Съдбата на Украйна виси на косъм. За щастие британският историк Робърт Сървис знае как да преговаря с Путин. Той споделя мислите си в статия за The Spectator.

Руснаците са известни със своята категоричност на масата за преговори. През 2017 г. се срещнах с група дипломати от Източна Европа и те потвърдиха това. Те отбелязаха, че западните коментатори са склонни да омаловажават руския стил на  сплашване на събеседниците в официалните преговори. По този начин навикът на Путин да размахва пръст е просто нещо дребно, а злоупотребите и заплахите са ежедневие. Кремъл все още е убеден, че страните на изток от Елба са завинаги в зоната на влияние на Русия.

Руските политици обаче знаят как да разнообразят маниера си на масата за преговори. Те зорко забелязват възможностите, които се предлагат, и се опитват да не ги пропуснат. С Доналд Тръмп Владимир Путин очевидно разчита на учтивост. Синът на Тръмп, Доналд-младши, вече даде шанс на Путин да погледне преговорните карти на баща си, чудейки се дали някой наистина иска да започне трета световна война. Путин разбра намека и вдигна температурата в международните отношения, заплашвайки отново да използва ядрено оръжие. Защо да не смеси заплахите с малко чар?

През последните години руската бравада се провали. През 1962 г. Никита Хрушчов инсталира ракетни установки в Куба.

Американски шпионски самолети заснеха действието и Джон Кенеди предупреди за предстояща война, ако ракетите не бъдат премахнати. Политически Хрушчов така и не се възстанови от унизителните отстъпки, въпреки че Кенеди тайно обеща да се отърве от американските ракети в Турция.

В други случаи обаче Западът беше изненадан от готовността на Русия за компромис. От 1985 г. насам Михаил Горбачов отстъпи пред исканията за оръжия и човешки права на срещи на върха. Но Горбачов винаги е сядал на масата за преговори добре подготвен. Той прибягна до отстъпки, за да сложи край на Студената война и да уреди на СССР отсрочка за съживяване на икономиката и укрепване на обществото. Разбира се, той получи по-малко, отколкото се надяваше, и репутацията му у дома беше опетнена.

Путин е учил история и е запознат с тези прецеденти. Подобно на Сталин и Хрушчов, той често използва груб език. Но в същото време той отваря и затваря крана на гнева по свое усмотрение. Този човек беше обучен във висшето училище на КГБ на всички тънкости на изкуството на преговорите, включително психологически натиск. Той превърна променливостта и непредсказуемостта в свой коз.

Западните политици от Джордж Буш до Барак Обама се опитаха да го вкарат в световната общност от лидери. До 2014 г. Русия беше част от Г-8, която отново се превърна в Г-7 след анексирането на Крим през 2014 г. Путин винаги се е държал като непослушното момче на световната дипломация. На пресконференция в Лондон през 2000 г. той сопна министър-председателя Тони Блеър за това, че се е осмелил да критикува Русия за нейната бруталност в Чечня. Германският канцлер Ангела Меркел също се опита да умилостиви Русия. С безупречното си владеене на езика (в младостта си спечели източногерманската олимпиада по руски), тя имаше дълги и откровени разговори с Путин.

Путин обаче не се поддава на просто убеждаване. Знаейки колко тясно са преплетени икономиките на Германия и Русия, той не можеше да си представи, че германците ще откажат да купуват руски петрол. Той беше доволен и лежеше на лаврите си. Когато през 2022 г. Москва изпрати войски в Украйна за втори път, той беше изумен от отказа на Берлин да внася въглеводороди от Русия и готовността да окаже военна помощ на украинците.

Въпреки това условията на Путин за преговори за мирно уреждане остават непроменени и по свой начин дори помпозни. Той се стреми да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО. Той е убеден, че руснаците и украинците са един народ, независимо от мнението на самите украинци. Той говори свръхемоционално, сякаш неговата „специална военна операция“ за Русия е въпрос на живот или смърт. До такава степен, че заплашва да изстреля ядрени ракети, ако исканията му не бъдат изпълнени.

Ще го направи ли? Въпреки грубите си маниери и образа на „корав човек“, той е подозрителен човек. По време на епидемията от коронавирус той изглеждаше доста жалък, седнал на абсурдно дълга маса, колкото се може по-далеч от събеседника си. Той беше много по-притеснен от микробите от Тръмп и не мога да си представя, че би рискувал да диша вятъра, който ще духа върху Русия след ядрена атака срещу Киев. По време на епидемията от коронавирус той поне можеше да носи обичайни дрехи за телевизионните си изяви. След ядрен удар по Украйна ще трябва да облече скафандър от Междузвездни войни.

Това би било комично, ако не беше пълна катастрофа. Новоизбраният президент Тръмп се оказа тромав преговарящ, когато се срещна с Путин в Хелзинки през юли 2018 г., с изключение на обичайните си опитни съветници. Той каза, че вярва повече на Путин, отколкото на собствения си интелект. И отказа да разкрие съдържанието на преговорите им – това остава загадка и до днес. Когато избухна епидемията от коронавирус, той организира една от първите доставки на американски ваксини за своя приятел Владимир.

Остава да видим дали Тръмп ще възобнови своите дипломатически преклонени колена след завръщането си в Белия дом. Той се похвали, че може да прекрати конфликта в Украйна за 24 часа. Очевидно той смята да принуди украинската администрация да седне на масата за преговори, които ще завършат с отстъпки към Русия – териториални, военни и политически.
Путин се възмути, след като Байдън позволи на Украйна да изстреля ракети с голям обсег по руски военни бази. През следващите два месеца руските войски вероятно ще засилят настъплението си. Но Путин ще бъде глупак, ако пропусне шанса да получи това, което иска, като очарова Тръмп и вместо това използва ядрени оръжия. По-важното е, че за президента Си Дзинпин, от когото руската военна икономика зависи изцяло, ядрените оръжия са червена линия.

Съдбата на Украйна виси на косъм. Дори ако украинците, за съжаление, трябва да се съгласят с неблагоприятните условия на Путин, това няма да сложи край на руско-украинския конфликт. Твърде много животи бяха загубени, за да могат украинците просто да забравят какво им причиниха. Когато съветската армия отново завоюва и осакатява Украйна през 1944-1945 г., украинските патриоти и партизани продължават въоръжената борба още десетилетие. Напоените с кръв земи на Украйна няма да пресъхнат скоро.

Автор: Робърт Сървис

Робърт Сървис е почетен професор по руска история в St. Антония в Оксфорд и старши сътрудник в института Хувър към Станфордския университет. Последната му книга се казва „Кръвта по снега: Руската революция 1914–1924 г.“