София има потенциал за технологичен център

Чуждестранните софтуерни и ИКТ проекти у нас през 2018 г. са били на стойност 240 млн. долара

България, най-бедната държава в Европейския съюз (ЕС), привлича поток от чуждестранни инвестиции в информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Самата страна допринася за всичко това, след като през април 2019 г. отвори собствен технологичен център със 110 служители. Сред другите скорошни инвеститори се нареждат Facebook и Световната банка. Тази година и двете отвориха офиси в българската столица, които предлагат ИКТ услуги.

България е получила рекорден размер чуждестранни инвестиции в софтуер и ИКТ услуги през 2018 г., с поне 16 проекта, оценени на 240 млн. долара, предимно в София. Чуждестранните инвестиции в сектора продължават растежа си от 2015 г. според fDi Markets, услуга за данни на FT.

„Разгледахме редица локации в Азия, Европа и Великобритания преди да изберем България”, коментира Кейт О’Риърдън, главният продуктов и информационен директор на FT при отварянето на новия център. „Дългогодишната репутация на София като център за технически постижения, както и историята на данните и изкуствения интелект и появата є като технологична столица на Балканите, я направи неустоима дестинация”.

През петте години преди 2015 г. трансграничните инвестиции в българския ИКТ сектор са били в рамките на средно пет проекта годишно. След това страната се превърна в основна цел за чуждестранни инвестиции, привличайки 30% от всички проекти миналата година, твърдят от fDi Markets.

България има дълги традиции в ИКТ и електрониката, които датират още от ерата на комунизма. ИКТ секторът достигна 3,2 млрд. долара приходи през 2018 г., което представлява 45% увеличение на годишна база, посочват от компанията за пазарни проучвания IDC. България има над 12 хил. компании, 90% от които в София, където работят 50 хил. служители, според Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

„Разпознаваме потенциала на София като технологичен център от световна класа още от 2015 г.”, посочва Стивън Гарднър, главен директор услуги и доставки в британската компания Genius Sports Group, в чийто български офис работят 320 души. По думите му офисът вероятно ще се увеличи двойно през следващите няколко години. „Въпреки че става все по-конкурентна, България продължава да предлага достъп до много таланти в технологиите и продуктовото развитие”.

Йорданка Фандъкова, първата жена кмет на София, твърди, че градът е „един от образователните центрове в региона”. По думите є за последните 10 години София е европейският град с най-голям ръст на БВП на глава от населението, класирайки се трета в Европа по брой на ИКТ стартъпи. Освен това има 120% ръст на софтуерния сектор за последните пет години.

Повече от един на всеки 10 работещи в София е част от ИКТ сферата. Повече от половината от скоро наетите офисни пространства в града през третото тримесечие са взети от технологични фирми, твърди компанията за недвижими имоти MBL.

Тази година София беше един от осемте града в ЕС, избрани да имат от първите европейски суперкомпютри - най-голямата инвестиция от ЕС в българската научна инфраструктура.

Градът се нарежда сред 10-те най-бързо растящи технологични центрове в Европа, според доклада State of European Tech. Повечето чуждестранни инвеститори в български технологии през последните две години идват от САЩ и ЕС, според fDi Markets.

Яков Милатович, регионален икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, твърди, че културният афинитет към България от такива инвеститори е един от основните фактори, заедно с мястото є в ЕС, високото качество на живота при ниска цена на живот, политическата стабилност и средния годишен растеж на БВП с 4% от 2016 г. насам.

Както преките чуждестранни инвестиции на зелено, така и общите ПЧИ, записани в платежния баланс, който включва сливанията и придобиванията, вътрешнофирмената задлъжнялост и други фактори, не успяват да се възстановят до нивата си преди световната финансова криза през 2008-2009 г., когато се радваха на бърз растеж след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. И все пак от 2014 г. досега притокът показва главно положително, макар и бавно възстановяване, което се основава на потоците към ИКТ сектора.