Преди четири години Ричарлисон Андраде е бил просто един бразилец, който аплодира родината си на Световното първенство по футбол. Нападателят, който по това време току-що бе дебютирал във Висшата лига, гледа турнира в Русия по телевизията, далеч от идеята, че ще се издигне до голмайстор в първия мач на Селесао на следващото световно в Катар.

От 2018 г. Ричарлисон редовно е викан в националния тим. 25-годишният играч, който в момента играе в Тотнъм Хотспър, помогна на Бразилия да спечели Копа Америка през 2019 г., донесе у дома олимпийско злато и беше голмайстор на отбора си на Олимпийските игри в Токио и редовен титуляр в квалификациите в зона Южна Америка.

„От момента, в който облякох фланелката на Селесао, се почувствах добре. Вкарвам голове, правя асистенции, правя всичко за тази фланелка. Дано си остане така. Бях най-добрият голмайстор на Олимпиадата, така че мисля, че наистина ми отива“, обяви той пред сайта на ФИФА преди световното в Катар.

През последните четири години само Неймар е отбелязал повече голове за Бразилия от Ричарлисон, който вече има 19, включително един, който промени историята на нападателя. Дузпата, която реализира във финала на Копа Америка през 2019 г. при победата на Бразилия с 3:1 над Перу на Маракана, беше прашецът на магията. 

„Бих казал, че любимият ми гол беше този от финала на Копа Америка, защото така спечелихме титлата, а стадион Маракана беше претъпкан. Бях само на 22. Приятелите ми ме попитаха дали съм луд, че съм изпълнил тази дузпа. Казах не, защото бях тренирал за това. Аз съм третият изпълнител на дузпи в отбора. Неймар ме изпреварва, но го нямаше на турнира. Коутиньо беше напуснал терена, така че изпълнението остана моя отговорност“, спомня си той.

На олимпийския футболен турнир в Токио беше перфектен. Наричат го Гълъба, защото празнува головете си, като изпълнява танца на гълъба (Dancado Pombo). В груповата фаза Ричарлисон се отчете с  хеттрик срещу Германия за победата с 4:2. Бразилецът реализира трите попадения за половин час и се превърна в първия играч от Висшата лига, който реализира хеттрик на Олимпийски игри. В двубоя срещу Саудитска Арабия вкара два гола за успеха на Бразилия с 3:1, а срещу Кот Д`Ивоар не успя да се разпише и двубоят завърши 0:0. Така Бразилия спечели групата си.

