Бодигардът на Диего Армандо Марадона беше прострелян при обир в района на Буенос Айрес, Аржентина.
53-годишният Мариано Карнисер е с рана в крака, след като се опитали да откраднат мотоциклета му. Карнисер, който беше с Марадона по време на хоспитализацията му в Куба, е бил приет в болница в района, след като беше нападнат от двама мъже, които по-късно избягали.

Според разследването жертвата е "без опасност за живота", а полицията е успяла да му върне мотоциклета, тъй като престъпниците са го изхвърлили.
"Благодарен съм на Диего. Дължа 80% от кариерата си на него. Станах известен в тази област благодарение на него. Съжалявам, че почина толкова млад. Диего можеше да направи милион неща. И истината е, че напоследък не се грижиха за него“, каза той преди време пред TyC Sports.

През юли 2022 г. бодигардът изрази и версията си за смъртта на легендата: "Срещнах Марадона в Buenos Aires News, който беше много важен нощен клуб от 90-те години, където бях шеф на охраната. Диего беше моят идол, след това ми беше шеф и накрая ми стана приятел” , спомня си Мариано.

"Никога не трябваше да му казвам "пази се". Обиждаше се. Той казваше: „Погрижете се за себе си…“. Той също не обичаше да го гушкат. Диего ти казва: "Хей, каква хубава риза имаш." Той ти каза веднъж и ти автоматично трябваше да му я дадеш. Тогава идваше с десет ризи в различни цветове и ти ги даваше. Това бяха негови капризи. Но в същото време беше много щедър.

Понякога не разбираше, че има много хора и аз трябва да се грижа за него.  Истината е, че ме накара да работя. Това, което се случва, е, че навсякъде, където отидехме, имаше революция. Веднъж в Панама отидохме да видим Карлос Вивес. Влязохме десет минути по-късно и всички хора започнаха да се обръщат. Рециталът беше спрян, но Диего, който беше луд, се качи на сцената и започна да играе с топка и върна Вивес в светлината на прожекторите. Точно както Диего обичаше да ме вижда как работя, но се грижеше за мен, не ми позволяваше да се бия. Той се биеше. Вървеше напред като магаре. Ако спорех за безопасността му с някого, веднага се намесваше.

Бях три месеца безработен за операция на коляното. Възстановявах се в къщата на баба ми. Аз съм от Помпей, скромен квартал. И Диего беше изненадан, той беше с мен цял следобед. По това време не бях добре финансово, защото не можех да работя. Когато си тръгна, остави пари на баща ми за мен и нямаше начин да го убедя да ги вземе. Това беше Диего, но това беше реципрочно.

Диего като играч беше изключителен, но като човек беше още по-добър", каза още охранителят.