Труд
Автор:
Ирен Делчева
Проблемът не трябва да се неглижира, рискуват се човешки животи
Най-опасни са планинските територии с иглолистни гори
- Доц. Панайотов, защо горските пожари стават все повече и все по-сложни за гасене?
- Заради комбинация от фактори. От една страна имаме най-важния в този случай - климатичния. Горещите вълни стават все по-дълги и това е пряка предпоставка за възникване и особено за разрастване на пожарите. Другото е, че в България има доста гори и когато има пожарна ситуация, това, за съжаление, е лоша предпоставка. Неотдавна видяхме във Франция какво стана, там за огромния пожар основен фактор са големите масиви от иглолистни гори, създадени изкуствено и на практика това е най-проблемната ситуация. У нас фактор е и планинският релеф, който по отношение на пожарите е по-проблемен. По-трудно започва борбата с огъня, защото пътната мрежа в планините е много по-слабо развита.
- Човекът ли е виновен за пожарите или по-често става дума за природни явления?
- Статистиката в Европа показва, че повече от 80% възникват заради хората. Било то умишлено или случайно, заради невнимание в работата с машини, изхвърлянето на незагасени фасове, паленето на огън на места, на които не трябва. Не става дума задължително за зла умисъл, а по-често - за невнимание. В нашия климат от светкавици по-малко пожари възникват, иначе в природата те са основният начин това да се случи. При нас обаче, бурите обикновено са с валеж, така че нямаме много сухи светкавици, както е в Северна Америка, например.
- Защо боровите гори са най-пожароопасни и трудни за гасене?
- Боровете имат смола и затова горят с висока скорост. Те не са единствените, така горят и някои видове широколистни дървета, особено храсти, сухи треви. Но когато пожарът възникне в борова гора и когато се качи на короните на дърветата, така нареченият върхов пожар, тогава много интензивно става горенето, много бързо се разпространява и много трудно се овладява. Различните изчисления показват, че точно такъв тип ситуация - голяма по площ борова гора на планински склон - това е най-рисковата комбинация в нашия регион. Но боровете и печелят от пожарите в дългосрочен аспект. Те са адаптирани след това да се размножават доста добре на този изчистен терен. Много от тях имат дебела кора и по-ниско интензивните пожари не ги засягат. Например, черният бор, черната и бялата мура в планините са с много дебела кора и един по-малко интензивен огън всъщност им помага. Но такива пожари трудно се контролират и не е добре да ги допускаме.
- Има ли начин да се види, че някъде е възникнал пожар, ако мястото е безлюдно?
- Пушекът се вдига доста бързо, стига да има видимост към това място. Отделно има някои зони - например в парк Пирин, в Разлог, където са поставени камери, които наблюдават терена и много лесно могат да засекат и пушек, и сериозен топлинен източни. Те дават аларма към пожарната служба и дирекцията на парка. Преглежда се записът и се преценява дали това е пожар или някой човек си е запалил огън. В България има зони, които не могат да се видят, те са предимно в Родопите. В Рила и Пирин почти всичко ясно се вижда. Въпросът е до реакцията, тъй като такива планински релефи нямат пътна мрежа, достига се бавно и трудно, преди всичко пеша, което значи, че пожарът се разгаря и тогава овладяването му е много трудно. Обичайното в такива случаи е да се ползва специализирана летателна техника, но както знаете, ние нямаме специално звено за авиационна борба с пожари. А това значи, че реалната бърза атака не може да стане по този начин.
- А предвижда ли се да имаме такава летателна техника?
- Ами, както се оказа, парламентът няма такава идея. Съвсем скоро имаше там обсъждане дали да се отпусне бюджет за това и повечето депутати гласуваха „въздържал се“. Преди време имаше решение да се закупи такава техника, но не беше изпълнено. Ние останахме последната страна в ЕС, която има проблем с пожари и няма подобна техника, а и последната на Балканския полуостров. Албания има вече закупени самолети, Македония има, за Турция, Гърция и Румъния изобщо да не говорим. Ние едно време обичахме да се сравняваме с Румъния, когато влизахме в ЕС. В това отношение, както и в доста други, много изостанахме спрямо нея. Очевидно имаме нарастващ проблем с пожарите, а нямаме специализирана авиация.
