2024 г. беше белязана от един спортен "крал" в почти всички спортове. Една държава отново доминираше в света само защото спортът е държавен, национален и личен приоритет за всеки испанец. Нужно е само да споменем, че Испания включи спорта в Плана за възстановяване. Няма да обявяваме колко помощни игрища има само Барселона и колко0 национални стадиона имаме ние...

Но да се върнем на испанската 2024 г. Националният отбор по футбол на страната спечели за четвърти път европейската титла пред погледа дори на Крал Фелипе, кралица Летисия и принцесите. Футболните национали на страната спечелиха и титла на Олимпийските игри в Париж, а Реал Мадрид надхитри всички и грабна Ушатата в Шампионската лига. Родри, испанецът, част от тима на магнетичния наставник Пеп Гуардиола - Манчестър Сити, взе Златната топка и записа името си до легендите Алфредо ди Стефано и Луис Суарес, прославили страната с най-важното индивидуално отличие във футбола преди това. Симпатичният младок, който ни върна в началото на ерата "Меси", Ламин Ямал пък стана най-добрият млад футболист на годината след шеметните си изяви на ЕВРО 2024. "Кралят на клея" Рафаел Надал пък прекрати шеметната си кариера. С една дума - Испания отново е хегемон на световната спортна сцена. 

У нас 2024 година беляза спорта завинаги, тъй като олимпийсците ни изпращат най-успешната си година в новия век, завоювайки три златни от общо 7 медала. Вероятният спортист на годината Карлос Насар обаче убиваше конкуренцият по пътя към олимпийската титла дори само с мисъл и с появяването си някъде. Тойпостави 3 световни рекорда, а на шампионата на планетата в Бахрейн добави още една титла с още два световни рекорда. Всичко това, гарнирано със спечелената вече европейска титла очертават ореола му на легенда. Карлос обаче се цели в 3 олимпийски титли и само Господ може да го спре. 

Божидар Андреев спечели европейска титла и олимпийски бронзов медал, а след това доказа, че човек и добре да живее, се жени. След всички тези щастливи събития обаче, крайно разочарован, че не е получил дори премията си от Олимпиадата, заради финансовите проблеми във федерацията той обяви, че слага край на състезателната си кариера.

Борбата ни донесе общо 21 медала през изминалата година - двата златни от олимпийските игри на Новиков и Рамазанов, а останалите - от европейски и световни първенства във всички възрастови групи. В класическата борба от 20 години нямахме титла, но Семен Новиков записа името си със златни букви в историята ни. Златен медал спечелеи и натурализираният руснак Магомед Рамазанов.

В края на кариерата си Боряна Калейн надскочи себе си, грабвайки сребърния медал. 

В бокса Хавиер Ибанес спечели олимпийски бронзов медал, а европейски титли ни донесоха Рами Киуан и Светлана Каменова, която в Париж се боскира срещу тайванката Ю Тин Лин, една от двете боксьорки със спорна полова идентичност.

Кубрат Пулев пък ликува при професионалистите с регулярната титла в тежка категория на Световната боксова асоциация, като победи ливанеца Махмуд Чар с единодушно съдийско решение. 

В таекуондото Кимия Ализаде спечели първи олимпийски бронз за България. Иранката, бивша световна вицешампионка и бронзова медалистка от Рио де Жанейро, бе натурализирана, една от големите изненади на нашата федерация преди Игрите. 

В тениса след Олимпиадата в Париж у нас като олимпийски шампион дойде Новак Джокович, благодарение на приятелството си с Григор Димитров. Пред препълнената зала "Арена София" българче, част от шоуто, спечели последната точка и победи от името на Гришо с 6:4, 2:6 и в супертайбрека - с 10:6. Е, сърбинът не успя да чуе "Луда по тебе" в залата, но я слуша цяла нощ на българска земя. 

В плуването Любомир Епитропов завоюва европейската титла на първенството в Белград на финала на 200 метра бруст с време 2 минути 9 секунди и 45 стотни, с което подобри собствения си национален рекорд.

В баскетбола Александър Везенков напусна Сакраменто Кингс в НБА и се върна в гръцкия Олимпиакос, който засега удържа върха и е на точка от лидера Панатинайкос в Гърция.

На параолимпийските игри в Париж през септември Ружди Ружди спечели второ злато след това в Рио де Жанейро в тласкането на гюле.

Футболът ни остава големият длъжник на феновете. Националите ще имат възможност да поправят това усещане през 2025 г., която, надяваме се, ще бъде по-добра и за клубовете ни.