Труд
Автор:
Димана Дойчинова
Протестите са резонни, очаквани, даже леко закъснели. След Нова година ще стане безобразно нетърпимо - евро, скъпотия, мизерия, зима, високи сметки, примитивно битово съществуване на ръба на санитарния минимум за мнозина, които ще се чудят как да си хранят децата и как ще се лекуват при банална настинка.
Отделен е въпросът има ли реална алтернатива на сегашното статукво - това няма да го анализирам, защото нямам време и енергия за клавиатурни биткаджии.
Друго ме подразни и ще си го споделя в прав текст.
Тая омраза, която се насажда по адрес на МВР. Казвала съм го и преди - има си зрънца във всички съсловия - има калпави лекари, има учители без призвание, има кофти журналисти, има некадърни майстори, има дори много лоши готвачи.
Тази органическа непоносимост и клетви по полицаите е примитивна малоумщина, разбирате ли?
Те също имат деца и семейства, надали им се виси нощес в разгневената и жадна за кръв тълпа.
Моят брат например е полицай и бих казала, не защото ми е брат, е интелигентен, добър и професионалист.
В системата има много такива. Има почтени, има достойни.
Не може да се удря черен печат на цели съсловия заради определени семки. Не можем без лекари, не можем без учители, не можем без полиция.
Не можем.
По-скоро можем без политици, защото те са импотентни в морален аспект.
Да, протестите са нужни, даже повече от всякога. Защото живеем в демо версията на "Ад" по Данте.
Но, моля ви, спрете да замеряте полицията с камъни и всевъзможни подръчни материали. Това не ви прави силни, а слабоумни лумпени.
Камъни, павета и дори скали трябва да летят другаде. Кажете го и на определени бивши бизнесмени, които рязко си мобилизираха редиците от запалянковци с едно обаждане. Приличат на дрогирани зелени човечета, кацнали току-що на Земята.
