Турският град не е променял името си и съществува от близо 8000 години 

Регионът е известен с портокалите и мандарините си, засадени са и навсякъде по улиците му 

Разходете се по каменен мост на 1900 години

Първата асоциация за турския град Адана неизменно е вкусния кебап, който приготвят в него, известен по цял свят и сервиран във всеки уважаващ себе си турски ресторант както в пределите на страната, така и извън нея. За вкусотията и нейните тайни естествено също ще ви разкажем, но Адана определено има и други поводи за гордост, които привличат туристи от близо и далеч в шестия по големина град на комшиите. В новия музей на града можете да видите наистина уникални артефакти от миналото му – хетски статуи, надписи на древните езици фригийски и лувийски, използвани от хетите, римски и гръцки статуи и саркофази, невероятна колекция от мозайки. Сред опциите за свободното ви време са разходка по най-стария каменен мост от времето на император Адриан, построен по 1900 години над река Сейхан, по който все още се движат пешеходци, старата джамия, католическа църква, сграда, в която са отсядали османските султани Селим и Мурат, заведението за любимия на местните мъже бананов шейк и разбира се вкусни ресторанти, магазини за локум и джезерие (десерт от моркови), кафе и сушени ядки, старата часовникова кула и чаршията.

Адана е прочут и с портокаловите си градини.

Ако искате да разберете повече за миналото на Адана, за да усетите съвременния град най-пълно, разходката ви в него може да започне от историята, съхранена в Новия музей, който се помещава в стара текстилна фабрика. Всъщност съвременният разцвет на Адана, се дължи именно на текстилните заводи и манифактури, които правят притежателите си богати. И от скотовъдци и земеделци ги превръщат в едни от най-могъщите бизнес фамилии на Турция. Днес градът е по-известен отново с плодородните си земи и вкусната си кухня.

Специфичното географско разположение на Адана с плодородни земи, чиста природа, в долината Чукурова между реките Сейхан и Джейхан, в подножието на планините Таурус, в които местните номади са можели да намерят прохлада от летните жеги, в близост до морето – едновременно търговски път и още една възможност за препитание, са причина той да е обитаван неизменно от древността. Основан преди около 8000 години според историческите сведения Адана никога не е променял името си. За първи път името на селището е споменато през 1150 г. преди Христа върху хетски клинописни плочи, поръчани от владетеля Телипу. Едни от най-интересните експонати в новия музей са именно от неолита и времето на хетското царство на тези територии.

Почти на входа на музея ви посреща впечатляващата двуметрова статуя на хетския бог на бурите Тархунда, изработена през 8-ми век преди Христа. Изработена е от твърд варовик, а колесницата с бикове, която е възседнал е направена от черен базалт. Надписът върху изображението му гласи: „Аз съм богът на Адана“. Сред хетските артефакти, които ще оставят без дъх изкушените от историята и тайните на миналото посетители, са каменни стели и релефи, включително и такива с надписи на една от двете азбуки, използвани от хетите – лувийската (другата е фригийската), която дори и да нямате никакво въображение, веднага ще оприличите на древни емотикони.

Сред по-интересните експонати от римската епоха на града е бронзова статуя на благородник или поет, намерена във водите на Средиземно море. Безспорен гвоздей в експозицията е каменен саркофаг с човешко лице, в който се усеща смесица от гръцко и египетско влияние. Не липсват и саркофази с каменни релефи с митологични символи.

Сред най-известните мозайки, които можете да видите в Адана е тази на Ерос, възседнал митологично създание – полукон, полуриба.

Ако сте фен на мозайките, музеят в Адана ще ви се стори рай. Разглеждате ги отблизо и възможно най-добре, благодарение на стъклени прозрачни платформи, с които минавате над майсторски наредените цветни камъчета. Сред най-известните мозайки е римска такава, датираща от 2-ри век, изобразяваща крилатият бог Ерос, който ловува, възседнал митологично създание – наполовина кон, наполовина риба, във водите на Средиземно море, заобиколен от морски създания. Освен майсторските мозайки с животни, митологични сцени, геометрични фигури и хора има и такива, които като че ли са дело на дете за забавление – като весела детска фигура, която днешните малчугани биха нарисували с цветни пастели върху асфалта.

