България е единствената страна с вечните длъжници, каза евродепутатът

България остана единствената държава с вечните длъжници. В момента в страната ни има над 600 000 изпълнителни производства срещу физически лица. Това каза евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев, който е организатор на Международна конференция за процедурите по несъстоятелност, преструктуриране и освобождаване от дълг във Варна с участието и на правосъдния министър Цецка Цачева.

Според Радев целта е когато се гледа Директивата за втория шанс в Съвета на Европа да се намерят добрите решения и за потребителската несъстоятелност. Искаме да има процедура, според която ако си изпаднал в несъстоятелност, да можеш да разсрочиш задълженията си или, ако нямаш вече имущество и доходи, да се освободиш от дълговете си, но с дадените рестрикции.Така например това да бъде вписано в кредитния регистър и за определено време да не можеш да получаваш кредити, или да бъдеш управител на фирми.

В България не приехме нито абсолютната десетгодишна давност, нито имаме процедура за фалит, така че е крайно време, ако българският парламент не намери решение, чрез европейските инструменти след няколко години да въведем такива механизми и в страната, обясни евродепутатът.

"Представете си колко много български семейства са изпаднали в тежко положение. Голяма част от тези хора дори след разпродаване на цялото имущество продължават да дължат пари, начисляват им се лихви, дългът се качва с течение на годините. Тези хора излизат от нормалната икономика, те влизат в сивия сектор, защото се опасяват, че когато почнат на трудов договор заплатата им ще бъде запорирана, не смеят да придобият никакво имущество и тормозът е с години", допълни Радев. При него е имало сигнали, че колекторски фирми, на които банки или мобилни оператори дават задълженията си, притесняват гражданите за такива дори от 2003г. "Хората са заплашвани, включително и с физическо посегателство, което е недопустимо през 21 век в страна членка на ЕС", каза Радев.

"Проблемът с директивата относно несъстоятелността е приоритетен за българското председателство. Сложно е постигането на съгласие, като се държи сметка от една страна за хармонизация на нормите и от друга страна различната законодателна уредба в различните държави-членки. Надявам се на Съвета на 4 юни в Люксембург да успеем да постигнем частичен общ подход по преработените глави с активното участие на екипа на българското председателство", каза министърът на правосъдието Цецка Цачева.