Пластмаси има във всяко звено от хранителната верига
Корейска скална риба е новият обитател в наши води
В разгара на летния сезон мазутни петна стреснаха летовниците у нас, а в Гърция край брега шета отровна риба заек. Западна Европа е в плен на адски жеги, заплашва ни пик на Ел Ниньо. Доколко опасни за морските обитатели са екстремните температури и замърсяванията, защо ядем риба с пластмаса, какви нови видове се установяват трайно в Черно море и кои са под риск заради климатичните промени, разговаряме с доцент Виолин Райков от Института по океанология при БАН.
- Лятото тече, а по плажовете излизат мазутни топчета. Освен сериозен проблем за туризма, замърсяването е такъв и за морската екосистема. Какъв е ефектът за водните обитатели, доц. Райков?
- Такива разливи винаги са опасни както за морските обитатели, така и за човешкото здраве. Като субпродукт на нефтопроизводството мазутът дразни лигавиците и хрилете на рибите и ракообразните. Той е особено токсичен за ларвите и малките организми, особено за тези, които водят прикрепен начин на живот като миди, личинки. За тях рискът от летален изход е съвсем реален след контакт с мазут. Той се разстила и прави филм върху голяма площ, който спира достъпа на слънчевата енергия до водния слой и така блокира процесите на развитие на различни организми. Нефтените разливи са едно от най-опасните неща в морето. Затова е много важно да се осъществява наблюдение и превенция със сателити и дронове. Трябва да има и системи за ранно предупреждение, за да може да се реагира бързо и нефтопродуктите да се съберат, преди да са заели големи площи от морската повърхност и преди да се образуват мазутните топчета, които цапат плажовете. Такива разливи се регистрират в много морски държави, но в повечето от тях чрез системи за контрол, техника и план за реакция, се действа ефективно и за часове се преодоляват аварийни ситуации. В нашия настоящ случай обаче не мисля, че става дума за авария, защото такива сигнали в Морска администрация и в другите отговорни институции няма. Става дума по-скоро за нерегламентирано разливане в извънтериториални води на сантинни води с високо съдържание на мазут и машинно масло. После вятърът и теченията са донесли замърсяването към брега.
- Друга опасност са микропластмасите. Участвате в серия научни проекти за изследване на нивата на този вид замърсяване в морето. Какво показват резултатите?
- Работим по изследвания на микропластмаси и невидимите нанопластмаси, основно във водна среда, а вече и върху тяхното натрупване в живите организми. В момента изпълняваме няколко проекта. Два от тях са финансирани от МОН. Първият беше насочен към изследване на микропластмаси, тежки метали и други замърсители в рибите. Вторият вече разглежда цялата хранителна верига - от морските растения, през безгръбначните организми, ракообразните и рибите, като на този етап изключва само бозайниците. Проследяваме натрупването на микро- и нанопластмаси. Те са изключително разнообразни по химичен състав и свойства, има ги във всяко звено от хранителната верига. Трагедия е, че практически няма механизъм, чрез който да ограничим това замърсяване. Чрез консумация на риба и морски дарове то влиза и в човешкия организъм. Медицински изследователи в други страни вече доказват връзката между микропластмасите и различни здравословни проблеми - безплодие, аборти, деменция, бъбречна недостатъчност и други. Източниците на този вид замърсяване са различни - както от разнообразната морска дейност, така и от брега, като голям принос имат реките, вливащи се в Черно море.
- Сравнено с океаните, по-малко замърсено с пластмаси ли е нашето море?
- Не. Нашето море е затворено, то е най-голямото от този вид в света. По размери е като езерото Мичиган, а и често го сравняват с езеро заради ниската соленост. Някои учени твърдят, че след много години животът в Черно море ще изчезне. Но морето има удивителна способност да се самопречиства. Хората му помагаме с редица мерки. Пример са редицата конвенции за опазване на околната среда по Дунав.
