Маргарита Димитрова: Фестивалът "Аполония" се реализира с много любов

Маргарита Димитрова: Фестивалът "Аполония" се реализира с много любов

Изпълнителният директор на Фондация „Аполония“, която от 1984 г. участва в провеждането на  Празниците на изкуствата в Созопол, г-жа Маргарита Димитрова, обяви пред „Труд нюз“ очакванията си за тазгодишното издание на фестивала. Той включва богата програма с над 50 събития с повече от 400 участници и  започва на 28 август.

- Госпожо Димитрова, очаква ни 39-ото издание на фестивала “Аполония”. Колко са участниците и откъде черпите вдъхновение за реализирането му толкова много години?

- Тази година участниците са над 400, което е естествено за един такъв огромен фестивал, какъвто са Празниците на изкуствата „Аполония“. Това са артисти, музиканти, художници, писатели, технически лица, всички хора, които помагат за организацията. Най-хубавото е, че всички те идват със страхотно настроение, с голямо желание да покажат онова, на което са способни, и да зарадват публиката, която пристига в Созопол специално за фестивала. Това, разбира се, е  много радващо, защото любовта на публиката, на артистите, а  и нашата любов като организатори е взаимна. Това е може би нещото, което мен лично ме вдъхновява винаги, когато организираме нашия фестивал.

- Изключително богато е “менюто” за зрителя, който ще потърси и тази година духовна храна на едно вълшебно място, каквото е Созопол - гостуват Музикалният театър “Стефан Македонски”, флейтистът Страшо Темков, група “Сигнал”, БТР, Мария Илиева, Михаела Маринова, дори децата имат удоволствието да чуят група “Бон Бон”. Как успявате да съберете толкова много изпълнители?

- Успявам, защото изпитвам голямо уважение към абсолютно всички изпълнители, които включваме в  нашата програма. Странно е, че никога досега не сме правили концерт на Музикалния театър. Просто тази година изведнъж си казах: „Какво по-хубаво от едно откриване, когато гостува целият Музикален театър „Стефан Македонски“?“ Какво по-хубаво от това да слушаме истинска оперетна музика – Калман, Лехар, какво по-красиво от това да вдъхновим публиката, която е в Созопол, и всичките хора, които ще й се насладят. Така че участието на Музикалния театър „Стефан Македонски“ е истинско начало на нашия фестивал – вдъхновяващо, прекрасно, с чудесна музика и с изключителни солисти. Флейтистът Страшо Тенков от Северна Македония ще гостува със своята партньорка Сара Пройковска,  Те са прекрасни музиканти, които ще ни зарадват с качествена музика. А тяхното гостуване е и приятелски жест към нашата съседка Северна Македония.  „Вълшебната корона“,  спектакълът на „Бон Бон“,  е  прекрасно детско представление, което имаше своята премиера в София, а сега ще гостува и при нас, за да зарадва и публиката в Созопол. Децата  са много подготвени, с емоционален заряд, а музиката на Стефан Димитров ще бъде великолепна в тяхното изпълнение. Другите изпълнители на Амфитеатъра са  добре известни. Мария Илиева, Михаела Маринова, Б.Т.Р. „Сигнал” и супергрупа „Фондацията”  са великолепни музиканти от много висока класа. Повечето о т тях са гостували  при нас и с радост приеха и тази година да бъдат в Созопол.

- За любителите на киното разнообразието от жанрове и теми също впечатлява. Очакваме филма “Моралът е доброто”, посветен на Кристиян Таков, “Чалга” на Мариан Вълев, “Добрият шофьор”с режисьор Томислав Христов, “Шекспир като улично куче” на Валери Йорданов. Умишлено ли сте събрали тези филми за подкрепа или възраждане на моралните ценности?

- О, нас ни ръководи фактът, че киното е много любимо за всички хора, които обичат изкуството. А това значи, че и темите в него са важни. „Моралът е доброто“, филмът, с който започваме, посветен на Кристиан Таков, е един поклон първо към него, второ – към младите хора, които са направили този филм. Става дума за Веселин Диманов, който е режисьор на филма, млад човек, който много, много дълбоко е навлязал в темата. Другите филми - „Чалга“, „Добрият шофьор“, „Шекспир като улично куче“, са получили  награди, а пък и са изключително актуални в днешния ден. Така че, когато правим подбора на филмите, винаги мислим за това с какво те допринасят, какъв е смисълът на тяхното правене. За кого са предназначени? Мисля, че точно тези филми ни дават много, много кураж и ни карат да помислим за това кое е добро и за какво трябва да живее човек.

- Да погледнем към литературните “върхове” на фестивала. Ще гостува мъдрецът Стефан Цанев, а честта да се проведе точно на „Аполония” майсторският му клас след спечелването на наградата “Букър” се пада на Георги Господинов. Ще Ви задам един малко нестандартен въпрос предвид творчеството и активната гражданска позиция и на двамата. Дават ли надежда точно те двамата, че можем да живеем в по-добра България? Че у нас има публика, която изпитва насладата от живота и я открива в изкуството?