Сред другите спирки, които ви препоръчваме в Адана е безспорно каменния мост (Таш кьопрю), построен преди 1900 години по времето на римския император Адриан, за който се твърди че е най-старият запазен пешеходен мост в употреба. Старата часовникова кула от 19-ти век е с височина 32 метра и е изградена от тухли и дялан камък. Най-старата сграда в Адана – имението Рамазаноглу, построено през 1495 г., в което се отсядали османските султани Селим и Мурад, както и Кемал Ататюрк. Католическата църква „Свети Павел“ е известна най-много със статуята с височина от 2,5 метра на Дева Мария с младенеца на покрива й, заради която я наричат и „Бебекли“ (или „с бебето“).

Сред интересните места в града е Казъм Бюфе, в който можете да видите голяма част от мъжкарите на Адана да отпиват с удоволствие бананов шейк – любима напитка на местните. И още един съвет от нас – въпреки многобройните портокалови дръвчета по улиците на Адана, имайте предвид, че те са от див сорт, чиито плодове не са сладки като култивираните си събратя, а кисели като лимон. Така че по-добре се снимайте с портокаловите дръвчета и си купете сладки мандарини и портокали от някоя сергия на улицата. Особено добре се съчетава вкуса им с турско кафе.

Използва се мазнина от опашката на овца

Агнето за адана кебап трябва да е на максимум година

Мръвките се кълцат с огромен ятаган

За да научим тайните на добрия адана кебап, известен по цял свят, се отправяме към заведението Онбашълар Кебап Адана. Още щом зърваме шефовете ни става ясно, че приготвянето на уж простичкия на вид шиш от кълцано месо не е проста работа. И как да е иначе като главният шеф на заведението – Исмаил Джанбаз приготвя специалитета вече 60 години. Да, правилно разбрахте, буквално от дете. А помощниците му Левент Онбаши и Вахит Шеми – от 40-50 години. Еми, с чалъм става работата определено и с практика, както се убеждаваме всички от балканската група, които присъстваме на демонстрацията, навличаме кухненски престилки и се опитваме да накълцаме агнешкото месо с нещо, което най-много прилича на огромен ятаган - “зърх”.

Шефовете в ресторанта Онбашълар приготвят адана кебап за своите гости от десетилетия.

Всеки шеф знае, че най-важното за направата на добрия адана кебап е подборът на месото. Използва се цялата част на агнето, което трябва да е максимум на 1 година и да не тежи повече от 2 килограма. Ако животното няма достатъчно собствена мазнина се влага допълнително и опашката от овца, но мазнината трябва да е около 10 процента от цялото кълцано месо. Добавят се подправки, червени чушки, лют черен пипер, сол и други мерудии, които всеки шеф пази в тайна, а за демонстрацията са приготвени предварително за използване. Следва кълцане с ятаганите, които трябва да се приплъзват плавно – все едно люлеете бебе в люлка, обясняват шефовете.

За низането на огромните плоски шишове си помагаме с вода, като започваме от една огромна яйцевидна форма, на която сме събрали кълцаното месо, което после нежно растиламе и потупваме върху шиша. Тази част също се оказва важна – иначе месото няма да залепне за шиша и направо ще падне в живия огън.

Каймата за кебапа се кълца със зърх.

Следва печеното – скара с жар, приготвена задължително от клонки на портокалови дръвчета, за да придадат още по-интересен вкус на кебапа. От време на време огъня се доразгаря с ветрила. А накрая – следва дегустация, придружена с куп други мезета – кюфтета от булгур (чи кюфте), салати, разядки от патладжан, ряпа, печен лук, сурова лютеница (езме) и задължителните сладки накрая – хрупкави тулумби, прилични и на испански чурос, локма (пържен сладък хрупкав тестян десерт) и каймак с шамфъстък. Рай за небцето и душата. А изненадата е, че всеки хапва кебапът, който сам си е приготвил.

За едни новината е радост, за други - мъка, ако са били твърде щедри с лютите подправки или пък са пропуснали солта, но пък усмивките и дипломите за майстор-готвач са гарантирани за всички.

