Спомням си наемателка на моите родители (края на 90-те години), която на възраст от 35 години беше диагностицирана с рак на гърдата - съвсем ранен етап, всичко можеше при нея да се реши с операция.
Тя, обаче, се страхуваше от това, че ще се промени контурът на гърдите. Насочи се към алтернативни методи. Болестта напредваше, когато се реши на операция, вече трябваше да се прави и лъче- и химиотерапия. Оперира се, но се страхуваше от "химията", отново се насочи към алтернативни методи.
Няма смисъл да казвам, че в момента, в който метастазите я убиваха, тя повтаряше "готова съм на всякаква терапия, искам да живея". Но беше късно.
Предлагащите алтернативни методи като лешояди обикаляха около нея и буквално разоряваха умиращ човек. По-късно работих като лекар в онкологично отделение в Германия и не съм видял нито един преживял и един ден повече с алтернативни методи.
Да, и лъче-, и химиотерапията имат странични ефекти и не са приятни, но иначе раковете убиват. Няма алтернатива. Първата ми хазяйка в Германия е била лекувана в средата на 70-те от рак на гърдата и беше жива и здрава, с класическа медицина.
Всичко опира до това искаме ли да живеем или не, и по този начин да се доверим на изпитаните средства. Класическата медицина е тествала всичко, което съществува (и алтернативни методи), и е избрала работещите варианти.
Д-р Илиев е инфекционист и ръководител на лаборатория към Медицинския университет в Берн, Германия
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш