В правовата ни държава и кривото е право

В парламента някой каза тия дни, че премиерът управлявал държавата по телевизора – като се събудел, вземал дистанционното, включвал сутришните блокове и от тях като филийки от тостер изскачали въпросите, които жаждат за държавнически отговор.

Не се знае така ли е, или не е, но министър-председателят, без съмнение, би трябвало да е в течение на телевизионния ход на процесите – ако не на всички процеси и явления, които очертават положението, то поне на наказателните и съдебните. Ще не ще, би трябвало, няма как. Правосъдието винаги е било основен стълб на държавността, а то у нас се раздава най-вече от телевизионните студия.

Никак не е случайно, че адвокатите са на трето място след всичколозите и политиците в класацията за най-често канени гости в магазинните предавания от рода на „Тази сутрин“, „Здравей България“, „На 4 очи“, „На кафе“, „В края на деня“. В тази класация се имат предвид и двата вида адвокати: както адвокатите на държавата - прокурорите и подгласните им полицейски началници, така и адвокатите на заподозрените, подсъдимите и обвиняемите. Ние като зрители бихме могли да добавим, че откакто г-н Цветанов сдаде на г-жа Бъчварова и г-н Радев ръководството на филмовата кампания „МВР пикчърс“, а съдиите в Страсбург забраниха редовното излъчване на продуцираните от НСОБОП сериали – „Дедесарите“, „Дупетата“, „Октоподите“, „Медузите“, „Къртиците“, „Лихварите“ – адвокатите от втория вид събират все по-висока гледаемост. Много са забавни.

От тях например научаваме всичко за здравословното състояние на рейтинговите арестанти, което иначе е лекарска тайна.

Така знаем вече, че кметицата Десислава Иванчева има рак на хипофизната жлеза и затова е постъпила в болница завчера, а отделно от това нейно страдание, оная Инструкция – инструкцията, според която всички следствени са оковани с вериги на ръцете и краката, спят вързани с халки на болничните кревати и ходят по нужда с пранги в присъствие на надзирател – й е докарала кожен обрив, стресова депресия и парадонтоза в остра фаза, от която зъбите й щели да изпопадат.

Наясно сме също така, че Данчо Релето от „Наглите“, подобно на Боян Петракиев – Барона, героят на югомбаргото, страда от зъбобол с дълбоки кариеси, гингивит, пулпит и зъбен камък.

Изобщо, болестите на затворените в килиите – виновни или невинни до доказване на противното – са традиционен и атрактивен обект на телевизионните участия на защитата. Благодарение на тях ние притежаваме редица полезни знания. Като например, че Митьо Очите е отишъл в Турция, вместо да седи тук да го арестуват, защото куршумът, който е пронизал малкия му таз преди 2 години, е наложил да му се постави силиконов уретер, а от уретера се е получил излив, изискващ лечение в тамошна клиника.

Узнахме още, че Златко Баретата има проблеми с бъбреците след операция на простатата, довела до склероза на шийката на пикочния мехур и често уриниране. И че Маргина го мъчи освен дискова херния, и язва, и хемороиди, и хипертония и исхемична болест на сърцето. Зле са и двама от „Килърите“: Петър Стоянов – Сумиста, който има панически атаки, мениеров синдром, високо кръвно и диабет, и Янко Попов – Туци, който е с 95% инвалидност и тежки мозъчни увреждания, получени след несполучлива анестезия.

Като цяло, пледоариите на защитата по криминалните дела, които следим на екраните, са източник на най–разнообразна интригуваща информация – предимно конфиденциална. От друга страна – те са извор на шеги, жизнерадост и оптимизъм. Нали сте чули, че за адвокатите има само два вица? Всичко останало е истина.

Един авторитетен адвокат, да кажем, твърди, че маските, намерени при обиск у Крокодилите не били, за да си крият лицата, като правят магистрални грабежи и връзват чужденци по дърветата, а били, за да карат мотор, без да ги хване хрема. Друг – пак така влиятелен - обяснява, че атентаторите, заловени минути, след като са взривили автосервиз, имали по ръцете си тротил не от друго, а от това, че ходили в неделя за риба. Трети пледира, че в печатницата „Мултипринт“ надпечатали 551 000 бюлетини не за подмяна на изборите, а за „макулатура“.

– Клиентът ми се е опитал да помогне на приятели, а се е прекръстил на Александър, защото не си е харесвал името Спас“ - разправя пред камерите адвокатът на измамника Спас-Александър от Кочериново, който гради приятелства във Фейсбук под чужда снимка и събира от будали по 490 лева за „пакет от 10 самолетни билети до Париж.“

Казват, че от това дело се бил отронил бисерът в оня виц:

„Г-н съдия, не съм измамник и моля да ме оправдаете по това обвинение. Адвокатът се оказа по-голям лъжец от мен.“

А чухте ли защитника на футболния хулиган, който рани с бомбичка полицайка на дербито Левски – ЦСКА?

– Как се озовава бомбата у Йордан? – пита го репортерка от БНТ.

– Йордан застава до група, подават му една бомбичка и той я хвърля на пистата. Първоначалната му идея е била да улучи пистата, а полицайката не е разбрал, че я е улучил – заявява компетентно юристът.

Репортерката иска да уточни:

– А защо е бягал и е носил суичър с качулка?

– Той взима бомбичката от неизвестните лица, хвърля я, а после те му подават суичер и той го слага.

Туй то. Нали сме в правова държава – и кривото е право даже.

– А вие ходите ли по мачове?

– Аз? Не, гледам си ги у дома. Вижте какви хора ходят по стадионите! Да дадат на клиента ми бомба!

Какви хора само. А какви адвокати! Да ти се прище да направиш престъпление само и само да излязат от телевизора да те отърват!

Между другото, Законът за адвокатурата и Етичният кодекс на адвоката му забраняват да рекламира дейността си. Но е ноторно известно, че в Телевизионна Република България забраните са, за да бъдат нарушавани.

Бисерна защита

Ето едно предложение за поредицата„Бисери от телевизионните дела“:

„Видимият конфликт на интереси без доказателства не е видим, той е твърдян. И видимо присъдата е оправдателна.“

Това е адвокат, тържествуващ от решението на ВАС – че клиентът му не е бил в конфликт на интереси, като е консултирал за хонорар от 2 млн.лв. 4 мегахидропроекта на правителството –„Цанков Камък“, „Доспат“, „Горна Арда“ и „Тунджа“, защото ги е консултирал като гражданин, а не като мандатоносител.