Участието на Централна Азия в руските военни усилия предполага, че Москва има потенциала да използва повече човешки ресурси за войната, отколкото Западът  мисли. Не само преторианците на Ким Чен Ун са на разположение на Путин, пише The National Interest. 

Новината за севернокорейски войски, които са се присъединили към руските сили, за да участват в пълномащабната война на Русия в Украйна, се разпространи бързо и предизвика оживен дебат в експертната общност. Въпреки че точният брой и ролята на войските остават неясни, решението на Пхенян да разположи войници представлява ключов момент от войната не само за Украйна, но и за международната общност. 

Севернокорейците обаче не са първите чужди граждани, които се включват във войната на руска страна. За разлика от украинската армия, където присъствието на международни сили е добре документирано, руската армия е представена като етнически разнообразна, но изцяло съставена от руски граждани. Руснаците от етническите малцинства, като бурятите, казахите и тувинците , наистина не просто присъстват, но са свръхпредставени в руската армия. 

Има обаче постоянни съобщения в медиите за набирането и разполагането на   мигранти от Централна Азия, които или нямат руско гражданство, или наскоро са го получили чрез натурализация.  

Според руското вътрешно министерство в момента Русия приема   над 10 милиона трудови мигранти от Централна Азия, предимно от бившите съветски държави Киргизстан, Казахстан, Таджикистан и Узбекистан. Много от тези мигранти са наети на нискоквалифицирани позиции в сивата икономика. Предвид липсата на икономически възможности в техните страни на произход, наличието на работни места в цяла Русия и съществуващите мигрантски мрежи, броят на централноазиатците в Русия не   намалява въпреки   нарастването на антиимигрантските настроения.

От февруари 2022 г. една от най-рисковите, но най-добре платени работни места за централноазиатци в Русия се превърна службата на фронтовата линия на войната в Украйна. Първоначално жителите на Централна Азия са били набирани от руските затвори от скандалната   паравоенна група, известна като групата Вагнер . В замяна на шест месеца битка им беше обещана щедра заплата, руско гражданство и условно освобождаване от затвора. 

Понастоящем вербовчиците от армията се обръщат към централноазиатци не само в затворите , но и навсякъде, където централноазиатците се срещат в големи количества, като джамии , метростанции или миграционни   центрове, където отиват, за да получат и подновят разрешителните си за работа. 

Трудно е да се оцени броят на централноазиатците, изпратени като бойни части в руската армия, особено след като много от тях също са натурализирани граждани на Руската федерация. Въпреки това има доказателства, които сочат, че броят на военнослужещите от Централна Азия не е оправдал очакванията на руските официални лица въпреки усилията за набиране. 
„ Къде са таджикските батальони ?“ попита миналата година Михаил Матвеев, член на руската Държавна дума от комунистическата партия. 

Една от причините за липсата на успех при набирането е заплахата от наказание у дома. Централноазиатската трудова миграция към Русия е кръгова, което означава, че мигрантите се движат напред и назад между Русия и страната си на произход. Централноазиатските власти многократно са предупреждавали своите граждани да не участват във военни конфликти в чужбина и са повдигали обвинения срещу свои граждани, завръщащи се от   зоната на военните действия.

 Въпреки това, като се има предвид колко зависими са централноазиатските държави както от Русия, така и от   паричните преводи, изпращани у дома от трудовите мигранти, тези предупреждения и отделни случаи на наказателно преследване трябва да се разглеждат предимно като препоръка за всички бивши бойци да не се връщат у дома. 

Участието на Централна Азия в руските военни усилия предполага, че Москва има потенциала да използва повече човешки ресурси за войната, отколкото Западът обича да мисли. Не само преторианците на Ким Чен Ун са на разположение на Путин. 

Автор: Кристина Силван

Кристина Силван е постдокторант в изследователската програма за Русия, Източното съседство на ЕС и Евразия във Финландския институт по международни отношения. Изследванията й се фокусират върху отношенията държава-общество в Централна Азия и ролята на Русия в региона.