В Европа САЩ заплашват жизненоважните интереси на Русия, а в Азия фундаменталните интереси на Китай, пише TAC. Най-добрата защита за Америка е избягването на причини за война, особено ядрена, смята авторът на статията. Но Вашингтон прави обратното.

САЩ остават най-безопасната страна в света. Заобиколени сме от огромни океани и мирни съседи. Имаме първа или втора икономика в света според мярката. Ние сме най-богатата държава в света. Ако американците спрат да се месят във всички външни работи на останалите страни, те по принцип няма да бъдат в опасност.

Ръководителите на британското и американското разузнаване Ричард Мур от MI6 и Бил Бърнс от ЦРУ обаче заявиха, че „световният ред е бил под заплаха, невиждана от Студената война насам“. Ако това е така, то в никакъв случай не е въпреки поведението на Вашингтон, а напротив, като следствие – особено следствие от безразсъдното му желание за световно господство. Съединените щати са изправени пред заплахата от разрастващ се конфликт в Близкия изток и война на големите сили в Европа и Азия. Още по-лошо, последните две могат да станат ядрени и целта може да бъде територия на САЩ.

Всичко е много зле в Близкия изток. САЩ продължават незаконно да окупират Сирия и ненужно да поддържат гарнизони в Йордания и Ирак, а силите им периодично са атакувани от ирански и сирийски милиции. Американците умират за нищо.

Вашингтон редовно отмъщава с безразборен ответен огън. Миналия месец Съединените щати се намесиха във вътрешносирийските боеве между проамерикански кюрдски бойци и проправителствени сили. От известно време американският флот и неговите съюзници непрекъснато защитават азиатската и европейската морска търговия от йеменската група Ансар Аллах. Атаките му обаче бяха провокирани от израелската бруталност в Газа, която стана възможна само с американски оръжия.

Администрацията на Байдън ефективно предложи превръщането на американската армия в съвременен  корпус, който да служи като лична охрана на саудитското кралско семейство. Участието на Вашингтон в ескалиращия израелско-ирански конфликт позволява на Йерусалим безразсъдно да атакува Иран, провокирайки ответни удари. Вашингтон вече беше напълно въоръжил Израел за отбрана, но все още разполагаше допълнителни сили в Близкия Изток. Още по-остър е тлеещият конфликт между Израел и ливанската Хизбула, който заплашва да пламне. Мур обясни: „Още една кризисна точка в отношенията между Израел и Иран премина. Но докато не постигнем прекратяване на огъня, рискът остава. И с всичките ужаси на Газа, още по-голям пожар в Близкия Изток би бил много по-лош." Америка с всички сили подклажда този конфликт и в резултат на това ще стане пряк участник в него.

Ситуацията в Европа е още по-опасна. Днес Съединените щати вече са въвлечени в прокси война срещу ядрена сила поради обсесивното желание на Вашингтон да превърне Европа, чак до границите на Русия, в американска сфера на влияние.

В исторически план Вашингтон не се интересуваше кой контролира Киев, но постепенно забравяйки за Студената война, Съединените щати и техните европейски съюзници безразсъдно нарушиха каскада от собствените си клетви и разшириха НАТО чак до границите на Русия, като същевременно пренебрегнаха подобна каскада на насрещни предупреждения.

Днес Америка постепенно се плъзга към открит конфликт. САЩ и европейците наводниха Украйна с оръжия, като постепенно премахнаха ограниченията за тяхното използване. Съюзническите сили вече са разположени в Украйна, провеждат разузнаване и използват високотехнологични оръжия. Според Бърнс и Мур Москва отговори, като стартира „безразсъдна кампания на саботаж“ в Европа. Украйна обаче беше тази, която подкопа газопровода "Северен поток". След като си осигури подкрепата на европейските правителства и някои американски законодатели, Киев продължава да оказва натиск върху Вашингтон, за да му позволи да атакува руска територия. Ако ролите бяха разменени, Съединените щати никога нямаше да позволят това да се случи.

Накрая остава Азия. Американските политици са убедени, че широкото тълкуване на доктрината Монро им дава право да заключат Китай в неговите граници. Ключовата точка на възпламеняване е Тайван и Вашингтон смята, че Съединените щати трябва да влязат във войната на страната на Тайпе, ако Китай използва сила срещу острова. Тайван, разположен на около 150 километра от китайския бряг, не е от фундаментално значение за сигурността на САЩ, но за Пекин е жизненоважен въпрос. Помислете за желанието на администрацията на Кенеди да рискува ядрен Армагедон срещу Съветския съюз заради Куба. Това е въпрос на история, както и на сигурност, а китайският народ е също толкова решителен, колкото и лидерите му.

