Докато Москва обмисля най-големия военен бюджет досега, украинците изглеждат все по-отворени за преговори
Руският президент Владимир Путин иска да увеличи числеността на руската армия, въпреки че тя отбелязва редовни успехи на бойното поле. Тези събития карат някои от украинските военни и цивилни да станат по-отворени към идеята за преговори, насочени към прекратяване на войната, пише Responsible Statecraft.

В момента Кремъл преговаря за ново предложение за военен бюджет от над 145 милиарда долара, което би означавало, че ако бъде подписано, разходите за отбрана на Русия през 2025 г. ще нараснат до 32,5% от бюджета, което е увеличение от 4,2% спрямо тазгодишните разходи.

Това предложено увеличение съвпада с неотдавнашното изявление на Кремъл, че ще преразгледа ядрената доктрина на страната, заявявайки, че Русия може да отговори на конвенционална атака с ядрени оръжия и че ще счита всяка атака, подкрепена от ядрена сила, за „съвместна атака ” - политика, която вероятно има за цел да възпира всяка украинска атака вътре в руска територия с оръжия на САЩ/Запад.

И въпреки че руската армия все повече постига успехи на бойното поле, тя е на път да увеличи живата сила. За да подкрепи предишната си заповед за добавяне на 180 000 войници към армията, Путин извика 133 000 руски мъже да служат като част от есенния набор.

Междувременно изглежда, че украинската армия и обществото като цяло са уморени от войната. Financial Times съобщи тази седмица, че „Украйна се насочва към това, което може би е най-мрачният момент от войната досега“ в лицето на нарастващите загуби на бойното поле, борбите й за попълване на военните редици и перспективите да посрещне още една зима с нередовно захранване и прекъсвания на отоплението. „Обществото е изтощено“, каза председателят на комисията по външни работи на украинския парламент.

FT посочва анкета, проведена това лято от Киевския международен институт по социология за Националния демократичен институт, която установи, че 57% от обществеността подкрепя преговорите с Кремъл спрямо 33% предходната година. Освен това 55% са против сделка, която ще включва отстъпване на земя на Русия, което е спад от 87% миналата година.
FT също отбеляза, че според проучване на KIIS, „да направиш приемлива всяка сделка, която позволява на Русия да остане в частите на Украйна, които е завзела след първото си нахлуване през 2014 г., ще зависи от получаването на значими западни гаранции за сигурност, което за Киев означава членство в НАТО“.

Дипломати, ангажирани с Украйна, също съобщават, че Зеленски и други украински официални лица изглеждат по-отворени за мирни преговори. Един дипломат каза:

„Ние говорим все по-открито за това как ще свърши това и от какво Украйна ще трябва да се откаже, за да получи постоянно мирно споразумение.“