Анализ на CIDOB (Център за международни отношения в Барселона) разглежда въпросите, които ще оформят международния дневен ред от 2025 г. и изчислява, че 2025 г. може да бъде годината на началото на „третата ядрена ера“. Оценяват се военните и енергийните аспекти.

С нарастването на алгоритмичната и технологична сложност дебатът за ядрената сигурност ни връща в миналото, от нов възход на атомната енергия до постоянното прибягване до ядрената заплаха като средство за сплашване.

С все по-слаба глобална архитектура за сигурност международната надпревара във въоръжаването се засилва без защитни огради, според анализа на CIDOB, цитиран от Newsweek.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), както броят, така и типът на разработваните ядрени оръжия са се увеличили през последната година, докато ядреното възпиране отново заема все по-голямо място в стратегиите на деветте държави, които складират или детонират ядрени устройства.

Ето защо рискът от злополука или грешни изчисления все още ще бъде много наличен през 2025 г., както в Украйна, така и в Иран.

При навършването на 1000 дни от руското нахлуване в Украйна и с ескалирането на боевете на земята Владимир Путин одобри промени в ядрената доктрина на Русия, намалявайки прага за възможността за прибягване до ядрени оръжия.

Ревизираният текст предвижда, че атака от неядрена държава, ако е подкрепена от ядрена сила, ще се третира като съвместна атака срещу Русия. За да предаде посланието си, Кремъл заплаши да използва срещу Украйна руската хиперзвукова ракета Орешник, способна да носи шест ядрени бойни глави и да се движи десет пъти по-бързо от скоростта на звука.

В този контекст разполагането на севернокорейски войници в подкрепа на Русия на украинския фронт в края на 2024 г. също означава участието на друга ядрена сила в конфликта и повдига нови въпроси за това какво ще получи Пхенян в замяна.

Коментирайки тази тема, генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Русия подкрепя развитието на оръжейната индустрия и ядрените способности на режима на Ким Чен Ун. Следователно заплахата от потенциално нарушаване на баланса на Корейския полуостров и връщането на Тръмп на власт допълнително подхраниха ядрения дебат в Сеул и Токио, който вече беше разпален от инвазията на Русия в Украйна.

От друга страна, ядрената политика на САЩ може да претърпи промени. Проект 2025, ултраконсервативният план, който трябва да ръководи администрацията на Тръмп, подкрепя възобновяването на ядрените опити в пустинята Невада, въпреки че детонирането на подземна ядрена бомба би нарушило Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT), който Съединените щати подписаха през 1996 г. Индустрията за ядрени оръжия вече се разрасна при първата администрация на Тръмп.

Този път обаче експертите смятат, че ако програмата бъде изпълнена, това ще бъде най-грандиозното увеличаване на ядрените оръжия от началото на първото управление на Рейгън преди четири десетилетия.

В същото време двете европейски ядрени държави - Франция и Обединеното кралство - също са в процес на ядрена модернизация.

От 2021 г. британското правителство се ангажира с разширяване на своя арсенал от ядрени бойни глави и като член на тристранното споразумение AUKUS заедно със Съединените щати и Австралия през 2025 г. ще обучи стотици австралийски държавни служители в управлението на ядрени реактори да подготви Канбера с оглед на бъдещото придобиване на атомни подводници. Франция също разработва собствен проект за подводница от "следващо поколение".

Освен това 2025 г. ще бъде решаваща година за ядрената програма на Иран. Крайният срок, до който световните сили ще стартират механизма за възстановяване на всички санкции, отменени съгласно споразумението, което ограничи ядрената експанзия на Иран, Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), наближава.

Досега Техеран вече предупреди, че ако санкциите бъдат възстановени, Иран ще се оттегли от Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО). Заплахата само увеличава риска от ескалация на военните действия в Близкия изток и възможността Израел да обмисли атака срещу ядрените съоръжения на Иран.

По подобен начин ядреният дебат се възроди в Европа, следвайки глобална тенденция.

Производството на ядрена енергия се очаква да достигне световни рекорди през 2025 г., тъй като все повече страни инвестират в реактори, за да подхранват преминаването към глобална икономика, която иска да премине отвъд въглищата и да диверсифицира енергийните си източници.

ЕС, който е в критичен момент в опитите си да отговори на търсенето на енергия, като същевременно стимулира икономическия растеж, също е свидетел на нов тласък в ядрения дебат.

Около една четвърт от енергията в ЕС е ядрена, а над половината се произвежда във Франция. Общо в ЕС работят над 150 реактора.

През април 2023 г. 11 страни от ЕС (Белгия, България, Хърватия, Чешката република, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Швеция) подписаха изявление, призоваващо регулаторите да „отключат напълно“ потенциала на ядрената енергия и да „създаване на условия за финансиране“ в подкрепа на удължаването на живота на съществуващите ядрени реактори.

Италия обмисля дали да спре да бъде единственият член на Г-7 без атомни електроцентрали и да премахне забраната за използване на "нови технологии за ядрени реактори".

Евентуално завръщане на християндемократите от ХДС на канцлерския пост в Германия след изборите през февруари може да поднови дебата за решението на Ангела Меркел през 2023 г. да затвори последния работещ ядрен реактор в страната.
И накрая, Тайван, въпреки силното отвращение към ядрената енергия след катастрофата във Фукушима в съседство, също е потопен в процес на размисъл относно ядрената енергия в година, когато последната действаща централа трябва да бъде затворена.

Наистина необходимостта да се отговори на нарастващото търсене на полупроводници, дължащо се на бума на изкуствения интелект, споменат в предишния раздел, оказа огромен натиск върху потреблението на енергия в страната.

Тайванското правителство не е само в тази ситуация. Microsoft помага за рестартирането на атомната електроцентрала Three Mile Island в Пенсилвания, която затвори през 2019 г., докато Google (собственост на Alphabet) и Amazon инвестират в ядрена технология от следващо поколение.