В края на нашето лято и в края на тяхната зима е идеалното време за посещение на техните плажове

Свободата на духа върви ръка за ръка със спокойствието

В зората на българската демокрация мой близък, започнал светкавично бизнес в първите „свободни“ години, отиде до Австралия и се върна. „Ако нямах бизнес в България, каза ми той, щях да емигрирам в Австралия. Там е раят!“ 

С този спомен кацнах късно вечерта след 16-часов полет от Доха в Сидни в началото на септември – в края на нашето лято и в края на тяхната зима, идеалното време за посещение на техните плажове, свободни от тълпи туристи и сърфисти от цял свят. Докато таксито се носеше по мокрите улици на разграфения и осветен като на компютърна игра град, с модерни минималистични сгради от стъкло и бетон, но студени и шеметно високи, се питах какво би ме накарало да остана тук и да изоставя топлата провинциалност на мърлявата и живописно хаотична, но родна София.

Утрото беше съвсем различно. Топъл, слънчев зимен ден, 22 градуса. Тръгвам пеша от хотела заедно с моите спътници, малка група журналисти (сами си организирахме пътуването) към първата важна задача – да се снимаме пред емблемата на Сидни, операта. Има ли турист, който да се спаси от това „инстаграмабъл“ клише? Е, снимахме се. Но преди това се насладихме на дълга разходка в един добре организиран, направо маниакално чист, абсолютно спокоен и много зелен град. Обзаложихме се кой ще види пръв фас на тротоара. Случи се чак на втория ден.

Крайбрежната алея на пристанището

Разходихме се до операта през парк, който прелива в Кралска ботаническа градина, а тя  - в крайбрежен парк. По алеите, засенчени от гигантски магнолии и секвои, с цветни експлозии от стрелиции, лалета и екзотични храсти се разхождат ибиси, кивита и папагали ара, напомниха ми катеричките в Хайд парк. Всъщност „Хайд парк“ има и в Сидни – така се нарича музеят на затворническия живот. Експозицията му проследява историята на тази необикновена страна. Само 8 години след откриването й през 1770 от нидерландци, англичаните завладяват острова и  основават колония, която заселват със затворници. В следващите години те създават още пет нови колонии, които заедно с първата стават Австралийски съюз. Тук те заварили стотици племена аборигени, които постепенно изтласкали към северната част на континента. Но от аборигените заселниците взели най-доброто – тяхната вяра, че човекът е създаден като част от природата и целия животински свят, както и самобитната им култура. Днес Австралия, която продължава да държи аборигените настрана, попада сред първите страни в една класация на канадския институт „Фрейзър“, наречена „За човешката свобода“. В нея  се отчитат по различни показатели сигурността и престъпността, свободата на словото, свободата на себеизразяване...

Колкото и да е спорна тази класация, тя изглежда така: на първо място е Нова Зеландия, следват Нидерландия, Хонконг и Австралия. Нарекох я спорна, защото по време на ковид пандемията австралийците бяха в преносния смисъл „арестувани“ от собственото си правителство, откъснати от света, със забрана да пътуват, а вече отпътувалите, не можеха лесно да се върнат в страната си. (А някои като свободолюбивия и неполиткоректен Джокович бяха буквално арестувани.) Същото беше и в Нова Зеландия. Но свободата днес очевидно е доста относително понятие. За разлика от Нова Зеландия, където почти половината са от дисциплинираната жълта раса, тук коренното население е главно от европейци (този дял обаче все повече намалява). Австралия е сред страните с най-високо качество и продължителност на живот и ниво на здравеопазване.

Quay - ресторантът на кея

И така, след час разходка в зеленото сърце на Сидни, като пътьом видяхме и величествената катедрала „Дева Мария“ (Saint Mary), се озовахме пред Операта на Сидни. Макар и открита преди половин век, тя е сред най-модерните сгради на планета. Датчанинът Йорн Утсон я проектира цели 9 години, но по време на строежа се оттегля от проекта, защото местните власти променят архитектурния му план от чисто скъперничество. Утсон никога не е ходил в Сидни и отказва да види творението на живота си. Операта е кацнала на ръба на океана, нейните форми напомнят корабни платна, издути от вятъра. Пространството около нея е наистина великолепно и разточително планирано:  място за срещи, пърформанси, празненства, разходки, за dolce far niente. Тук е основното пристанище на града с крайбрежната зона, с ресторанти и заведения с поглед към Океана, с магазинчета, малки музеи и двете основни атракции: една от трите зоологическите градини на града и аквариума. Ние ги оставихме за ден, в който времето може да поднесе неприятна изненада и се качихме на ферибот, за да разгледаме плажовете на Сидни. Но вие не ги пропускайте: в зоологическата градина можете не само да видите, но и да погалите кенгуру (от по-дребните видове), да видите през стъкло най-опасната птица в света казуар, която се среща във вътрешността на Австралия, със зловещ „дизайн“ от Юрската епоха. И да разберете, че коалите изобщо не са мечета, а братовчеди на кенгуруто. В аквариума можете да видите от сантиметри (през стъкло, естествено) крокодили, различни видове акули, хищни морски растения и огромни октоподи или да се качите на лодка, за да изследвате леденото царство на пингвините.

Аквариумът е страхотно преживяване.

Какво още си струва да видите? Целия град от най-високата кула - 309 м, с въртящ се на 360 градуса ресторант. Или да посетите The Rocks, група от най-старите колониални постройки в Сидни, от където има прекрасна гледка към основното пристанище и Harbour bridge,  моста Харбър, свързващ южната със северната част на града, където посрещат всяка Нова година с пищни фойерверки. Можете да се разходите в ситито между небостъргачите и да посетите огромния мол Уестфийлд или стария универсален магазин, до кметството, като пътьом хапнете в някой от азиатските ресторантчета. Има изобилие и от италиански ресторанти - пицарии, както и типично британски – много шумни вечер, с много хубава бира и не толкова хубава храна от пита „фиш енд чипс“ - пържена риба и пържени картофи. 

