Датската елха измести българската Седмица преди коледните празници у нас все по-предпочитан става скандинавският кичест вид

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 16 декември 2017

Малчуганите от детска градина „Албена” донесоха коледния дух в кметството на район „Южен” в Пловдив

Четири „легнали полицаи“ ще възпират камионите през президентско село

Джихадисти се добрали и до български оръжия Иначе доставките, предимно от САЩ и Саудитска Арабия, били за сирийски опозиционери

Издирват жена – муле на измамници

На седянка по Коледа с хор „Евмолпея” в Пловдив

Дядо Коледа пристигна в Карлово

Фалшификатор изкопа печатарска машина за долари и евро Иван Дочев от Казанлък създал и група за производство и търговия с дрога

Пътнически влак се сблъска с товарен в Словакия

Губернаторът на Пловдив на работен обяд с шефа на парламента на Черна гора в ресторант „Щастливци под тепето”

Робот посреща клиенти в офиси на ДСК Pepper помага с информация и упътва хората

Мъж с нож беше прострелян на амстердамското летище „Схипхол“

Бойко Борисов от Брюксел: Готов съм да преразгледам мораториума с лекарствата Отпадането на забраната минава през актуализация на бюджета

Предложение на главния прокурор Сотир Цацаров: Разрешенията за СРС – в единен електронен регистър

Uvajaemi сънародници! Или, ако предпочитате, „уважаеми sunarodnici!“

В тази механа чужденецът може да си поръча „люта българска жена“ за 5.89 лв.

Умирам да ми говорят цветни демагози, безочливи ченгета, ведомствени стайни растения или разните видове самозвани „радетели“ за бъднините на България, за национализъм. Честна дума! Всеки път когато прочета/изслушам поредната тирада за българския дух и култура, и вековния ни език, съпътствана от нещо в духа на „премуим, компакт, кросоувър“ (запетаите са от автора) в рекламния блок на конкретната телевизия, радио, или просто като послание от магистрална табела и ме хваща охтиката. Да не говорим, когато попадам на посланията към младите български данъкоплатци, които целят да ги убедят, че „кешът не е cool“ или ги насърчават да „браузват и шерват“ срещу конкретни суми.

Но това си е един от парадоксите на „съвременното, българско, общество“. Как четем и пишем на две азбуки, като признаваме само едната за официална и се бием в гърдите с нея с повод и без повод, за мен остава загадка. Защо не е тема от всекидневния обществен дебат, наравно с фундаменталния въпрос за бъдещето на паметника пред НДК или приоритетите на българското председателство на ЕС, ми е двойно по-голяма мистерия. За последното особено – Европейската централна банка похарчи милиарди последните десет години да подмени банкнотите си, за да пише на тях „ЕВРО“ на кирилица. В крайна сметка, заедно сме в кюпа. „Историческото признание“ е налице.

Реално погледнато, обаче, никой от европейските официални лица, които идват и тепърва ще посещават, София, нямат какъвто и да е шанс да се сблъскат с тази фундаментална за историческото развитие на Европа азбука. Поне съдейки по предназначените за българи рекламни пана и фирми, в разстоянието между аерогарата и центъра. Макар че същото важи и за други дистанции, ако конкретните дами и господа решат да се разходят малко повече.

Как стигнахме дотук ли? Честно казано, го отдавам на продължаващия с десетилетия устрем към „16-ата република“, „51-ят щат“ и/или „27-мата държава-член“, който движи разбирането за национален суверенитет на всичките видове изброени в уводното изречение образци и „радетели“ за националното достойнство на България. Същият устрем се разми през поколенията в най-абсурдни посоки и фракции, трайно фрагментирайки обществото.

А започна от голямата гордост за „ти си земен рай“ след края на Студената война. Премина в разбирането за туристически-угодна държава, мечтана дестинация за всеки, който не говори български език. Ще дойдат, ще видят, ще ни харесат – белким ни и вземат със себе си на тръгване в куфарите! И всичко ще им напишем на латиница, за да не се объркат.

