Проваленият опит на украинското разузнаване да отвлече руски бойни самолети, в който се оказа замесен и нашият Христо Грозев, е идеална илюстрация за това как в наши дни едни глупави хора мислят другите за много по-глупави от себе си. Под този знаменател могат да се сложат и постоянните надежди, че Путин аха-аха ще умре от куп коварни болести, ако не е вече умрял и заменен с двойник, че в Русия назрява революция срещу кремълския режим, че Украйна всеки момент ще тръгне в контранастъпление с милионна армия, че с газа няма да имаме никакви проблеми наесен и прочие наивизъм. 

Този нарастващ синдром "Дънинг-Крюгер" придобива мащабите на епидемия - всеки от нас се е сблъсквал с хора, които предпочитат да смятат чуждото мнение за глупост, вместо да помислят дали то няма някакво основание. Да подценяваш врага си е типично само за примитивния ум.

Въпросът е - как така изведнъж се оказахме заобиколени от толкова много глупост? IMHO, виновни за това са социалните мрежи и създаваните от тях илюзорни балони на комфорт. Създавайки си ехо-камера от аналогично мислещи, човек бързо свиква с мисълта, че е непогрешим, а всички останали са идиоти. 

Дали виждам някакво спасение от това нарастващо зло? Трудно е да се мисли за спасяване на хора, които не показват желание да бъдат спасявани. От наркотика на заблудата ще се отвиква все по-трудно и по-трудно. От всеки поединично си зависи иска ли да се боцка с тази спринцовка или не.