- В кои риби открихте пластмаси?
- По проект Aquatic Plastic, съвместно с Австрия и Словакия, изследвахме за замърсяване с микропластмаси различни риби. Ние избрахме платика, защото е голяма. Установихме, че в рибите има различни микропластмаси, включително и с текстилен произход. За щастие, най-големите концентрации на замърсяване не бяха в мускулната тъкан, а в хранителния тракт - червата, стомаха, черния дроб, които ние премахваме, преди да консумираме рибата. Лошото е, че трудно можем да ограничим процеса. След като пластмасата попадне във водна среда, практически е невъзможно да бъде извадена напълно. Затова е много важно да се предотврати този процес чрез съвместна работа на науката, държавната администрация, контролните органи, местните власти, неправителствения сектор. Не по-малко важно е общественото образование, защото хората трябва да са наясно какви са последствията от ежедневните им дейности. Не виждам тук това да се случва - масово продължават да се използват пластмасови опаковки, торбички, чашки, чинийки, сламки и др. Сякаш обществото е неконтролируемо в устрема си да се самоубие.
- Рибарите по Северното Черноморие се радват на изобилие от морски дракон и обясняват тази добра слука с по-чистата морска вода. Така ли е?
- Чистата вода сама по себе си не е достатъчна за ръста на популацията. Сред морските обитатели има видове биоиндикатори - щом се появят масово, значи водата е чиста, има достатъчно храна и подходящи места за размножаване. Важни са и трите фактора, защото ако рибата няма къде да си хвърли хайвера, дори водата да е кристална, тя ще избяга. Затова говорим за екосистема, а не само за качество на водата. Ако се появи например много скорпид, можем да говорим, че има бум на няколко вида рибки и ракообразни дънни видове, с които този хищник се храни. Същото важи и за морския дракон, който е опасен заради отровния шип, но месото му е много вкусно. Тази риба живее в голям ареал - от Черно море до Атлантика, където размерът му достига над 30 сантиметра.
- Институтът по океанология редовно изследва рибните запаси по нашето крайбрежие. Какво показват последните данни?
- Последните ни изследвания касаеха състоянието на популацията на най-масовата местна риба - трицоната, или по варненски цаца. За 19 дни извършихме над 40 тралирания по цялото Черноморие и цаца имаше навсякъде - на 30, 60, 90 метра дълбочина. Това е важно, защото цацата е основна храна на много други риби. Когато температурните и други условия са добри, тя дава голямо поколение. Това е нормално, тъй като и смъртността достига 90%. Установихме добро състояние и на другия местен вид - меджид. Тези риби ги има целогодишно в наши води, само че през лятото обитават по-големи дълбочини в търсене на прохлада. По-трудни за проследяване са рибите с голям ареал като сафридът, който се размножава в Мраморно море и влиза в нашето през Босфора. Има разделение при морските обитатели и по слоевете, в които живеят или т.нар. термоклин. Това е температурният праг, чието пресичане води до шок в дадена група риби и увеличава смъртността им. Калканът и попчетата например са студенолюбиви, а хамсията и сафридът са в средния пелагичен слой, където водата е по-топла. Заради тази вертикална подредба различните видове не се смесват.
- Западна Европа е в плен на поредица вълни от адски жеги, а според световни научни организации затоплянето ще бъде подхранено допълнително от климатичния феномен Ел Ниньо. Как ще повлияе това върху Черно море?
- Ел Ниньо е глобален климатичен феномен, чието въздействие се усеща в различни части на света с различна сила. В нашия регион пряко влияние има друг климатичен фактор - Северноатлантическата осцилация (North Atlantic Oscillation). И двата фактора през годините имат пикове. При Ел Ниньо са установени връзки между определени негови фази и резки промени в числеността на някои рибни популации. Например е било регистрирано рязко увеличаване на популацията на хамсия в заливи в Уругвай. При нас Ел Ниньо не действа пряко за разлика от Северноатлантическата осцилация, която влияе върху температурата, циркулацията на въздушните маси и количеството валежи. Това може да създаде предпоставки за развитие на различни видове зоопланктон, които са основа на хранителната верига.