Историята  на  Ричарлисон топли. Това е една приказка за търпение, упоритост, солидарност и приятелство. Той е роден на 10 май 1997 година в Нова Венеция, щата Еспирито Санто, който може да се похвали със спиращи дъха плажове, но е по-известен с производството на стомана и нефт. Днес бразилецът е истинска знаменитост за хората от Нова Венеция. Футболистът е посланик на Университета в Сао Паоло и на програмата USP Vida. Проектът е създаден за получаване на дарения, насочени към изследвания в областта на Covid-19. 
Ричарлисон е най-голямото от петте деца в семейството. Баща му е зидар, а майка му е чистачка и продавачка на сладолед. Това на практика означава, че е роден в крайна бедност. Родителите му се развеждат, когато е много малък. Това принуждава момчето, което е влюбено във футбола, да взима сериозни решения. Решава да остане при баща си, защото знае, че майка му няма да го води на мачове. Винаги се вслушва в съветите, които му дават най-близките му хора. От родителите си получава добро възпитание и възможност да се труди от малък, за да не кривне от правия път. В Бразилия е много лесно едно момче да загуби посоката. Ричарлисон продава бонбони и сладолед, работи на автомивка и на полето с дядо си, за да е в помощ на семейството.
По същото време, на същото място, неговите приятели продават наркотици и печелят много повече пари. Някои от тях го канят да пуши трева и да продава дрога. Бъдещата футболна звезда никога не тръгва по този път.
Животът на неговата фамилия днес е напълно променен, благодарение на успешната му кариера във футбола. Пътят към славата не е лесен. Ричарлисон преодолява много трудности, за да стигне до Висшата лига на Англия и до мачовете с бразилския национален отбор.
„Като дете играех футбол на улицата. Живеех в беден район и вкарвах голове със сандалите си. Гледах мачовете от Висшата лига по телевизията, в дома на чичо ми. Бях влюбен в английския футбол и мечтаех, обещавах си на ум, че ще играя там един ден”, признава Ричарлисон.
Нападателят на Бразилия е 14-годишен, когато наркодилър опира в главата му пистолет. Оказва се, че момчето играе футбол на територия за трафик на наркотици. Футболната звезда признава, че е бил много уплашен: „Страхувах се наркодилърът да не натисне спусъка. Тогава всичко щеше да свърши още там, в Бразилия. Той ме предупреди, че, ако ме види отново на това място, ще ме застреля. Никога не се върнах там.”
Първите му опити във футбола не са успешни. Няколко пъти ходи на проби в различни отбори и никъде не е одобрен. 
 ”От Фигейрензе ми казаха, че не ме искат на рождения ми ден. Бях много тъжен и мислех да се откажа”, признава Алекс. Скоро  пред него се открива нова възможност, като този път историята има щастлив край. Животът на Ричарлисон се променя, когато среща  Ренато Веласко. Той е футболен мениджър и веднага забелязва талантливото хлапе. Веласко решава да помогне на Алекс, като първото нещо, което прави, е да му купи чифт футболни обувки. Ричарлисон започва да играе в младежкия отбор на Реал Нороесте. Дарбата и упоритите тренировки дават резултат. Младежът преминава в отбора на Америка Минейро, който по това време се състезава във втора бразилска дивизия. Най-накрая съдбата го изпраща в елитния Флуминензе, където остава две години. Той записва 67 мача и 19 гола за тима, преди да замине за Англия.
Телефонното обаждане от шефа на Уотфорд-Марко Силва, сбъдва мечтата му да играе във Висшата лига на Англия. Изненадващо Ричарлисон получава разрешение да играе във Великобритания, въпреки че не е играл за бразилския национален отбор. Бразилецът споделя, че не е изненадан от бързата промяна в живота му. Твърди, че всичко е дошло при него в точния момент.  Успех, който е плод на много труд, упоритост и търпение в моментите, когато нещата не са се получавали. Всичко се развива бързо. 
Ричарлисон обича музиката и танците. Пее и свири на различни инструменти, на улицата пред обикновените хора или в съблекалнята пред съотборниците си. Едно от любимите му занимания е да пуска хвърчила. Всеки път, когато се прибере в Бразилия, се отдава на това свое хоби. Той признава, че като дете копира прическите на Неймар. Мечтае да повтори подвига на Феномена, като спечели световната титла с Бразилия. „Вярвайте, защото, когато вярваш, ставаш гигант”, казва Ричарлисон. 

Далеч от щата Еспирито Санто, където е роден, Ричарлисон, О Помбо (Гълъбът), обяви: „Можем да почувстваме нашите фенове, получаваме съобщения за подкрепата им“, каза той. „Ще направим всичко по силите си, за да ги направим щастливи", обяви още бразилецът преди световното в Катар. 
Ричарлисон накуцваше в мача на Тотнъм от Висшата лига срещу Евертън на 15 октомври и напусна стадиона, облян в сълзи. Той знаеше, че контузията на прасеца, която получи, може да го извади от игра на световното. Но последващият медицински преглед показа, че нараняването не е сериозно и той скоро ще се върне на терена. 

Това беше може би най-трудният период в кариерата на Ричарлисон, откакто пристигна в Англия през 2018 г. С престоя в Уотфорд и Евертън, преди да дойде в Тотнъм, бразилецът узря като играч във вероятно най-взискателната лига в света. Сега той може да се похвали с 48 гола във Висшата лига за шест сезона и е много благодарен, че е работил при много различни треньори. „Израснах много във Висшата лига, където бях трениран от Карло Анчелоти, Франк Лампард, Рафа Бенитес, Марко Силва и сега - Антонио Конте. Учих се от всички тях”, каза още той. 

Всеки, който е гледал играта на Ричарлисон, знае, че той е яростен. Неговата решителност го кара да се откроява като централен нападател за Селесао, а в дебюта си на Световното първенство той бе брилянтен, вкарвайки двата гола за Бразилия срещу Сърбия. 

„Моето първо световно първенство… е като сън“, каза бразилецът за участието си в Катар. „Преди това го гледах само по телевизията. Бях фен на националния отбор по време на последното Световно първенство, а сега ще бъда на терена, борейки се за всяка топка, за всяко влизане, за да излезем на върха.” Дали думите му са пророчески, малко остава до 18 декември...