Пентагонът планира мащабни изпитания на бойни лазери

„Комай ни лъжат тия синковци” 110 години от рождението на Никола Вапцаров

Свищовската академия почете 95-годишнината на своя доайен проф. д-р ик. н. Петко Петков

800 000 души по улиците на Хонконг по случай половин година протести

Израел планира мащабна операция в Ивицата Газа

Борис Джонсън обяви, че ще въведе три вида работни визи

Неапол: Италия без грим

Френският премиер ще довърши пенсионната реформа въпреки протестите

Земеделското министерство с благотворителна кампания за закупуване на живи елхички

64-годишен е загинал при пожар

Над 15 вторични труса на остров Крит Няма щети и пострадали

Изнасяме вино за по 1-2 евро бутилката Нараства производството на бели за сметка на червените

Опасен токсичен пушек в Сидни заради огромен пожар

Масов бой пред нощно заведение в Хасково, един пострадал

Две катастрофи в Шумен на едно място през 6 часа

US-хегемонията е минало Америка няма да бъде още дълго детегледачка на Европа

Рухването на комунизма не доведе до очаквания демократичен мир

30 години след 1989-а ние сме изправени пред „руините на нашите надежди“, както отбелязва историкът Андреас Рьодер. Мирните революции от 1989 г. и рухването на комунистическите режими не доведоха до очакваната епоха на демократичен мир. Изглежда, че много наши надежди просто са били „пожелателно мислене“ (wishful thinking), а оптимизмът ни – форма на триумфализъм.

В нашата западна интерпретация историята през 1989 г. се е случила в Берлин, когато падна Стената, а не в Пекин, където танковете излязоха срещу демонстрантите. Бруталната репресия на площад „Тянанмън“ бе възприета като отклонение. Смятахме, че китайското ръководство един ден ще признае кървавата си грешка и ще приеме неизбежния ход на историята, която ще продължи своята политика на либерализация. Ние просто не можехме да си представим, че китайските лидери могат да вземат решение, което ангажира цяло поколение (и което неотдавна бе потвърдено от Си Дзинпин): да не отстъпват властта, независимо от обстоятелствата.

От дистанцията на времето, това решение на ръководството на Комунистическата партия в Пекин може би е бил най-точният знак какво ни готви бъдещето. То известяваше възраждане на авторитаризма. Всъщност тази опасност не беше изчезнала и 1989 г. ни предупреди, че няма да изчезне. Но ние не искахме да слушаме. 30 години по-късно гледаме на най-новата си история като на екран, разрязан наполовина. Едната половина от екрана ни говора за епохата „след Берлинската стена“, а другата половина – за епохата „след площад „Тянанмън“.

След 1989 г. надеждата за по-добро бъдеще се превърна в увереност в хода на историята, а оптимизмът премина в детерминизъм. Тази телеология породи епоха на прекомерен либерализъм: ние имахме мисия. Светът непременно щеше да стане „като нас“. Вече нямаше враг. Вчерашните врагове непременно щяха да станат партньори днес и приятели утре.

Няма да има връщане към предишното състояние. Мимолетният момент на американската хегемония е зад нас и Америка няма да бъде задълго детегледачка на Европа. Опасявам се, че без американските гаранции вътрешноевропейските пукнатини ще се задълбочат.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.