Последното, както знаем, се превърна в трагикомедия от менютата в ресторантите – от „тънко нарязан възрастен мъж от Банско“, през „сирене под прикритие“, до „ориз със зелени неща“ – в комбинация с неразбираемата транскрипция на български думи и термини на латиница. Ако на туристите им пукаше, щяха да се смеят от сърце. Онези, които са имали досег с „безплатните стаи“ (free rooms), които се предлагат все още на мястото на „свободни квартири“, несъмнено още се забавляват със спомена.

Навремето имаше даже министър по изравняване на надписите на табелите – царският вундеркинд Николай Василев. И за четирите години (по време на Тройната коалиция), които бе титуляр на този основополагащ за бъднините на републиката пост, си писа успех в начинанието. Въвеждайки унифицирано, по неизвестна транскрипция (явно по югославски тертип), изписване на българските имена на латиница. Никой не попита жителите на Polski Trambesh, как те гледат на нещата с името си, но предполагам, че са били доволни. (Винаги в центъра на вниманието!) Всеки тръгнал натам от, примерно Карлови Вари с „Джи Пи ЕС“, ще ги намери. Основният им проблем е решен.

Някой би сметнал за иронично, как в родната на Николай Василев Варна се сблъскват с друг вид езикова инвазия, на кирилица, от съседна Русия, срещу която табелите на латиница не работят. Но това е то, иронията. Така или иначе всичко е в името на туристите.

Друг е моментът, как с разбирането си за гостоприемство (и всичко останало) изгонихме собствените си сънародници от плажовете на Черноморието към Гърция. Където така или иначе, ако не си местен, няма как да прочетеш езика, нали?! Табелите на латиница са условие. В по-популярните дестинации, „у комшиите“, не отсъстват.

У нас, за сметка на това, може и да не умееш да си прочетеш името на кирилица, но винаги ще го разпознаеш на латиница.

За честа на фланелката

Много беше важно навремето върху фланелките на футболистите в родните шампионати да се изписват имената на играчите на латиница. Особено след 1994-та, най-вероятно с предположението, че западняците не познават числата на гърбовете, или позициите, които играчите заемат и ще вземат да изпуснат големия талант. А оттогава, децата да му мислят! “Bul-ga-ri U-na-ci!”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Ингилизацията на българската реч е и вина на журналистите,защото те налагат чуждите думи в статии и в телепредавания,а зрителите и читателите ги копират. От медиите трябва да тръгне изчистването на говора ни и изправянето на езика ни. И да си дойдат на местата думи като колега-колежка,кмет-кметица,президент-президентша,председател-председателка,канцлер-канцлерка,полицай-полицайка и така нататък.Ма-хааа!

  2. тен кю много,но вместо уважаеми политиците е по-добре да се обръщат към нас с любими,как човек да не му дринкне едно след любими за здравето на политика.

  3. Mnogo izpisano – smisal nikakuv. Da go obyasnim na prostia selski trujenik ot Kominterna zavurhil RabFak yadeiki fiuiiki s maz – Drugariu Jurnalia, ezika ne sluji za krasota, pravila I drugo – a za neshto po-prosto I ot typ korumpiran BG journalist – ZA KOMUNIKACIA! Demek, sega mai Vi stana yasno che dali pisha na shliokavica ili kirlivica /goliamata chast na koiato e okradena ot shliokavicata/ e bez znachenie. I kolkoto I da skimtite I da se pravite mojetye da go prochetete. Kolkoto do chujdicite – ami v BG selskia bek Biznesmen ne investira pari v nauka, a v skupi veshti da se due kato zalizan puiak. Eto za tova v BG novite dumi sa samo chujdici – svikvaite. To I bez tova chitavite izbyagaha, nyama rajdaemost I skoro v BG shte se govori na mangalski – vapros:So kerez to you – s otgovor: Shukar sam thank you! A da sperm veche s tiradite za shliokavici, kirlivici, bulgarshtina – bliah, bliah.Rodinata e tam kudeto jiveesh I se chustvash dobre – za normalnite bez mutri, neobrazovani kreteni I nekadurnici nachelo ot selski vilaeti Kravetz ili ciBANKYA.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.