- Но страни, които са много по-напреднали, също не могат да се справят с горските пожари, въпреки, че имат самолети.
- Самолетите за гасене не могат да решат всички проблеми, особено при колосални пожари, като този, който беше във Франция. Тази авиация служи най-добре в първите моменти, когато пожарът не е голям. Веднъж разгори ли се, тогава вече е много трудно и затова се правят планирания къде и как трябва да се промени ландшафтът, за да се намали рискът от огромни пожари. В миналото хората не са имали такива проблеми с пожарите и не са планирали от тази гледна точка, но в момента се налага да се промени начинът, по който изглеждат горите, за да се намали този риск.
- Кои са най-рисковите места за горски пожари в България?
- Най-лесно пожарите възникват на границата между земеделски земи и гори, особено в прехода от равнини към хълмисти планински територии. От гледна точа на това колко интензивен може да един пожар, колко бързо може да гори, колко е висока енергията в него, най-рискови са планинските територии с иглолистни гори - Рило-Родопския масив и Пирин. Но ние имаме много залесени територии с иглолистни гори в и по-ниските части и голяма част от пожарите ги засягат. Рискът се калкулира спрямо определени неща. Приоритетни места за цялостната дейност за превенция на пожарите, например, са зони, където може да възникне силен и интензивен пожар, а до нея има населени места, почивни бази или хотели.
- А каква всъщност е превенцията?
- Тя е многофакторна. Най-простата е да не допускаме хора да запалят нещо. Много е важно да не разрешаваме един пожар да се разпространи, като започнем от най-елементарното изораване на тесни ивици около нивите. Такива се правят и покрай гори с надеждата, ако в тревни площи възникне пожар, да не навлезе навътре. Може да се правят и много по-широки ивици, хората, които са пътували в Гърция, в Турция са ги виждали. Оттам насетне има действия, които могат да се изпълняват във високо рискови гори. Да речем, ако има иглолистна гора в близост до път, в която може да възникне пожар, се прочиства храстова растителност, ниски дръвчета и клони. Това може много да помогне огънят да не се разпространи толкова бързо. За съжаление, цялата тази гама от превантивни мерки е доста скъпа, поне за хората, които трябва да я изпълняват и средствата не стигат. И в крайна сметка много от тези дейности остават неизпълнени. Обществото още не може да разбере, че трябва да се инвестира в това, защото иначе загубите са огромни.
- Кой трябва да изпълнява тази превантивна дейност?
- Няколко институции. За земеделските земи това са земеделските стопани, за общинските територии общината трябва да е загрижена, горите са грижа на горското ведомство, освен, ако не са частни, под енерго трасетата е задължение на енергокомпаниите. С една дума - собствениците са задължени да се занимават с това, но много от тях неглижират тези проблеми. И това няма как да се скрие, вижда се как не е почистено. Има и нещо, което напоследък забелязвам - изрязват се дръвчета и храсти и се оставят там да изсъхнат, което създава предпоставки за много лошо горене, ако възникне пожар.
- Големият проблем е, че горските пожари се развиват много бързо, така ли?
- Някои се развиват бързо, други - не. Ако пожарът е низов, горят сухи клони по земята, сухи треви, тогава скоростта на разпространение може да е по-бавна, има повече време за реакция. Но когато огънят се качи в короните на дърветата и особено, ако има вятър, нещата стават много бързо. Помните през миналата година огромния пожар в Пирин колко дълго горя, колко трудно беше да се справят с него. За съжаление в такива пожари се рискува и човешки живот, така че това не е нещо, което трябва да се неглижира.
