Само допреди 5-6 години се говореше, че парламентите се пълнят с адвокати, които използват юридическото невежество на колегите си и пишат законите в свой интерес – делата да се точат с години и да текат пълноводни реки от хонорари. И така да е било, но такова чудо като в 49-ото Народно събрание не сме виждали. Там невежеството пише законите, а адвокатите и другите юристи си налягат парцалите, защото ако не си траят, току виж вземе та им се счупи сглобката. Точно това се случи и с приетите в последния ден преди ваканцията поправки в Наказателния кодекс, за които и децата вече разбраха, че са сбъркани и абсурдни и трябва още в първия ден на новата сесия да бъдат поправени. Защо и как се стигна до това дъно в законодателството, питаме Явор Нотев - наказателен адвокат и специалист по транспортни дела, който от 2009 до 2021 г. беше депутат и участваше в писането на законите.

- Адвокат Нотев, вие бяхте депутат в четири парламента. Може ли да се приеме закон, защото бързате да излизате във ваканция, а после да се поправя, когато  се върнете от ваканция? И говорим не за кой да е закон, а за Наказателния кодекс?
- Въпросът ви е риторичен. Няма разумно обяснение за подобен подход към законодателството. Дори ако обобщим – подобно нещо не бива да се случва в работата на която и да е държавна институция. Но законодателството е нещо, от което трябва да бъдем респектирани и да подхождаме със задължително уважение към него, защото то предопределя правилата, по които ще живеем ние, а в най-добрия случай и поколения след нас.

- В интерес на истината имаше депутати, които предлагаха поправките да се отложат, това е Наказателен кодекс, промените трябва да бъдат обмислени, но излезе г-жа Корнелия Нинова и им каза: „Ние ги обещахме на родителите, които са загубили децата си при катастрофи, а сега вие искате да ги излъжете“...
- Нямам нищо против опитите на политически лидери и нищо лично конкретно към г-жа Нинова, да направят актив с даден обществен проблем, който се опитват да решат. То това е и ролята на политиците, но трябва да бъдат честни и да кажат, че го решават по един определен начин и го решават за в бъдеще. Какво имам предвид – както всички закони, така и наказателните, влизат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“. Основно правило в наказателния процес е, че се прилага законът такъв, какъвто е бил към момента на извършване на съответното деяние. Тоест – промените, които бяха направени съвсем скоро, не могат да послужат за удовлетворение на желанията на близките на вече пострадали при катастрофи, които са се случили в миналото. Никой не може да бъде съден по закон, който тогава не е действал. Така че тази прибързаност няма оправдание, включително и в този аспект – като ангажимент и обещание към пострадалите.

- И при тази прибързаност се стигна до абсурди. Как ще коментирате, че според текста в чл. 343 от НК, който се отнася до телесни повреди и щети при катастрофи, предизвикани от пияни и дрогирани шофьори, съдът МОЖЕ да отнеме техният автомобил или неговата равностойност. А в следващия текст на чл. 343б, където се говори само за шофиране с над 1,2 промила алкохол или под въздействие на наркотици, без да има пострадали, без да има щети или каквото и да е пътно произшествие, съдът задължително трябва да отнема колата. Защото във втория текст я няма думичката МОЖЕ.
- Много са въпросите, които поставят тези текстове, които бяха променени и допълнени, вие посочвате само един от тях. Винаги, когато стои редакцията на текста така, че съдът МОЖЕ да наложи съответна санкция, тя означава, че стои и вариантът и да не бъде наложена тази санкция. Значи е оставено решението на волята на съда, на преценката на съда, на свободата на съда. Ако това е била целта, то съответно трябва да бъде заявено в мотивите на вносителя на законопроекта и трябва да бъде разяснена на обществото защо е допусната такава алтернатива. Защото вероятно има случаи, в които не бива да се взима моторното превозно средство и кои са те – нека да се опишат, за да не гадаем ние с вас дали това е въпрос на техническа грешка, недай Боже, или на елементарен пропуск. Думата МОЖЕ в никакъв случай не е случайна, тя има своето приложение и в други текстове, където съвсем съзнателно е вложена и отговорно е защитавана по време на обсъжданията на законопроектите. Записва се МОЖЕ, защото е доказано, че трябва да има и втора възможност за съда, която е: да не налага дадената санкция. В случая, който цитирате, остава да бъде изяснено защо категорично, импетартивно, при липсата на думата МОЖЕ, наказанието става по-тежко при деяния, от които няма резултат, а имаме единствено и само употреба на алкохол или упойващо вещество. Така възникват и възраженията за една несъразмерност на санкциите... Но аз ще ви посоча и други, да ги наречем - несъответствия. В споменатия чл. 343 към по-тежките квалифициращи състави, свързани с употреба на алокохол и наркотици, когато деянието е при отнето предимство на пешеходна пътека, когато са загинали повече от един човек, когато има бягстово от местопроизшествието и т.н., към тях при сегашните промени се добавя и съставът, когато деянието е извършено след нарушаване на ограничението на скоростта с повече от 50 км/ч в населено място. На пръв поглед решение с много благородни мотиви, но нека да си го представим. Ако ограничението на скоростта в населено място е до 50 км/ч и сложим още 50 км/ч, значи тези, които се движат с 80, 90 или дори 100 км/ч не са толкова опасни, колкото онези, които е карали със 101 км/ч, 106 км/ч и повече.  Направете същото пресмятане и при ограничение до 30 км/ч и до 40 км/ч, ако говорим за някава пешеходна зона или квартал. Значи там допускаме при преминаване с до 80 км /ч или с до 90 км/ч да няма тежката санкция. Ето това ми хрумва на мен като на човек, който е имал за разрешаване много подобни казуси и ще продължава да ги има от практиката. Когато в съдебната зала определяме скоростта на движение на превозните средства при ПТП, прибягваме до изводите на техническите експерти. Те ни казват каква е била скоростта, защото никой не е стоял с радар да засече тази скорост. И всички мислим върху уточнението на тази скорост, която съдържа в себе си известна грешка, която е предопределена и зависи от метода, по който се определя от вещото лице. Експертите, ако са коректни и откровени, ще ни разяснят каква е тази грешка. Много пъти те казват така: „След като направим изчисленията, ние имаме човешки ангажимент и грижа да отнемем тази грешка и да приемем минимално възможната скорост“. Тоест, те въвеждат един коректив по собствено усмотрение, защото съзнават, че могат да навредят и една тяхна неточност да се превърне в много години затвор. Но дотук говорим за добросъвестни вещи лица. А я си представете какво би станало при липса на професионализъм у вещото лице? Нали видяхме всички случая с Дебора от Стара Загора. Първата експертиза казва лека телесна повреда, а следващата експертиза – три средни телесни повреди при същото лице и при едни и същи находки. Ами тогава защо трябва да сме 100% залегнали на изводите на вещите лица, те са хора и колкото да са специалисти, могат да сгрешат.

