Докладът за състоянието на планетата предупреждава, че през следващите пет години ще са необходими големи съгласувани усилия за справяне с двойната криза на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, обяви днес WWF (Световен фонд за природата).

Налице е катастрофален среден спад от 73% в популациите на определени диви видове само за 50 години (1970-2020 г.), според доклада за състоянието на планетата на WWF за 2024 г.

Докладът, публикуван днес в световен мащаб, предупреждава, че през следващите пет години ще са необходими големи съгласувани усилия за справяне с двойната криза на изменението на климата и загубата на биоразнообразие, докато Земята наближава опасни повратни точки, които представляват сериозна заплаха за човечеството.

Намаляването на популациите на диви видове може да служи като ранен индикатор за повишен риск от изчезване и потенциална загуба на здрави екосистеми. Когато екосистемите са повредени, те спират да предоставят ползите, от които зависим - чист въздух, вода и здрава почва за храна - и стават по-уязвими към повратни точки. Повратна точка настъпва, когато една екосистема бъде изтласкана отвъд критичен праг, което води до значителни и потенциално необратими промени.

Глобални повратни точки, като изчезването на тропическите гори на Амазонка и масовото измиране на кораловите рифове, имат голямо въздействие върху цялата планета и могат да застрашат сигурността на храните и доходите.

Предупреждението идва, след като броят на горските пожари в Амазонка достигна 14-годишен връх през септември, отбелязвайки четвъртия път тази година, когато официално се наблюдава глобално масово избелване на корали.
Директорът на програмата за опазване на природата във WWF Adriatic Дуня Мазоко Дрвар коментира, че данните за намаляване на популациите на видовете със 73% са шокиращи, но очаквани.

„Природата изпраща зов за помощ. Взаимосвързаните кризи на загуба на природа и изменение на климата тласкат дивите видове и екосистеми отвъд техните граници, с опасни глобални повратни точки, заплашващи да увредят животоподдържащите системи на Земята и да дестабилизират обществата. Катастрофалните последици от загубата на някои от нашите най-ценни екосистеми, като тропическите гори на Амазонка и кораловите рифове, ще бъдат усетени от хората и природата по целия свят, каза тя.

Индексът също така разкрива някои популации, които са се стабилизирали или са се увеличили благодарение на ефективни усилия за опазване, като например растеж на субпопулация от планински горили с около 3% годишно между 2010 г. и 2016 г. в планините Вирунга в Източна Африка или завръщането на европейски бизони в Централна Европа. Изолираните успехи обаче не са достатъчни.

Държавите вече са се споразумели за амбициозни глобални цели за спиране и обръщане на загубата на природа (Глобална рамка за биоразнообразието), ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5oC (Парижко споразумение) и премахване на бедността (Цели на ООН за устойчиво развитие). Докладът за състоянието на планетата обаче посочва, че националните ангажименти и действията на място са далеч под необходимото за постигане на целите за 2030 г. и избягване на опасни повратни точки.

„Предстоящите международни срещи на високо равнище за биоразнообразието и климата - COP16 и COP29 - представляват ключови възможности за държавите да ускорят темпото си и да увеличат обхвата на своите действия. WWF призовава страните да разработят и приложат по-амбициозни национални планове за природата и климата, които включват мерки за намаляване на глобалното свръхпотребление, спиране и обръщане на вътрешната и внесена загуба на биологично разнообразие и намаляване на емисиите – всичко това по справедлив начин. Това може да се постигне много бързо, ако правителствата освободят повече финансиране от публични и частни източници и по-добре координират своите политики и действия по отношение на климата, природата и устойчивото развитие, добави Макоко Дрвар.

Генералният директор на WWF International Кирстен Шут каза, че въпреки че ситуацията е много сериозна, все още не сме преминали точката, от която няма връщане.

„Имаме глобални споразумения и решения, за да върнем природата на пътя към възстановяване до 2030 г., но досега е постигнат малък напредък в изпълнението и липсва чувство за неотложност. Решенията, които вземаме, и действията, които предприемаме през следващите пет години, ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на живота на Земята. В нашите ръце имаме силата и възможността да променим съществуващата траектория. Можем да възстановим нашата планета, но трябва да действаме сега“, каза тя.