Той е легендата, която подари на Барселона първата купа на Европейските шампиони през 1992 г. Като футболист. НО той може да се мери само с най-слабите треньори, заставали начело на тима в неговата вековна история. Барселона е преживяла много – от събирането на футболисти по обява във вестник, през липсата на финанси при първия президент Жоан Гампер, после – и заточението на футболистите при ген. Франко..., но  каталунското, богато на емоции, сърце никога няма да преживее едно – унижението. Не го казвам аз. Пише го в Четирите Евангелия на Каталунското отечество и най-силно личи на стадиона. Който е чел историята на Испания и на клуба, знае. А Роналд Куман направи точно това – в една невъзможна за футбол година, при ограничени финанси, катастрофална трансферна политика, загубата на най-великия футболист в света, ...в такова време се познават лидерите. А не наставници, които не си тръгват с достойнство може би заради...едни 15 млн. евро комисионни.
След загубата на Барселона с 0:1 като гост от Райо Валекано в мач от 11-ия кръг на Ла Лига днес Куман се изравни по един показател с Ван Гаал – един от най-слабите треньори в статистиката на клуба. От сезон 2001/2002 година Райо Валекано не бе побеждавал каталунците (на 7 декември 2002 г. с 2:1). Разликата е във факта, че месеци след онази победа Райо изпада, а днес, почти 20 години по-късно Барселона се срива, а Райо е сред отборите – топ релизатори в Ла Лига...след Реал Мадрид. 
Да се върнем на облика на Барселона. През 2002 г. Ван Гаал внесе хаос в клуба - пусна звездата Ривалдо да си тръгне без пари, след което се опита да го замени с Хуан Роман Рикелме и то-на грешна позиция (беше принуден да играе като крило) и в 30 мача начело постигна шест победи в Ла Лига. Когато си тръгна, Барса беше на три точки над зоната на изпадащите и на цели 20 от върха.
Да ви прилича на дежа вю...?Статистиката на Куман -  едва за втори път в историята Барса губи откриващите си два двубоя в европейските клубни турнири, като единственият друг подобен случай е от сезон 1972/73 в турнира за Купата на УЕФА, когато пада два пъти от Порто. В шампионата Барса е в средата на таблицата...няма нужда от повече. Безличен отбор, без помен от красотата във философията на Кройф, успехите и тики-таката на Пеп или дори шанса за трофей при Тата Мартино. Катастрофален избор на нови попълнения с изключение на Серхио Агуеро, който поне започна да вкарва. 
След като в 71-ата минута Мемфис Депай направи вратаря на Райо Димитрески национален герой, принуждавайки го с лекота да се хвърли и да спаси удара му от дузпа, стана ясно едно - шансът на Барса пред гола днес беше да има голмайстора на Райо Радамел Фалкао, който, макар и „дядо” според футболните стандарти, така заби топката във вратата на Тер Щеген в 30-ата минута след точния пас на Оскар Трехо, че напълно доказа максимата, че има можещи и неможещи, а не стари и млади. Той качи Райо на 5-о място след петата поредна победа на тима. Епизодичните мераци на Агуеро и Гави пред гола едва в 98-ата минута не топлят никого. 
Фактите след загубата – Барселона е на 9-о място с 15 точки (преди останалите мачове от кръга), събрани едва –едва след 4 победи, 3 равенства и 3 загуби. Каталунците не само че не могат да вкарват, ами и допускат голове през разградената защита като за „добро утро”. Балансът им е 15:11 попадения. Няма лидер, финансовите разчети чертаят фалит, а феновете вече искат да бият треньора. Решение може да вземе само един човек - президентът Лапорта. А вече изтече и моментът на толеранс...