага след тях имаме пик на инсултите, инфарктите, жлъчните кризи, пристъпите на аритмия (в частност най-честата и в същото време най-опасната – предсърдното мъждене), както и хоспитализациите за сърдечна недостатъчност. Често пациентите ни са с влошен контрол на артериалното налягане, при други се наблюдава нежелано наддаване на тегло по време на празничния период. Като цяло това може да бъде избегнато с една умеренност по отношение на начина ни живот, както и контрол върху вредните навици. Времето след празниците е подходящо за осмисляне на реалистичен план как да живеем по-здравословно и по-добре през 2025 г.