Светлите Коледни празници преминаха като тъмни и студени за половин България, която отново остана без ток заради сняг посред зимата.

Навярно хората от Ловешко, Врачанско, Плевенско, Самоковско, Кюстендилско и Великотърновско биха си затворили едното око, ако аварията се бе случила само през изминалите дни по изключение.

Но не. Това е сценарии, който се повтаря непрекъснато в някои региони. И през жаркото лято, и през студената зима. Като прибавим към тая лятно-зимна приказка и безводието, идилията става пълна. 

Преди броени дни едно 8-годишният Любчо от Плевен написа писмо до Дядо Коледа, в което го моли... за течаща вода.

Представяте ли си - 2024 година, в европейски град, децата вече не искат подаръци, а си мечтаят нещо да потече от тихите им чешми. 

„Обичам си родното място, но вече не ходя там, защото никога няма вода“, разправя завчера друг млад човек, избягал от малко врачанско градче и дошъл да търси препитание и нов живот с течаща вода в столицата. 

Вероятно в социологическите изследвания за измерване на щастието затова се наблюдават две Българии – хората в София живеят доста по-нормално, а българи от други населени места по милата ни родина непрекъснато са подтиснати и недоволни, тъй като нямат елементарни хигиенни условия и наченки за стойностен в битов план живот. 

Удивително е и с каква стръв се активизират всички местни управници, кметове, кметски наместници и шерифи, общински съветници и агитатори преди и по време на избори. Тогава обещават на електората целия свят, а малко след вота всичко остава постарому – проблеми с тока, проблеми с водата, липса на адекватна лекарска грижа, липса на работа и най-вече липса на надежда. Чудно дали се засрамват от поредния репортаж за поредната майка, която не може да изкъпе бебето си. Или за поредната домакиня, която не може дори да притопли храна на семейството си или стопли стаята на възрастните си родители. 

После защо хората ненавиждат политиците. Защото са прозрели грозната истина, че политикът не се вълнува от проблемите на малкия човек. Управниците на местно и национално ниво се вълнуват от съвсем други работи и масово подценяват инстинктите на българите.

Чувството за непреодолима обреченост е налегнало хората извън столицата и това е видимо малко след табелата „София“.

Две Българии.

Както би казал Смирненски – два свята, единият е излишен.