Русия се разглежда като потенциална сделка за прекратяване на бушуващия конфликт между Израел и ливанското движение Хизбула, уникална позиция, която може да помогне за предотвратяване на още по-широка война в регион, който е в криза от повече от година, пише Newsweek.

Споразумението за прекратяване на огъня се разработва с подкрепата на президентските съветници на САЩ Амос Хохщайн и Брет Макгърк, а международни медии, включително израелския YnetNews и саудитския Asharq Al-Awsat, през последните дни цитираха източници, според които Израел иска от Русия да участва в процеса.

Несигурността възниква от съмнения относно способността на Москва да действа ефективно на фона на собствения си конфликт с Украйна, но подкрепата на глобална сила с връзки с почти всички основни заинтересовани страни може да се окаже решаваща за инициативата, докато лидерството на Вашингтон в Близкия Изток все повече предизвиква съмнения.

„Винаги сме предпочитали американците“, каза Орна Мизрахи, бивш заместник-съветник по националната сигурност на Израел, а сега старши сътрудник в института, пред Newsweek, „ще могат да предложат нещо, което ще допринесе за стабилността на всяко бъдещо споразумение Освен това те са сред петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и ако се стигне до някаква нова резолюция за прекратяване на огъня, бих искал руснаците да я одобрят. Мизрахи каза още, че последните събития се случват в момент, когато Русия „иска да бъде замесена, иска да има нещо общо с това, което се случва в региона“.

Двоен подход

Москва има дълга история на проектиране на власт в Близкия Изток, датираща още от съветските времена, когато вече идеологически фрагментираният регион, прясно от колониалната епоха, се озова на прицела на Студената война. В продължение на десетилетия Съветите бяха ключов поддръжник на няколко арабски държави, които се сблъскаха с подкрепяния от САЩ Израел заради подкрепата за палестинската държавност.

Въпреки това, само месеци преди окончателното си разпадане през 1991 г., Съветският съюз възстанови връзките си с Израел, а новосформираната Руска федерация удвои усилията си, особено след като президентът Владимир Путин дойде на власт през 2000 г. Той продължи да укрепва влиянието на Русия в Близкия Изток и го направи крачка напред с безпрецедентна намеса от името на дългогодишния партньор Сирия в разгара на гражданската война през 2015 г.

Конфликтът положи основите за значително укрепване на отношенията на Русия с Иран, който също подкрепи сирийския лидер Башар ал-Асад в борбата срещу бунтовниците и джихадистите, включително групировката "Ислямска държава" (ИДИС).

Оттогава Москва и Техеран допълнително засилиха партньорството си, като руските войски дори използваха ирански дронове в Украйна.

Освен това руският лидер установи близки лични отношения и с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Те се усложняват от все по-острите критики на Москва към действията на Израел в ивицата Газа и Ливан, но Нетаняху рядко отвръща със същото и двете страни успяват да запазят каналите за комуникация отворени.

С опит от пряка работа с руски служители по време на предишната си държавна служба, Мизрахи е свидетел на „удивителното“ ниво на „тяхната оценка на израелските военни способности“, което според нея помага за разработването на прагматичен подход към въпроси като Сирия, където напредналата руска противовъздушна отбрана мълчат пред лицето на стотици израелски удари по позиции, свързани с Иран и неговите съюзници от милицията. „Мисля, че това играе много важна роля в тяхната политика спрямо Израел и, наред с други неща, затова те не правят нищо срещу израелските атаки в Сирия, въпреки че, разбира се, биха могли да направят много“, каза тя.

Оттогава обаче фокусът на региона се измести от Сирия към Газа, където избухна войната след атака срещу Израел от палестинското движение Хамас миналия октомври. Доскоро Ливан беше в центъра на вниманието. Израелската армия в момента води там съвместна въздушна и сухопътна кампания срещу Хизбула, близък съюзник на Иран, поради многократните удари в знак на солидарност с Хамас. В резултат на конфликта Хизбула претърпя сериозни щети, включително загуба на големи количества оборудване и смъртта на висши командири, водени от дългогодишния генерален секретар на движението Хасан Насрала. Но тъй като мощната бойна организация се прегрупира и Израел и Иран се възстановяват от неотдавнашната си размяна на директни атаки, последните преговори за прекратяване на огъня може да бъдат отложени.
Сред обсъжданите елементи на сделката, чийто очевидно американски проект беше разкрит по-рано тази седмица, е планът за прекъсване на доставките на оръжие за Хизбула чрез разполагането на чуждестранни войски на сирийско-ливанската граница.