- Можем ли да живеем без надежда? Нали тези двама автори постоянно ни зареждат със своето слово. Естествено, с надежда за доброто. Надежда в очакване на още по-доброто. Мъдрецът Стефан Цанев ще гостува при нас след една много, много дълга пауза. И неслучайно премиерата на „Небесна гледна точка“ ще бъде точно за тези, които ще дойдат в Созопол. Книгата, между другото, още не е излязла. Тя ще пристигне в Созопол с него и с неговата съпруга Доротея Тончева. Те двамата ще четат стиховете от нея. Мисля, че книгата ще дойде току-що излязла от печатницата, така че ще бъде истинска премиера и за самия Стефан Цанев, и за тези хора, които ще бъдат в Созопол на 29 август. Колкото до Георги Господинов, той прави майсторски клас вече за втори път в Созопол, а това, че майсторският му клас сега е първият след спечелването на наградата „Букър“, мисля, че е още едно доказателство, че интересът у нас към литературата в момента е изключително голям. Нали си спомняте 23 май, когато всички следяхме точно това събитие, което щеше да се случи, така че 24 май тази година мина под знака на голямата награда „Букър“, която Георги Господинов получи. И си мисля, че това отваря хоризонти изобщо за българската литература. Не само за Георги,  а за всички, които се вълнуват от четенето, от споделянето, а оптимизмът и на двамата автори блика през цялото време от това, което четем. Много се надявам, че хората ще усетят това, което ще чуят и от самия Георги, който започва майсторския си клас на 1 септември, а на 3-ти ще представи  младите хора, които е определил да участват в класа, за да се състои един разговор с него и за наградата, и за литературата, която ни вдъхновява.

Как се роди идеята да се проведат майсторски класове на Георги Господинов и проф. Минчо Минчев? Колко бяха кандидатите и какво да очакват участниците?

- Ние от години провеждаме майсторски класове на известни творци -  музиканти, писатели, режисьори. Тази година някак случайно награждаването на Георги съвпадна с неговото потвърждение, че ще може да бъде в Созопол, за да проведе майсторския си клас. Колкото до големия български музикант Минчо Минчев, той от години прави свои майсторски класове в страната – в Русе, във Варна, в Приморско. Тази година обаче на мен много ми се щеше той да проведе своя майсторски клас в Созопол . И за  двата майсторски класа кандидатите бяха много, но беше невъзможно да участват всички. Затова двамата – и Георги Господинов, и Минчо Минчев успяха да отсеят младежи, с които да  могат да работят. Имам предвид и студенти, и млади хора, които се занимават с изкуство. Така че ще има сериозни майсторски класове, които ще бъдат за радост на тези, които ще се включат в тях. 

- Българският фолклор също багри палитрата на фестивала. На 1 септември гостува фолклорен танцов театър “Найден Киров” от Русе. Какво олицетворява фолклорът според Вас?

- О, фолклорът, това е нещо, което вълнува всички нас, защото всички българи оценяваме нашата прекрасна музика и нашите прекрасни танци, които са наистина връх на народното творчество. „Найден Киров“ е един изумителен състав. Те са гостували и друг път в Созопол и тъй като в момента са професионално в много силна форма. Те ще направят истински танцов театър, който е със заглавие „Диря“. Аз знам, че те почти премиерно правят това представление при нас, вярвам, че ще можем да проследим фолклора, който носим всички в душите и сърцата си, с това представление.

- Госпожо Димитрова, нека кажем няколко думи и за международното участие във фестивала. “Войната не е с лице на жена” е пронизващо заглавие от тази страна на Черно море. Какво да очакваме от гостуването на нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич на 2 септември?

- Това, че тя се съгласи тази година да дойде при нас, за първи път да бъде в България и за първи път – в Созопол, ни прави много горди, защото Светлана Алексиевич е едно изключително име в литературата и в журналистиката. Тя е изумителен автор. Вие цитирате само едно от заглавията на книгите й, но те са  повече и всичките ни карат всеки път да настръхваме, когато ги четем. Това са „Време second hand”, “Цинковите момчета“ ,„Чернобилска молитва“... Това са всъщност книгите, заради които тя е получила най-голямото литературно признание, т.е Нобелова награда за литература за 2015 година. Мисля, че тази жена има какво много да разкаже особено сега, когато войната се намира много близо до нас и когато тя малко или много е свързана с Украйна и със събитията там. Така че този разговор ще бъде много специален. Ще го води Марияна Кацарова, която по линия на ООН защитава правата на хората в Русия. Вълнението ни е много голямо и ни изпълва с гордост. Благодарни сме, че Светлана Алексиевич ще бъде в България и ще може да даде  и пресконференция на другия ден след нейното официално представяне пред журналистите, които ще бъдат там. Надявам се, че и двете събития ще бъдат отразени от медиите много сериозно. 

- Да погледнем в бъдещето. Догодина е 40-ото юбилейно издание на фестивала. Това е половин човешки живот, а всъщност - част от всичките наши животи - на творци и любители на изкуството. Първо, искам да Ви благодаря лично за упоритостта през годините независимо от историческите небивалици покрай нас и да Ви попитам имате ли идеи за бъдещето на фестивала?

- Много е странно и е много сложно, но да, аз просто не мога да повярвам, че догодина ние ще станем на 40 години. Като казвам „ние“, имам предвид всички, които са участвали във фестивала, всички, които сме били организатори на този фестивал. Голямо е вълнението. Надявам се, че ще се представим добре, защото това е част от нашия живот, една не малка част. От нашия, от Вашия, от живота на всички българи. Отсега при мен има толкова много предложения, че не знам какво ще правя догодина след тази сериозна програма, която изброихме сега като начало на фестивала тази година. Искрено се надявам, че ще успеем да направим един великолепен 40-и фестивал догодина, за който вече имам идеи, но очаквам още от  много други хора, за да се получи един вълнуващ празник, какъвто е винаги фестивалът на изкуствата „Аполония“, празник за всички нас.

 

Най-четени