Хетската крепост е построена през 8 век преди Христа, за да пази Адана

Сфинксовете на Каратепе-Асланташ омагьосват

Музеят на открито е кръстен на каменни лъвове

Да видите хетска крепост, устояла на времето, да разгледате стелите, надписите и статуите на мястото, на което са открити, да се вгледате в загадъчните очи на митични каменни сфинксове, всичко това, съчетано с панорамата към безкрайното синьо на язовира в подножието на музея на открито Каратепе-Асланташ са повече от достатъчни причина да го посетите. Намира се в близост до Османие. Изграждането му е наредено от „суверена на региона“ Азативада през 8 век пр. н. е., за да защити града срещу атаки от север.

Сфинксовете на Каратепе пазят портите на крепостта от хилядолетия. 

Освен, че смайва туристите си с факта, че насред зелените гори пред очите ви изникват уникални хетски паметници, обектът е и с археологическо значение. Именно тук е открит „розетския камък“ за древния лувийски език (единият от двата, на който са пишели хетите, приличен на пиктограми). Разчетен е благодарение на намерените двуезични надписи – на фригийски и на лувийски върху базалтовите стели и релефите на вратите на крепостта.

Музеят е първият и най-големият на открито в Турция с исторически артефакти и е включен в списъка на световното културно наследство от ЮНЕСКО. Наречен е Асланташ или „каменните лъвове“ заради многото такива намерени в района. Включително и недовършен такъв, който ви показва как всъщност са го извавайли местните.

Музеят е наречен Асланташ заради намерените на територията му многобройни каменни лъвове.

Сред най-интересните експонати са безспорно двата каменни сфинкса – мъжки и женски, пазещи една от портите на крепостта. Митичните създания с тяло на лъв, човешка глава и криле са интересни и заради ярко белите очи, типични за хетските статуи, които като че ли ви следят през вековете.

Сред релефите има такива на голия и внушителен демон/бог Бес, на грифон и на риболовна сцена, в която освен рибарите на кораба сред рибите и морските създания плува и човек/водолаз, на богинята Кубаба, оглеждаща се в огледало (първообразът на богинята Кибела).

За да стигнете до мястото можете да вземете полет от Истанбул до Адана или до Кахраманмараш и да се придвижите след това с автомобил до музея.

Пробвайте супа от зелена тинтява

Елени-албиноси посрещат туристите на платото Башконуш

Сладоледът от Кахраманмараш се приготвя със салеп

Елени-албиноси посрещат туристите на платото Башконуш, което се намира в близост до турския град Кахраманмараш. За животните се грижат в местния курорт, тъй като сърните и елените с бял цвят не биха могли да оцелеят сами в природата, тъй като са по-уязвими от хищниците, които лесно биха ги забелязали. Наличието на елени в планинския курорт, който е предпочитано място за пикник и активности на местните и чуждите гости заради прохладата, чистия въздух и прекрасните гледки.

Елени-албиноси посрещат туристите на платото Башконуш.

Елените не са изненада за всеки, който знае историята на курорта, основан през 1987 г. именно като развъдник на елени. Сред ботаниците е известен и заради зюмбюлите и орхидеите. Освен това платото е и спирка за мигриращи птици и местообитание за ендемични пернати и елени. От курорта тръгват и много трекинг маршрути.

В курорта има ресторант, хижи, места за отдих и пикник, място за къмпинг и каравани, детски площадки и туристически пътеки, както и двайсетина бунгала, сред които и луксозни такива със собствено спа и джакузи за релакс сред природата. Докато си почивате и се наслаждавате на зелените гори и заснежените планини в далечината, можете да яздите кон, да карате АТВ или просто да се разходите.

За любителите на вкусната храна и новите изживявания, безспорно ще бъде интересно да пробват специалитета на региона – супа от зелена тинтява. Иначе отровното растение се приготвя по специална рецепта от поколение на поколение. Супата се вари на жив огън около 6 часа, като на различни етапи се добавя мляко, ферментира, добавя се ново. Рецептата се пази в тайна и много малко готвачи могат да я приготвят. Вкусът й е леко кисел, но определено си заслужава.

Сред другите местния ястия са месет кебап в тава, покрита с хляб, която ще ви накара да си оближете и чинията. А за сладоледът няма защо и да говорим – ако поне веднъж сте посещавали Турция няма как да не сте видели „мараш“ - лепкавият сладолед, който ви предлагат с куп трикове. Тайната е в добавения салеп, който се произвежда от стрити грудки на орхидеи. Баклавата пък е задължително с орехи, също като първият сладък десерт, направен някога, за разлика от по-модерните вариации, при които се добавя и шам фъстък.