- Как се отразяват подобни пожари на биоразнообразието?
- То страда най-много. Тежко засегнати могат да бъдат някои по-нежни и чувствителни екосистеми. Пожари в такива зони са критично лоши. Преди 1-2 г. се запали нещо, което трябва да е блато, но през сухото лято е изсъхнала растителността. Това е много чувствителна зона, там често гнездят птици, които не могат толкова бързо да напуснат или ако успеят, малките им изгарят. Трябва да има сериозни усили в такива чувствителни зони да не допускаме пожари.
- Палят ли се гори умишлено, заради дървения материал?
- Битува такова схващане, но в България имаме забрани, въведени преди години. Тогава имаше опасения, че се палят гори, за да може да се изнася горелият материал в чужбина по-евтино и тогава беше въведена забрана за износ. Включително има забрана за промяна на предназначението на гори, които са изгорени. Така че тези слухове, че се пали гората, за да може да се строи там, са доста неоснователни. Дори, ако някой прави нещо подобно, той го прави с някаква много дълга сметка във времето напред.
- Може ли да се използва изкуственият интелект в борбата с горските пожари?
- Ползва се, разбира се. В част от системите, които подпомагат взимането на решения в такива случаи, се ползва. Споменах ви за камери, които автоматично наблюдават терена, много от тези системи са оборудвани с изкуствен интелект, който разпознава това, което се вижда, дали е възможно да е пожар или не. Той, обаче, няма да замести хората, няма какво да се заблуждаваме. Особено в работа, която трябва да се свърши на терен.
- Каква е прогнозата, ще стават ли все по-чести горските пожари?
- Правени са такива прогнози, очакваме проблемът да се увеличава. Така че няма какво да се успокояваме, че една година не е толкова лоша. Например сега юни беше сравнително по-влажен и нямахме драстични проблеми през юли. Сега през август е горещо и сухо и започнаха проблемите. Но спрямо предходната година, тази е много по-спокойна. Това обаче не трябва да заблуждава хората, че така ще бъде и през следващата. Все по-често летата са сухи и горещи, така че трябва това да гледаме.
- В миналото също са горели големи площи гори, но са се възстановили, това не е ли естествен процес в природата?
- Ако го погледнем от природна гледна точка - да, естествен процес е, но, хората, губим от това. Въпросът е, че не просто трябва да оставим горите да изгорят, за да видим дали природата ще ги възстанови. Разбира се, че ще ги възстанови. Но толкова години се правят усилия да се създадат гори, не за да изгорят просто ей така.
- Защо сега не се залесява, както преди години?
- Залесява се, но не с тези мащаби, защото няма такава необходимост. Сега, ако това трябва да се направи, почти не могат да се намерят терени за това в горските фондове. Има такива, но те са много трудно достъпни и затова не са били залесени в миналото. Когато става дума за залесяване след пожари, то да - има по-малко опитни хора и когато трябва да се прави на големи площи, това наистина е трудно. Със сигурност е загубен капацитет в това отношение. Всеки се заблуждава, че горските ведомства могат да харчат пари непрекъснато, но не е така, няма откъде да дойдат толкова средства.
- Не се ли изсичат твърде много дървета, на чието място трябва да се посадят нови?
- В България изобщо не се сече толкова много, колкото в други държави, това е заблуда. Знаем статистиката каква е, знаем колко се преработва. Ако видите какво става в Швеция например, там мащабът няма нищо общо с този у нас. Друг въпрос е, че в България се сече против правилата, има такива места, на които контролът се изпуска и това е, което прави лошо впечатление. Но като цяло в нашата страна изобщо не е толкова брутално, колкото хората си мислят.
Нашият гост
Доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател по специалност “Дендрология” в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, както и с влиянието на различни фактори върху процесите в тях - климатичното вариране и екстремните климатични прояви, участва и в различни проекти. Той е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на МВР. Част е от Софийския отряд на Планинската спасителна служба към БЧК.