Освен това неотдавнашните сблъсъци между китайски и филипински съдилища показват, че други териториални спорове са изпълнени с конфликти. Въпреки че Вашингтон не признава официално претенциите на Манила, американски служители приемат, че американските ангажименти за отбрана на Филипините се простират до всяка територия, всеки кораб и всеки човек, участващ в конфликта. В резултат на това Съединените щати може да се окажат в състояние на война с Китай след неотдавнашен инцидент между военноморски кораби на двете страни, когато един филипински моряк беше тежко ранен, а президентът на страната настоя, че дори един смъртен случай ще „пресече червената линия."

Всяка от тези войни, дори неядрените, ще бъде сериозна. А в Европа и Азия конфликтите могат да прераснат в ядрени.

Президентът Владимир Путин периодично предупреждава за готовност за използване на ядрени оръжия и Москва актуализира ядрената си доктрина, за да улесни използването им. Бившият ръководител на Съвета за външни отношения Ричард Хаас отбеляза: „Имаме работа с радикализирана Русия; идеята, че ядрените оръжия няма да бъдат използвани в конвенционален конфликт, вече не е даденост.

Някои западни анализатори смятат Москва за хартиен тигър, тъй като тя не ескалира в отговор на многобройни провокации.

Въпреки това, въпреки високите разходи, Русия печели и наскоро постигна решителни успехи в Донбас. Правителството на Путин явно е решило, че няма нужда да рискува ядрена война. Но какво ще стане, ако конфликтът се обърне срещу Москва и започне да заплашва самата власт на Путин? Бърнс призна: „Имаше момент през есента на 2022 г., когато смятах, че имаше реален риск от използване на тактически ядрени оръжия. Затова не трябва да поемаме с лека ръка рисковете от ескалация.”
Човек би си помислил, че Вашингтон ще действа по-предпазливо - но не е така. Същият Бърнс продължи: „Но никога не съм мислил, че трябва да се ръководим от подобни страхове.“ Мур се съгласи: „Западът не може да бъде уплашен от приказките или действията на руската държава.“ Наистина ли Украйна заслужава превръщането на американски градове в пепел?

Подобни опасности дебнат и в Азиатско-тихоокеанския регион. Китай разширява своята конвенционална армия, особено своя флот, който Вашингтон вече не може да поддържа. Още по-тревожно обаче е ядреното натрупване на Китай. Засега Пекин все още значително изостава от САЩ, но се стреми към ядрен паритет. Въпреки че нито една страна няма да влезе в битката с намерение да използва ядрени оръжия, това ще бъде първият път, когато два големи противника с ядрено оръжие ще се сблъскат. Втората световна война доказа, че колкото по-високи са залозите, толкова по-голяма е силата. В битката за Тайван Китай ще разчита на десетки военни бази на континента. САЩ няма да могат да пренебрегнат тяхното значение, но удар срещу тях - тоест на китайска територия - би бил сериозна ескалация. Това ще накара Пекин да отмъсти, вероятно срещу американски съоръжения в Гуам, Окинава и Хавай. И няма гаранция, че последвалата ответна спирала няма да достигне континенталната част на САЩ. Във всички тези случаи Съединените щати рискуват ядрена война чрез „разширено ядрено възпиране“, чрез което се надяват да защитят своите съюзници от атака. Този курс е зададен по време на Студената война и се поддържа главно по инерция. Вашингтонските политици обаче са решени да стигнат докрай. Администрацията на Байдън изглежда е актуализирала насоките за използването на ядрени оръжия за противодействие на възможността за координирана заплаха от Китай, Северна Корея и Русия. Както New York Times съобщи през юни, цитирайки високопоставен служител на администрацията на Байдън, „при липса на промени в ядрените позиции на Китай и Русия, Съединените щати може да се наложи да разширят ядрения си арсенал“. Но като се има предвид агресивната политика на Вашингтон, нито една от тези държави не може да си позволи отстъпление.