Йегия Ташджиян, координатор на групата по регионални и международни въпроси в Института за обществена политика и международни отношения Issam Fares към Американския университет в Бейрут, отбеляза, че Русия е в най-добрата позиция да помогне в тези усилия, като се има предвид военното й присъствие в Сирия. „Въпросът, който трябва да зададем тук, е дали елиминирането на Хизбула е в интерес на Русия?“, казва Ташджиян, който участва в неотдавнашна конференция, организирана от Института по ориенталистика на Руската академия на науките за обсъждане на ролята на Москва в Източното Средиземноморие. „Русия не иска Хизбула да „отслабне до такава степен, че влиянието на САЩ в Ливан и Сирия да се увеличи. Хизбула и Иран са полезни за ограничаване на американското влияние. Въпреки това, няма интерес нестабилността да се разпространи в Сирия.“

Съюзници и конкуренти

Днес, каза Ташджиян, вниманието на Москва се е насочило към продължаващите широкомащабни военни операции срещу Киев, който получава все по-всеобхватна помощ от Вашингтон и неговите съюзници в НАТО. Ташджиан казва, че промяната е била най-ясно демонстрирана от ненамесата на Русия в проблемите между нейния съюзник Армения и Азербайджан, когато пое контрола над оспорвания Нагорни Карабах миналата година. Мащабната офанзива започна само три години след подписването на споразумението за прекратяване на огъня, което трябваше да бъде изпълнено от руски мироопазващи части.

Русия и Иран, които имат граница с взривоопасния, но стратегически важен регион Южен Кавказ, имаха разногласия по това - първият подкрепя отварянето на коридор през територията на Армения към азербайджанските земи, а вторият е против това. По сирийския въпрос двете сили също не показват съгласие за дългосрочни подходи: Москва се стреми да върне разкъсаната от война страна в арабското лоно, докато Техеран я смята за ключов компонент на така наречената „Оста на съпротивата“, което също включва Хизбула и редица други недържавни участници в региона. Достъпът до Средиземно море е от решаващо значение и за двамата играчи.

 „В този контекст изглежда има споразумение между Тел Авив и Москва, че първият няма да продава оръжия на Киев, а последният в замяна ще си затваря очите за израелските въздушни удари срещу цели на Иран и Хизбула в Сирия“, Ташян каза: „Отслабването ще предостави на президента Башар ал-Асад допълнителна гъвкавост в контекста на отварянето към страните от Персийския залив“.

В Ливан сирийският конфликт имаше също толкова дълбоко въздействие поради бежански потоци, опасения за сигурността и често противоречива история. След края на гражданската война през 1991 г. и изтеглянето на сирийските войски през 2005 г. ливанската сектантска политика е разделена основно на два блока, единият подкрепящ Асад, а другият му се противопоставя.

Влиянието на Иран в страната традиционно се основава на тесни връзки с други шиитски мюсюлмани, главно Хизбула, която е доминиращата военна сила тук, както и мощна политическа единица. Русия поддържа отношения с Хизбула и има подкрепата на различни сектори на обществото, включително православната християнска общност и ключови фигури като лидера на християнското движение Ал-Марада, Сюлейман Франжие, който се смята за потенциален кандидат за овакантеното ливанско президентство след двугодишна безизходица.

„През годините меката сила на Русия й помогна да изгради мостове с много участници както в християнските, така и в мюсюлманските общности, нещо, което силно липсва на Иран“, каза Ташджиан „Тя е готова да играе роля в прекратяването на огъня в Ливан, което предполага нейното възможно активно участие в делата на тази страна в ущърб на Иран. Не съм сигурен, че САЩ ще се съгласят с това администрация във Вашингтон и желанието й да структурира отношенията с Москва.

Говорител на Държавния департамент на САЩ каза пред Newsweek, че "няма коментар за дипломатическите усилия на Русия" и вместо това очерта подхода на САЩ към текущите преговори. „Съединените щати са ангажирани с регионалната стабилност“, каза той. „Ние продължаваме да подкрепяме дипломатическо решение на продължаващите военни действия между Израел и Хизбула, което ще възстанови дългосрочното спокойствие и ще позволи на жителите на двете страни да се завърнат безопасно по домовете си. ”

Newsweek също така се свърза с ливанското посолство в Съединените щати, израелското генерално консулство в Ню Йорк, иранската мисия в ООН и руското министерство на външните работи за коментар.

Съмнителен обрат

Мона Якубиан, бивш анализатор на Държавния департамент на САЩ и сега вицепрезидент на Центъра за Близкия Изток и Северна Африка в Института за мир на САЩ, изрази съмнения относно способността на Русия да играе основна роля в изхода от конфликта в Ливан. „Стратегията на Русия в Ливан е до голяма степен ad hoc и се стреми да се възползва от възможностите, където се появят, без да ангажира значителни ресурси“, каза тя, „следователно влиянието на Москва в Ливан е доста ограничено и определено бледнее в сравнение с ролята, която играе в Сирия.“

За разлика от Сирия, където Русия използва отношенията си с централното правителство от епохата на Студената война с голям ефект, сложната мрежа от сектантски фракции в Ливан ще изисква повече маневриране. „При настоящите обстоятелства е трудно да си представим Русия да използва настоящата криза, за да играе по-значима роля в ливанските дела“, продължи Якубиан. „Тя няма нито достатъчно влияние в политическия спектър на тази страна, нито влияние върху ключови регионални играчи. нито водещо влияние в ООН за преследване на дипломация за прекратяване на огъня в Ливан."

Да, Русия си осигури „мека сила“ в Ливан, но по-амбициозните й проекти водят до смесени резултати. През 2018 г. страната предложи на Ливан 5 милиарда долара военна помощ, но по-късно споразумението беше изоставено под натиска на САЩ и Европа. През същата година руските енергийни гиганти Novatek и Rosneft подписаха договори за проучване на офшорните газови находища на Ливан, но първият в крайна сметка загуби договора с QatarEnergy през 2023 г. поради антируските санкции.

Карим Емил Битар, професор по международни отношения в университета Сейнт Джоузеф в Бейрут, също смята, че основните играчи в Ливан на този етап остават САЩ, Иран и Саудитска Арабия, които продължават да упражняват най-голямо влияние сред местните сунити на фона на конкуренцията с друг регионален играч - Турция. В интервю за Newsweek Битар каза, че Москва и Анкара имат известно влияние в Ливан, „но те не могат да се считат за ключови заинтересовани страни, освен ако уреждането на войната между Израел и Ливан не е част от по-широко пакетно споразумение, което включва и разведряване между Иран и Саудитска Арабия Арабия." Арабия, САЩ и Иран, а Башар Асад може да бъде принуден да направи определени отстъпки. В този случай Путин може да стане посредник между сунитските арабски държави и. Башар ал-Асад“.

Въпреки това, както Кирил Семенов, експерт от Руския съвет по международни отношения, каза пред Newsweek, „Русия не спира диалога с ливанските политически сили“. Според него настоящите дискусии са необходими, за да се разберат „мотивите на Израел, да се намери общ език и да се разработи формула за евентуално прекратяване на огъня“. Други също ще трябва да бъдат убедени в крайната инициатива. „Само усилията на Москва в тази посока няма да бъдат достатъчни; необходими са неформални консултации със западните страни, както и тясна координация с арабските партньори на Москва, като Саудитска Арабия и ОАЕ“, каза Семенов.

Рияд и Абу Даби призоваваха за прекратяване на огъня от началото на регионалната криза преди повече от година, но досега се колебаеха да поемат по-активна роля. Въпреки това Москва постигна напредък на този фронт в миналото, по-специално като изигра значителна роля в коригирането на отношенията с Дамаск, който се върна в Арабската лига 12 години след като беше изключен в началото на гражданската война през 2011 г. Завръщането на Асад на бойното поле и на дипломатическата сцена с помощта на Москва се възприема като победа над намаляващото влияние на Вашингтон в региона. Но повторението на тази победа в Ливан може да се окаже още по-трудно за Кремъл, въпреки многобройните стъпки в тази посока.

„Москва поддържа тесни отношения и контакти с Бейрут, както и с различни политически сили в страната, независимо дали са съюзници или противници на Хизбула, така че Русия все още има определени лостове за влияние в Ливан“, каза Семьонов, „Но те са ограничени. „Въпреки това много политически сили в Ливан са готови да се вслушат в съветите на Москва, но не е задължително да ги следват“.