Бондай или Манли?

Басейните на Бондай

Гледан отгоре, петмилионният Сидни прилича на модерен пачуърк, с над 600 квартала, пръснати по живописните брегове на залива, около който е разположен. Плажовете са над 70. Бог им е дал спираща дъха природа, която те са запазили по един добър начин. Най-хубавите предградия/плажове на Сидни са Бондай и Манли. Свързва ги туристически маршрут от 70 км, който някои изминават пеша, с раници, други – с колела, трети – с коли и сърф. Иначе, за най-красив плаж на този континент е признат плажът на остров Cangoroo (остров Кенгуру), а Бондай, раят за сърфистите, се смята за пренаселен и туристически. За несърфиращите Бондай предлага и по-малки плажове, както и Iceberg Swiming club, с фитнес, бистро, тераси за слънчеви бани и огромен открит басейн, в който се разбиват океанските вълни.

Плажът Бондай

Но истинското бижу е Манли - само на 20 минути с ферибот от ситито. Повечето австралийци смятат, че това е най-доброто място за живеене в страната им. Прекрасна зона за разходки със сладкарници и магазини за сувенири, от която тръгва алея за пешеходци и велосипедисти, опасваща крайбрежието. Алеята живописно се вие около заливчета, разкрива прекрасни гледки на малки плажове и скали с естествено издълбани пещери в тях. По хълмовете са вилите и къщите, доста по-минималистични от дворците, които можеш да видиш в Буджака например или в Евсиноград. Наблизо е и природният резерват Cabbage Tree bay с наистина райски плаж.

Резерватът Cabbage tree bay край Манли

Ако разполагате с време в Сидни, непременно отидете с градския рейс и до залива Уотсън (Watson bay), най-старото рибарско селище в страната, или Залива на акулите - Shark bay, божествено красиви природни резервати. 

Алеите, опасващи крайбрежието на Сидни, са пълни целогодишно с хора от всякаква възраст, които ходят, тичат, скачат, танцуват, карат колело, носят сърф или се приготвят да плуват. Не е чудно, че австралийците са сред най-дълголетните нации. В сърцето на Сидни също се движи непрекъснато поток от пешеходци, за които е създаден абсолютен комфорт: равни и широки улици, много зеленина, чисти като в клиника обществени тоалетни, част от които откривате направо на улицата, чрез надпис на врата в някоя от обществените сгради. В обедната почивка много австралийци излизат в близкия парк, да се разходят или потъркалят по тревата (това за отровните паяци в Австралия ми се струва мит, ако става дума за Сидни). Абсолютен култ към природата,  в огромен и сериозно ангажиран с бизнес град, какъвто е Сидни. 

И в Манли, и в Бондай можете да опитате ястия от различни краища на планетата. Ако искате нещо местно, поръчайте си риба барамунди. От типа на лаврака е, но е несравнимо по-вкусна от него. Вероятно заради самото усещане, че я хапвате на другия край на света, обгърнати от космическата енергия на  Океана, и в компанията на разноезични хора със свободен дух… Или пък пресни стриди от остров Тасмания - тук те присъстват често в менюто и са идеални в комбинация със совиньон блан. Австралийците обслужват туристите с усмивка и без любопитство, тук никой не се вторачва в теб, не срещаш неодобрителни погледи, всеки е облечен по начина, който му е удобен и никой на никого не пречи. Тази свобода в общуването, добро отношение  и липса на предразсъдъци е толкова освежаваща след години общуване в социалните мрежи със сънародници! А австралийската телевизията не започва с криминални новини, война, престъпление с макетни ножове или заплаха от ядрен удар. А с прогноза за времето и с новината, че в зоопарка се е родило бебе кенгурче. Свободата на духа върви ръка за ръка със спокойствието. С безметежното гмуркане в океана с абсолютната увереност, че има хора, които се грижат за мрежите срещу акули. Или с това да влезеш в ресторанта с мокра коса и къси панталонки на 70 години и да срещнеш доброжелателни усмивки. Освен фасове и боклук, по улиците не видях и тичащи нанякъде с изменено лице хора. Ако това е Австралия – ред и спокойствие, комфорт в големия град, добра човешка енергия, запазена природа, безкрайни златни плажове, природни паркове, мек климат и живот около Океана – да, готова съм да мигрирам!

Няколко съвета:

Сидни, панорама

Груповите екскурзии са главоболие и разход на пари заради влизащи в цената излишни атракции и маршрути, организирани вечери и гидове, които спокойно можете да пропуснете. Организирайте сами или с травъл агент екскурзията си, колкото по-рано, толкова по-евтино е. Септември или октомври – краят на австралийската зима, е чудесен месец за пътуване. 

Обменете пари в България. Така ще си спестите разправията с някой индиец в чейндж бюро, който се прави, че не разбира какво го питате.

Не търсете минерална вода в барчето на хотелската стая. Тази страна има една от най-чистите води на планетата и спокойно можете да пиете от крана, както правят австралийците.

Когато се движите по тесни крайбрежни алеи, не се чудете защо всички вървят срещу вас. Вие трябва да се движите в ляво – така, както е автомобилното движение. Тук всичко е наобратно – зимата е горещо, лятото е студено. Север е по-доброто изложение от юга.

На всяка стока, която купувате, включително и нощувките, се начислява 10% такса. 

Използвайте Uber вместо таксита, които са много скъпи.