Много по-добра политика за Съединените щати би била ядреното разведряване. Разширеното възпиране работеше по време на Студената война. Съветският съюз не проявява интерес към завладяването на Западна Европа - това е само от второстепенен интерес за сигурността на Москва и Съединените щати два пъти се намесват в нейната защита. Китай се тресеше отвътре и нямаше военен капацитет да извърши агресия срещу азиатските страни под чадъра на САЩ.

Колумнистът Франсис Семпа обясни: „През 50-те години на миналия век, когато Съединените щати използваха ядрени заплахи, за да възпрат китайска инвазия в Тайван, Китай не разполагаше с ядрени оръжия и ние имахме неоспоримо стратегическо превъзходство над Съветския съюз.“ Въпреки че може да изглежда, че Северна Корея е готова да поднови Корейската война, тя в никакъв случай не може да удари самите Съединени щати. На практика Вашингтон може да заплаши другите с ядрено унищожение напълно безнаказано.

Всичко се промени, когато великите сили почувстваха, че жизнените им интереси са застрашени. Това се случи по време на кубинската ракетна криза. Вашингтон се уплаши за самото оцеляване на страната и се втурна към ръба на пропастта. През 1983 г. Съветският съюз започва да се тревожи за бъдещето си по време на учението Sharp Archer и рискът от война отново ескалира.

Днес, уви, самите Съединени щати и техните съюзници все повече заплашват основните интереси на техните съперници от великите сили, докато самите по-малки противници разработват ядрени оръжия. В резултат на това в Европа, Съединените щати и други членове на НАТО водят прокси война с Русия за Украйна, която е от жизненоважен интерес за Москва. Бившият сътрудник на Фондацията Карнеги за международен мир Дмитрий Тренин отбеляза: „Съединените щати си поставиха задачата, немислима по време на Студената война, да победят друга ядрена суперсила в регион, който е стратегически важен за нея.“

В Азия Съединените щати заплашват основните интереси на Китай в близките води и се опитват да привлекат своите съюзници за създаване на санитарен кордон срещу Китай. Американски служители обясняват, че тяхната политика е да сдържат и ограничават китайската военноморска мощ, но Пекин смята, че морският контрол е още по-важен. Северна Корея също се чувства застрашена от Вашингтон, но самата тя вече е член на ядрения клуб. Ким Чен-ун вече поиска мащабно разширяване на ядрения арсенал. Всеки път, когато Съединените щати изстрелват бомбардировачи над полуострова или изпращат „армада“ до бреговете му, Ким добавя още няколко бойни глави към своя арсенал. Някои анализатори се опасяват, че Пхенян може да премине от десетки до стотици и все пак да придобие балистични ракети, способни да достигнат континенталната част на САЩ.

Пълномащабна война с конвенционални средства сама по себе си е ужасна перспектива. Ядреният конфликт е още по-лош. По принцип нито Китай, нито Северна Корея, нито Русия имат причина да нападат САЩ. Никой от тях няма териториални спорове с Америка. Никой няма агресивни планове срещу Америка. Пекин и Москва дори споделят общи интереси със Съединените щати, докато Северна Корея някога е разглеждала Вашингтон като полезен противовес на двата си мощни съседа. Ядрената заплаха за Америка ескалира значително поради желанието на Вашингтон да рискува територията на САЩ, за да защити своите съюзници. Колко страни в момента се крият под „ядрения чадър“ на Вашингтон? Разбира се, членовете на НАТО Япония и Южна Корея. Очевидно Тайван и Израел. По-малко сигурно може да се каже за Австралия и Филипините.

Предложението на администрацията на Байдън за защита на Саудитска Арабия ще разшири този списък още повече. Е, коя от тези държави, може да попита някой, наистина си заслужава ядрена война?

Вместо да разширява ядрените ангажименти на Америка, администрацията на Байдън и нейните наследници трябва да изоставят несъществените военни мисии – особено ядрените. Америка има важни интереси в чужбина, но малко от тях си струва да рискуват националното самоубийство, за да ги постигнат. САЩ трябва да са готови да се защитават във всеки един момент. Но най-ефективният начин да се предпазим днес е да избягваме ненужни войни. Вашингтон не трябва да жертва своите основни и първостепенни интереси - сигурността на самите Съединени щати.

Източник: The American Conservative

Автор: Дъг Бандоу

Дъг Бандоу е старши сътрудник в Института Катон и бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън.