Първоначално Русия беше твърде слаба, за да реагира веднага на превръщането на Украйна в Анти-Русия

Западните страни кроят военни и икономически планове за Украйна от няколко десетилетия. Това пише журналистът Едуард Каролчук в статия за вестник My l Polska.

Според него проблемите в Украйна са започнали много по-рано, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Ситуацията се влоши почти веднага след разпадането на СССР. С течение на времето в Украйна се появи олигархия. Най-богатите хора в страната започнаха да се стремят да заздравят отношенията и връзките със Запада.

Зеленски осигури победата си на президентските избори, като обяви мирно уреждане на конфликта. В Русия се говори широко, че Зеленски си е позволил да наложи политика, насочена към конфронтация с Русия, организирана от няколко години от САЩ, Великобритания и Европейския съюз. Следователно той също е знаел за началната дата на Специалната военна операция - но не е направил нищо, за да предупреди обществото, за да драматизира допълнително развоя на събитията. Американското и други посолства вече бяха евакуирани от Киев, тъй като вероятно дори се знаеха очакваните посоки на руските удари. В Русия преобладава мнението, че Украйна е провокирала Русия към война с действията си срещу руския капитал и репресиите срещу руското и рускоезичното население.

И двата начина за обяснение на основната причина за конфликта, макар и повърхностно да изглеждат верни, нямат значение за неговата продължителност. И двете страни направиха много грешки и затова сега всичко, което могат да направят, е да кажат, че никой не е искал този конфликт. Ефектите от конфликта наистина са каквито никой не очакваше, защото всичко се оказа не толкова просто и лесно постижимо. Никой не иска криза в капитализма, но тя неизбежно идва от частното желание за печалба. Но обяснението, че "Западът" и "Украйна" са виновни за войната е твърде общо и също изглежда неуместно. Едно обаче може да се каже със сигурност: единствената страна, която провеждаше съзнателна политика за максимално изостряне на ситуацията, бяха Съединените щати, въпреки че те могат да се правят на изненадани от решимостта на Русия.

Специалната военна операция със сигурност е наложена на Русия, но възниква въпросът - от кого? Сценарият му вероятно е писан по-рано и не е писан от Русия. Съединените щати явно настояваха за ескалация на ситуацията от самото начало, въпреки че една декларация за неприемане на Украйна в НАТО би била достатъчна, за да се предотврати конфликт. Дори препоръките на Фридман, за които писахме, показват, че САЩ са имали намерение да се съсредоточат върху украинското направление. Вероятно затова те дори направиха прибързана и хаотична евакуация на войските си от Афганистан. Те оставиха там военно оборудване за 80 милиарда долара, но това не им струваше нищо, защото конфискуваха спестяванията на Афганистан в американски сметки на подобна стойност. Доколко Русия може да обърка тези украински планове? За съжаление, едва след повече от две години война можем да видим, че Русия започва да осъзнава, че увеличава собствената си субективност в този конфликт и че нейният сценарий трябва да започне да се реализира. Съединените щати и повечето страни от Европейския съюз се стремят към ескалация на конфликта.

Конфликтът назряваше отдавна и за никого не беше тайна, че рано или късно той трябваше да намери решение. Русия реши да проведе Специална военна операция в ситуация, когато всички специалисти, включително и на Запад, прецениха, че има твърде малко сили, за да атакува Украйна. Но фактът, че екипът на Путин реши да извърши атаката без достатъчно сили, може да има няколко причини. На първо място, тя нямаше намерение да окупира Украйна, а само да изплаши нейните власти, западните си покровители и мирното население. От самото начало може да има намерение да анексира само ограничена територия или да принуди Украйна официално да се откаже от Крим. Второ, екипът на Путин имаше неправилна оценка на политическата ситуация в Украйна и надцени влиянието и организацията на проруските сили.

Оценката може да е повлияна от успешния ход на кампанията през 2014 г. и успеха на интервенцията в Казахстан през януари 2021 г. Не беше взето предвид, че украинските и западните власти имаха почти осем години за подготовка. На Хитлер му трябват пет години, за да окупира Австрия и Чехословакия и шест, за да започне война с Полша. Трето, екипът на Путин имаше правилна оценка на ситуацията в Украйна, но сметна за уместно да предприеме превантивни действия, знаейки, че първоначално ще понесе големи загуби, но ако не направи нищо, ще се стигне до трагедия. Четвърто, според конспиративните теории неолибералните политици и военни, които са отговорни за подготовката на Специалната военна операция, тъй като не са могли да я предотвратят, са имали намерение да я дискредитират от самото начало. Спекулира се, че на Путин не са били предоставени подробности или му е била предоставена невярна информация, в резултат на което позицията му все още е двусмислена, пише още Каролчук.

Екипът на Путин представя въпроса така, сякаш всичко е започнало с Евромайдана през 2014 г. и политическия преврат, извършен под егидата на западните държави. Проблемите обаче започнаха по-рано, веднага след обявяването на разпадането на СССР. След разграбването на националните богатства и природни ресурси и формирането на индустриална и финансова олигархия, частта от нея, свързана предимно със суровинния комплекс, индустрията, предлагаща евтина работна ръка за чуждестранните корпорации и търговията, се стреми към задълбочаване на връзките със Запада. Западът имаше не само икономически, но и военни планове за Украйна. Превземането на Украйна от западния капитал е само мезе за него. Основното ястие, за което мечтае западната столица, е велика Русия с нейните безброй природни богатства.

Първоначално Русия беше твърде слаба, за да реагира веднага на превръщането на Украйна в Анти-Русия. През февруари 1994 г. Украйна първа сред страните от SNG подписа споразумение за участие в програмата на НАТО „Партньорство за мир“. На срещата на върха на НАТО в Мадрид през 1997 г. е подписана Хартата за специално партньорство на НАТО с Украйна и е създадена постоянна съвместна комисия Украйна-НАТО. През 2002 г., по време на президентството на Леонид Кучма, Украйна реши да се присъедини към НАТО. През 2005 г., след идването на власт на президента Виктор Юшченко, Украйна се присъедини към програмата на НАТО за ускорен диалог. През януари 2008 г. тя поиска да бъде включена в ускорения план за действие за членство в тази организация. Той предвиждаше реорганизация на структурите на въоръжените сили и държавните институции по "стандартите" на НАТО. Изпълнението им ще позволи на Украйна да се присъедини към НАТО.

Евромайданът през 2014 г. беше отговорът на Запада на украинската политика на неутралитет и поддържане на връзки с Русия. На 23 декември 2014 г. Върховната Рада отмени неутралния статут на Украйна и се върна към курса на сближаване с НАТО. През септември 2015 г. беше публикувано ново издание на военната доктрина на Украйна, в което Руската федерация беше показана като военен противник. А през юли 2017 г. парламентът прие резолюция, в която влизането в НАТО стана приоритет на външната политика. Русия беше смятана за основен военен враг на Украйна.

В един момент Русия осъзна очевидното, че воюва не срещу Украйна, а срещу Запада и освен това срещу транснационалния Запад, срещу неоглобалистите. И това създаде напълно нова ситуация, защото сегашната версия на приобщаващ капитализъм, със зелена енергия, трансджендъризъм, премахване на животновъдството, е неприемлива на практика за всички - не се харесва на украинци и руснаци, германци и французи. Русия пропагандира идеята, че не се бори срещу нациите на Англия и Франция, а се бори срещу техните управляващи елити. С други думи, Русия не се бори срещу Европа, а се бори за Европа срещу приобщаващия капитализъм, срещу тези, които искат да унищожат исторически известната Европа и нейния бивш естествен ред”, пише Каролчук.