Ако досега времената в „Левски“ бяха особено трудни и болезнени, но все пак се прокрадваше оптимизъм, то през последната седмица агонията на „сините“ придоби невиждани измерения. Датата 13 май ще се задържи трайно в паметта на феновете и всички, свързани със 105-годишния клуб. През целия ден дългоочакваните от Дубай акции на гранда обикаляха София като гладно и отритнато сираче, от чиято съдба никой не се интересува. Звучи крайно, но е факт – отборът на Георги Аспарухов и Наско Сираков сега е ничий, по думи на бившия собственик на клуба адвокат Тодор Батков. Правен казус, въпрос на тълкование, но и на изводи. Определенията и епитетите за случилото се в сряда са безброй, но всеки един от тях е с негативен оттенък. Истината е, че „Левски“ от 5 години насам е тежест за тези, които го управляват. Стигна се дори дотам мажоритарният пакет да се препредава като баскетболна топка. И докато на паркета времето за атака е 24 секунди, това за притежанието на акциите се оказа, че не е много по-дълго. Например Христо Йовов, бившият играч на „сините“, е бил горд притежател за близо месец. И като много други лъжи, изричани на стадион „Георги Аспарухов“ през последното десетилетие, и той обяви по онова време медийно, че това … не е вярно. Но се оказа точно така.

Преди него Спас Русев ги задържа трайно – около 1000 дни, а триумвирата Иво Тонев, адвокат Александър Ангелов и Николай Иванов бяха начело на клуба има-няма 14 месеца.

Стигна се дотам баскетболен треньор, какъвто е Константин Папазов, да изявява желание да оглави еднолично един от двата най-големи футболни клуба у нас. Има ли финансовата възможност да издържа клуба? Не! Има ли компетентността да управлява футболен отбор с близо 106-годишна история? Едва ли. План? Да, но с пояснението - не го обявява за да не му откраднат спасителните идеи. Факт е, че свръхемоционалният Папазов има огромно желание, а любовта му към „сините“ е повече от видима. Но условностите около него явно са много, след като „синята“ общност така и не се обедини безрезервно около този вариант. И вследствие ситуацията заприлича на тази в един стар виц, в който главният герой не е от нашето, а е от съседното село, и не е Бай Иван, а бай Георги, и не е спечелил от тото, а го е бутнала кола. При Тити се оказа, че акциите не идват с DHL, въпреки десетките шаржове по темата в социалните мрежи, а чрез Сашо Диков-Пощальона. И името на джиросания не не е Папазов, а настоящият премиер на майка България.

След въпросните събития феновете на „Левски“ се плеснаха по челото, не вярвайки какво преживяват. Разбира се, те също имат своята вина за конфузията, защото гледаха безучастно от първи ред всичко изброено дотук.

А при случилото се на 13 май сега задаващият се със страшна сила фалит дори звучи някак успокоително. По този начин славният „Левски“ ще избяга на първо място от сянката на властващата бизнес и политическа зависимост. Също и от тежкия товар на десетките милиони левове задължения, които явно само Бог знае колко са наистина. И за финал ще натисне копчето „Рестарт“. През следващите години на възраждане, „синята“ общност ще има възможността добре да помисли за допусканите както управленски, така и емоционални грешки.

Показателно е дори, че в този труден и болезнен момент, левскарската общност не е единна. Всеки гледа в различна посока и воден от различни възгледи и може би интереси се разграничава от тези, с които седи на един и същи ред на „Георги Аспарухов“.

На фона на това прави впечатление, че част от големите личности, носили голове, победи и големи успехи за тима, вече не изключват варианта с фалита.

Емил Велев, последният треньор на „сините“, донесъл шампионски трофей, вече призна, че този вариант изглежда най-логичен.

„Защо не? Ще се изгради отбор от български момчета, ще се заложи на кадри от школата и футболисти, които в момента са дадени под наем. Нищо страшно няма.“

Подобно мнение изрази и Георги Иванов-Гонзо: „Ако трябва да гледаме реално на проблема, най-логичното е „Левски“ да последва съдбата на ЦСКА и да фалира. Имаш много текущи разходи, а същевременно нямаш приходи. По този начин вървиш надолу, надолу и все надолу… Задълженията се трупат главоломно, стават милиони и накрая стигаш до фалит".

В момента „Левски“ води битка с времето, очаквайки чудото. Но клубът не държи съдбата си в свои ръце. Чака нещо да се случи.

Трябва да се подчертае, че от евентуален фалит ще загуби държавата. Тези, които досега обясняваха, че логично е „сините“ да фалират и даваха за пример ЦСКА и „Локомотив“ (София), може би не се замислиха, че държавата в крайна сметка не видя и стотинка от задълженията на „железничарите“. Е, очевидно и на държавата не й пука особено за Цар Футбол, защото поглеждайки назад през годините, ясно си личи смъртта на редица именити родни отбори – от „Ботев“ (Пд), през „Етър“, „Черноморец“ и „Спартак (Вн). Част от тях си върнаха аурата на тим с традиции, други не успяха и още кретат между аматьорския и професионалния футбол.

Поглеждайки пак към „Герена“, където акциите на клуба стоят на съхранение, но и без ясна съдба, може би „сините“ трябва да приемат, че фалитът не е нещо обидно. Все пак през него вече мина големият съперник ЦСКА. Поради различни причини и фактори, рестарт през новия век направиха европейски колоси като „Рейнджърс“, „Фиорентина“, „Наполи“, „Парма“, „Лийдс“. На Балканите АЕК и „Динамо“ (Букурещ) играха по долните дивизии. В Румъния клубовете, обявени в несъстоятелност, са десетки. „Глория“ (Бистрица), „Оцелул“, „Университатя“ (Клуж) са само малка част от тези примери.

Всъщност, от вчера, 14 май, започва да тече 30-дневният срок, в който оперативното ръководство на "Левски" трябва да подаде молба за несъстоятелност, предвид финансовите затруднения. Времето вече тече, а преди славния тим на Георги Аспарухов, Сашо Костов, Стефан Аладжов и Павел Панов вариантите не са много. И може би български „Левски“ от есента би бил положителната и романтична развръзка, каквато е била и идеята на гимназистите от втора мъжка гимназия преди 105 години…