- Затоплянето на морето продължава. Това може ли да изтъни някои от слоевете на морето и да предизвика масов замор?
- Има такъв риск. За 15 години температурата на водата се повиши с един градус и половина. Ако Черно море се затопли бързо с още един градус, последиците ще са катастрофални. Някои видове вероятно ще изчезнат, други могат да се преселят. Най-застрашени ще са обитателите на крайбрежната зона, където всички процеси и замърсявания са по-интензивни. В тази група влизат растенията, мидите, рапаните, ракообразните, морските игли и попчетата, които са 22 вида. Най-страшно е положението за ларвите, а когато те не оцеляват, популацията на дадения вид се топи. Следим тези процеси, но е необходимо да има държавна политика, да бъде изготвен план за адаптация, например чрез стимулиране на отглеждането на риби във ферми. Видимо е, че дивият улов става все по-уязвим и трябва да сме подготвени.
- Има ли риск заради затоплянето в Черно море да навлязат опасни инвазивни видове като лилавите медузи и рибата заек, които застрашават летовниците по гръцките плажове?
- В Средиземно море навлизат тропически видове от Червено море. При нас също има пришълци, дори от далечни морета. Нов обитател в наши води е корейската скална риба, която явно намери подходящи условия и вече дори започва да създава трайна популация. Тя е вкусна, но е агресивен хищник. Менюто й е сходно с това на скорпида, но пък двете риби не си пречат, защото обитават различни водни слоеве. Имахме и друга интересна находка - хек и то на възраст 3-4 години. Възможно е да е бил хвърлен във водата, както и омарът, който преди месеци се превърна в сензация. Това са единични екземпляри, които не успяват да създадат поколение. И нашественици, влезли по естествен път в Черно море, не успяват да се адаптират добре, най-малкото заради понижаването на температурата през зимата. Такива видове живеят целогодишно при 15-16 градуса, а по нашето крайбрежие водата пада до 6 градуса и те няма как да оцелеят. Хубавото е, че в Черно море няма нито опасни риби, нито медузи.
- Различни браншови организации настояват да се въведе по-стриктна регулация и по-дълъг мораториум за улова на бяла мида. Застрашена ли е тя от свръхулов?
- По нашето крайбрежие живеят няколко вида бели миди. Един от тях обитава прибоя, където всяка дейност е забранена. Но търговският интерес е огромен, стоката е търсена за експорт, цената на килограм е 20 евро. За да не страдат бизнесът и природата, трябва да се определят зони, в които може да се лови бяла мида. И през определени периоди да има спиране на дейността за оценка на популацията. Това, според мен, е по-правилния подход, вместо да се лови навсякъде и да има 2-3 месеца забрана. Трябва да се упражнява много строг контрол върху уредите за ловене - те да са еднотипни и правилата да са писани от хора, които разбират. Забраната да улов трябва да трае максимално дълго, за да може видът да се съхрани. Противниците на тази теза трябва да разберат, че ако продължават безразборно да ловят бяла мида, накрая няма да останат екземпляри в нужния размер и бизнесът им ще секне.
Доц. д-р Виолин Райков работи в Института по океанология при БАН от 2010 г. Занимава се с биология и екология на морето. Член е на научния съвет на института. Завършил е биология в Пловдивския университет, доктор по „Хидробиология” и доцент по „Екология и опазване на екосистемите”. Ръководител и водещ изследовател е в редица национални и международни проекти, свързани с оценка на рибните запаси, морските отпадъци, биоразнообразието. Автор e на десетки научни публикации, студиа и книги. Известен е още като страстен колекционер на кактуси.
Труд
