Лариса Илиева и Николай Панайотов с изложба „Портрет“ в епохата на селфито

Салът на изкуството пътува през времето

Интригуващ диалог между два творчески почерка

Над 150 гости на откриването на експозицията в галерия „Нирвана“

Самият автор ги определя като поп сюрреализъм

Това е истински дом на изкуството, приглушен, интимен

Тук човек може да си представи как дадена картина би стояла в неговия дом

В залите на галерия „Нирвана“ се откри изложбата „Портрет“ – съвместен проект на художниците Лариса Илиева и Николай Панайотов – едно хармонично в разностилието си творческо семейство. Двамата живописци представят две различни гледни точки към портретния жанр, пресъздавайки както себе си и хората от своето обкръжение, така и исторически личности. В едно и също художествено пространство диалогизират два творчески почерка, които показват как класиката е жива, а поп артът като жанр в съвременното изкуство отразява нагласите на потребителското общество чрез собствените си разбирания за достигане до зрителя чрез рекламата и комикса, но през пародиране на дигиталната епоха. Дали класическият портрет е интересен за новите поколения зрители, които са пристрастени към селфито? Как този жанр, известен още от древността и запечатал велики исторически личности, може днес да бъде адекватен и да подсказва нещо повече от чистото фотографско изображение?

Камелия Тодорова и Николай Младжов

Гостите на изложбата бяха посрещани лично от собственика на галерията Николай Младжов. На откриването на експозицията присъстваха част от моделите, които са позирали за портретите, както и повече от 150 ценители на изкуството, художници, политици, артисти, поп звезди, колекционери.
Николай Младжов очерта идеята за реализирането на идеята, възникнала през ноември 2024 г., като обединяващата сюжетна линия „портретът“ е била съвсем сурова, но много бързо двамата творци са изпълнили с конкретно съдържание концепцията и за 5 месеца експозицията е факт.

„Виждате мащабните платна на Николай Панайотов в неговия характерен  стил – експлозивният му натюрел отхвърля всякакви канони – картините са издържани едновременно в стилистиката на сюрреализъм и пародията на поп арта. Многократно е казвано, че за колекционерите неговите творби  представляват сериозна инвестиция. Самият автор ги определя като поп сюрреализъм. От друга страна, Лариса Илиева е влюбена в модерната интерпретация на барока и неговото продължение – стила рококо. В изваяните портрети на живи хора забелязвате същата грациозност, ефирност, загадъчност в усмивките, каквито познаваме от италианските и испански живописци от 17-18 век: дори и тоновете са в същите живително просветлени нюанси: розово, синьо, зелено и жълто... Чрез нейния стил портретът като жанр размива границата между фотографски реалното и авторската интерпретация“ – отбеляза Николай Младжов.

Лариса Илиева и нейната дъщеря – модел за картината на Николай Панайотов

Лариса Илиева е не само художник – през последните години тя се изявява и като изкуствовед. Тя благодари на екипа на галерията и очерта най-характерните разлики между двата живописни почерка: „В галерия „Нирвана“ винаги се чувстваме у дома си. Това е истински дом на изкуството, приглушен, интимен, тук човек може да си представи как дадена картина би стояла в неговия дом. Изложбата започва с автопортрет на Николай Панайотов – това не е случайно – още от древността майсторите на четката са се изобразявали и то в много варианти – през вековете имаме не малко примери, когато автопортретите са ставали шедьоври. Но всъщност тук Николай Панайотов е изобразил себе си с варианти на главата си“.

Лариса Илиева разкри, че тя работи бавно – има нужда от обмисляне, от допълнително вдъхновение, защото е мечтателна натура, обърната по-скоро към класическата живопис.

Що се отнася до Николай Панайотов, още със завършване на академията той чупи всички стереотипи, свързани с нормите в изкуството. В тази изложба зрителят е провокиран от смесицата и наслагването на елементи от различни пластове на историята, масовата култура, бита, технологичните маркери.

Лариса Илиева разтълкува една от неговите картини: „Ето виждате портрета на Христо Ботев – тук е налице компилативен наратив, чрез който е предадено послание към публиката. От двете страни на Ботев са изобразени популярни символи – Мики Маус и емблемата на „Епъл“. Кое е тук необичайното? Разпознаваме визията на героя, но чрез този колаж авторът пледира за спиране на прекалената експлоатация на образите на нашите герои. По принцип структурата в произведенията на Николай Панайотов започва с появата на лице или конкретен портрет, маркиран с монохромна непрекъсната линия. Изразът, чертите на образа изплуват върху платното от бързо движещата се ръка, ръководена от подсъзнанието или наброските, осланящи се на паметта. Към тях постепенно се прибавят парчета сюрреалност, умело детайлизирана и въздействаща като визуална игра на материалност, емоция и фантастика. Изкуството на Вавилон и Асирия намира почва в съзнанието на автора още от пребиваването му като дете по тия древни земи, за да покълне и заживее с нова душа в произведенията му. Процесът на това зараждане започва интуитивно, преминава през неспирни експерименти, докато се превърне в неподражаем творчески почерк“.

Сред заглавията, с които Николай Панайотов провокира публиката, са „Рондо 2“, „Античен портрет 1“, „Античен портрет 2”, серия „6 броя художници“, серия „12 броя художници“, „Трима в лодка“, серия от картини „Добрата новина“...

В поредица от портрети Лариса Илиева вгражда емоциите на съвременната жена, като се позовава и на класически образци: нейната „Мария-Антоанет“ не е копие на известни исторически фрески, а е една понесена от вихъра на желанията и освободения си дух елегантна дама – връстничка на всички епохи. Картината „Българско момиче“ е портрет, отдаващ почит към изкуството на Владимир Димитров-Майстора. „Главата на момичето е в анфас, леко стилизирана, като всеки щрих е с идеята да носи отпечатъка на приемствеността. Избрах топъл фон, в който се появяват цветя, напомнящи за връзката между човека и природата, така характерна за творбите на Майстора. Изкуството му завладява с умението за пресъздаване на вътрешният свят на човека, с един неповторим живописен стил. Неговите „моми“ са символ на чистота, сила и красота, които подсказват за вдъхновението му от постимпресионизма. В моя портрет аз се стремях да предам всичко това, но през призмата на собствен артистичен почерк. Когато създавах портрета „Боряна“, имах вълнуващо пътуване към времето на великия испански майстор Диего Веласкес. Неговите портрети са пропити с тайнствена атмосфера, която винаги ме е пленявала и ме е карала да се вглеждам по-отблизо в детайлите. Ефирността, прекрасното претворяване на натурата и градацията на нежните пастелни тонове на сенките и контрастите им с меките светлини правят всяка негова картина уникален учебник по живопис. „Боряна“ е моя опит да съживя магията на Веласкесовите портрети в съвременен контекст и да съчетая класическата елегантност с модерния поглед върху красотата и женствеността“ – казва Лариса Илиева.
Изложбата в галерия „Нирвана“ ще бъде на разположение на ценителите до 14 май 2025 г.

Експозицията затвърждава тезата, че портретът като жанр няма да отмре. Човешкият поглед винаги е търсил скритото зад външността, зад позата, зад привидния обществен статут. А това проникване е възможно само чрез рентгеновото зрение на прецизния художнически поглед, чрез интровертния психологически разрез, способен да вгради в чертите на изобразяваното лице история, дух, емоции, въжделения и цялата палитра от неповторима индивидуалност, която всеки човек носи у себе си.