- Извинявайте, но в МВР дори умуват да отнемат и автомобила при превишена скорост над 50 км/ч в населено място. И не след катастрофа, а само защото някой го е снимала камера...
- Прекомерни са подобни мерки. Значи обществената нетърпимост срещу това, което става по пътищата, може да се изрази в насока да бъдат по-строги санкциите, но те трябва да бъдат и справедливи. А това, за което говорите, ни насочва към липсата на справедливост и липсата на аргумент за налагане на такова наказание. И да – съдът е мястото, където се водят спорове между страните, но този съдебен спор трябва да бъде по съдържателни въпроси, а не да е последица от недобра редакция на текстове в закона. Иначе - казано грубо и цинично, колкото по-лошо е редактиран закона, толкова повече са основанията за защитата да оспорва и да оспорва. За адвокатите това не е драма – слабостите на закона и слабостите на процедурата, това е полето, на което можем да се изявим. Не това обаче е истинското желание и престижната работа за нас като юристи. По-добре би било да се стъпва на принципни закони, да има справедливо и професионално разрешение на споровете. И след постановяване на един съдебен акт, той да поражда дълбоки послания към обществото и да възпитава хората, които са го възприели като справедлив – това е богатството, това са високите нива и достижения в професията ни.

- От прокуратурата и МВР спират временно за задържат автомобилите, докато депутатите се върнат от ваканция и поправят закона така, че да се изясни как ще се действа. Но какво се случва с предадените, иззетите, „приведените в доброволно пазене“ вече над 200 автомобила, сред които има и камиони, за тролеи още не се е чуло?
-  Затруднен съм да ви отговоря с какъв статут са тези моторни превозни средства. Отнети ли са, конфискувани ли са, както се говори отвсякъде, или са задържани на някакво основание като евентуално обезпечение на бъдеща претенция за тяхната конфискация.

