Експозицията, която представя 13 широкомащабни платна, е благословена от Негово Светейшество Даниил, патриарх Български и митрополит Софийски, което придава на проекта дълбок духовен заряд.
Васил Иванов Горанов е изтъкнат български художник-живописец, роден на 12 август 1972 г. във Велинград. Той завършва живопис през 2000 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Николай Русчуклиев, и оттогава живее и твори в София. Неговото творчество е изработено предимно в маслена техника и се характеризира с ярък стил, който самият той определя като исторически романтизъм. Горанов е повлиян от класици като Репин и Шишкин.
В платната му често оживяват виенски балове, стари български пазари, корабни битки, гладиаторски борби, както и магически или религиозни сюжети. Горанов има богат опит със самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина, включително в Белгия, Париж, Виена, Истанбул, Италия, Испания, Лондон и Санкт Петербург. Картините му са притежание на редица колекционери както в България, така и в чужбина.
Сред забележителните му постижения е илюстрирането на множество исторически и биографични книги, посветени на велики български личности и събития – от ханове и царе като Аспарух, Тервел, Борис I и Самуил, до възрожденци и будители като Паисий Хилендарски, Васил Левски и Христо Ботев.
Това, което отличава Васил Горанов в съвременното изкуство, е неговата мисия да създава ориентири за поколенията и да служи като „фар“ по пътя към осъзнаване на българската история и дух. Той работи с голяма отговорност, като се стреми да пресъздаде историческите сцени максимално реално и точно, често използвайки консултантските услуги на художник-историка Александър Въчков за скици и костюми.
Горанов е консервативен в своя подход и вярва, че изкуството трябва да върне ролята си да възхищава. Той поставя човека, създаден по Божие подобие (идея от Ренесанса), в центъра на Вселената и на творбите си. За него изкуството е „азбука“, която изисква не само талант, но и огромен, непрекъснат труд (до 15-16 часа в денонощието) за постигане на необходимата техника и предаване на ясно послание.
Художникът твърдо вярва, че в картините му трябва да присъства светлината, която да води емоцията и събитията, като изрично заявява, че не би нарисувал дявола.
Новата експозиция „Крепости на вярата“ е посветена на духовните устои на българския народ – дванадесет от най-свещените атонски манастири и Рилския манастир, които са символи на националната ни идентичност.
Горанов не представя манастирите просто като архитектурни обекти, а като „живи крепости на духа“, където историята, светлината и вярата се сливат в хармония. Тези платна, изпълнени в стила на историческия романтизъм, са живописен разказ за вярата, която е съхранила и съградила България.
„Всеки от тези манастири е крепост – не от камък, а от дух. Това са местата, които пазят България жива, дори когато държавата я е нямало. С тази изложба искам да припомня, че нашата сила идва не само от миналото, а от вярата, която го е създала.“ — споделя Васил Горанов.
Изложбата е съпроводена от издаването на луксозен албум със същото заглавие, включващ проникновени текстове от академиците Васил Гюзелев, Георги Марков и проф. Иван Маразов, както и предговор от академик Иван Гранитски.
Откриването на „Крепости на вярата“ ще се състои на 15 декември 2025 г., в Галерия „Сан Стефано“ от 19:30 ч., и ще бъде отворена за посещения от 16 до 20 декември, точно преди светлите коледни празници. Тя е покана към публиката да преоткрие духовните корени, свързващи миналото с настоящето чрез силата на изкуството.