- Но обезпечение се налага от съда, не от МВР...
- Точно така. За по-малко от 20 дни вече имаме една обща картина от сигнали които идват от медиите, вероятно и от вашите читатели, която говори за случаи на незабавно задържане на автомобилите на пътя и хипотези най-различни – от семейната общност като започнете, автомобили на лизинг, автомобили на фирми или с някаква по-усложнена форма на собственост... Всичко това показва, че няма готовност автомобилът сега и веднага да се отнеме. Чувам като начин, сравнително законен, автомобилът да се задържа като веществено доказателство с протокол за оглед на местопроизшествие. В протокола пишат: иззеха се следните вещи плюс един автомобил. Но и това буди възражение. Тогава, когато става дума за водач на МПС с алкохол над определена концентрация от 1,2 промила и употреба на наркотично вещество – това са деяния на просто извършване. Годни или не са пробите – тепърва ще се спори в съда, но има данни за такава употреба. Е добре, кому е нужен автомобилът като веществено доказателство? За какво разследване той би служил като веществено доказателство? Че този човек го е управлявал – това се установява по един много безусловен начин още в момента на проверката. Записват се неговите лични данни – той е водачът на автомобила, притежаващ съответната редовна регистрация. Повече няма какво да се разследва и да се изяснява. Автомобили се изземват и задържат като веществени доказателства, когато има ПТП и са оставени някакви материални следи по този автомобил – той е деформиран, правят се огледи, за да се провери примерно твърдението на водача, че му е отказала спирачната система или че изобщо техническа неизправност е причина за инцидента. При такова задържане нещата имат своята логика, докато по дело за управление с алкохол такава няма и говори, дано да не е много силна думата - за една злоупотреба с право. Ето защо ми се струва, че дори и този привидно легален способ за задържане на автомобила ще даде повод за търсене на отговорност от държавата за щети, които ще трябва да плащаме всички ние.

- Добре, автомобилът е чужда собственост, дължи се неговата равностойност. Кой и как ще определи един автомобил колко струва по пазарни цени?
- Тези оценки са добре познати на съда и има богата практика, когато цената на автомобила се определя за справедливото решаване на спорове, примерно при разделяне между бивши съдружници, при подялба на имущества между съпрузи, между наследници... Експертите прибягват до каталога „Шваке“, правят оглед, изчисляват овехтяване, вземат предвид начина на употреба и стопанисване. Работата е сложна, винаги има недоволна страна от оценката. Едно дело срещу водач за употреба на алкохол много ще се натовари и от оценката на автомобила, освен това тези експертизи струват пари, а вещите лица оценители са краен брой хора, които и сега са недостатъчни. И тук, когато говорим за стойността на автомобила, трябва да кажем още, че наказанието не бива да бъде поставяно в зависимост от фактори, които са встрани от конкретното деяние. Каква е стойността на автомобила, който един човек управлява? Това зависи от негови лични предпочитания и от финансови възможности. Един човек може да мечтае да кара „Ферари“, но да управлява малко „Форд“-че втора ръка. И този човек, ако извърши престъпно деяние, ще бъде по-малко наказан от онзи, който е имал икономическа възможност да си позволи „Ферари“. Значи за едно и също престъпление първият ще бъде санкциониран с 2000 лв, а вторият – с 200 000 лева. При това аз дори не си представям, че нормите са съотносими към тежкотоварни машини, строителна техника, но сега така се чете законът, че по него могат да започнат и самолети да прибират. Никак не ми е известен броят на българските граждани, които могат да извадят собствени средства, за да заплатят равностойността на един ТИР и тогава стигаме до извода, че такова правило или не може да действа, или ако действа, по него ще произвеждаме вечни длъжници към държавата. И започваме да се се питаме защо за справянето с един проблем сме стигнали до решение, което създава необятен брой проблеми.

- Защото много бързахме да гласуваме и да излезем във ваканция!
- Да, стигнахме до началото на нашия разговор. Не бива закон да се пише така. Закон се пише от сериозни и отговорни хора.

- Така е, но вие самият бяхте в онзи парламент, в който през 2011 г. за няколко часа в Закона за движение по пътищата записа и гласува текстът за електронния фиш, в който заради една запетайка в следващите 3-4 години всички електронни фишове падаха при обжалване в съда.
- Вярно е. Но през целия над 10-годишен период на работата ми в парламента имах изключително тежкия жребий  да се опитвам да посоча професионалните грешки в текстовете, свързани с тази материя – транспортните престъпления и правилата за движение по пътищата. Бях член на правната комисия, давах становища, но не успявах да се наложа за някои решения, за които сега си говорим дали са правилни или неправилни. В комисията споровете често свършваха с едно заявление от колегите от мнозинството: „Ама ние имаме партийно решение, по този въпрос групата ще гласува „за“, което пренася споровете на такава плоскост, за която вече говорихме – някакво обещание да гласуваме нещо преди да започне ваканцията.

- Добре е все пак, че при вас юристът взе връх над политика.
- Като гледам сегашният състав на парламента, аз наистина съм благодарен, че не съм част от него. Но не е добре да се говори така, не е отговорно. Всеки български гражданин трябва да более за това, което се случва в законодателния орган, но засега няма каква друга оценка да му се даде.

Нашият гост

Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 г. в София. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” с отличие. Пет години работи като следовател в от­дела за “Разследване на тежки аварии и катастрофи”. От 1988 г. е адвокат от Со­фийска адвокатска колегия и работи по наказателни дела, свързани предимно с пътно-транпортни произшествия. Беше народен представител от партия "Атака" в 41-ото, 42-ото, а в 43-ото и 44-ото Народно събрание беше и заместник-председател на парламента.